Те не играят за облаги, а заради самата игра. Те печелят винаги – дори, когато губят. Защото се наслаждават истински. Защото споделят неподправена емоция. Защото знаят, че любимата игра е неизменна част от техния живот. Играят със сърцето си. А за сърцето и любовта непреодолими пречки няма. Външните фактори не съкрушават, когато вътрешната сила е на шампиони. Когато на сцената излизат те - НесломимиТЕ!

На 20 километра от Бургас...

Някога там е разположена военновъздушна база. Покрай нея и футболът “лети” в селото, но до 1994 г., когато базата е закрита. 17 години в бургаското село Равнец футбол няма. Възраждането идва през 2011-а, а през 2017-а идва и бедствие – истинско, страшно, животозастрашаващо. След невиждано наводнение в района село Равнец е буквално залято. Логично – потопен е и футболният терен. След бедственото положение и най-важните действия, свързани с живота на хората, идва и въпросът: “Може ли и футболът да изплува?”

Макар край Равнец вече да няма функциониращо летище, футболът в селото продължава своя “полет”. Окрилен от хора, за които любимата игра е винаги на сигурно място – в сърцето.

Сред тях е бившият кмет на Равнец - Христо Колев, управлявал родното село цели 16 години. Като действащ кмет през 2011 г. се захваща и със специална мисия, футболна мисия. “Бях си поставил за задача да освежа и разнообразя още битовия живот на хората чрез активизиране на спорта. Чрез футбола, разбира се, защото е най-масовата игра. Събрах група младежи, регистрирахме футболния отбор, направих първата инвестиция лично и започнахме да участваме във футболния живот в бургаската окръжна група”, разказва Колев.

“Това наистина се оказа много положително. На домакински мачове започнаха да идват по над 200 души. Хората наистина се радваха на възраждането на отбора след онази много дълга 17-годишна пауза. Преди нея отборът си съществуваше. Военното летище си беше действащо и си имаше отбор от войничета от поделението. Бяха събрани добри момчета от цяла България. През 2011 г. възродихме футболната идея”, допълва той.

Наводнението на Равнец стана на 25 октомври 2017 г.

“Цялото село

беше “удавено”

Евакуирахме хората. Чистихме и възобновихме всичко за около 30-35 дни”, разказва бившият кмет.

“Игрището беше цялото в тиня. Но не спряхме за миг – просто за кратко играехме домакинските си мачове като гости”, обяснява Колев.

За отборната работа за възстановяване на терена и за заслугите за поддържането на отбора и неговия дух “подава топката” към местните момчета.

Иван Ангелов е и треньор, и капитан на ФК “Равнец”. “Още при основаването на отбора през 2011 г. казах, че с каквото мога, ще помагам - косене, чертане, трактори, механизация”, спомня си той. Тогава има и по-опитни от него, но след като се оттеглят, Иван поема и функциите на “човека оркестър”.

Какво друго прави треньорът и капитанът? Коси, полива. Коси, полива...

Преди подновяването на първенството през август 2022 г. тревата на стадиона в Равнец е станала над метър и половина висока. Преди да е станало време за футбол, е време за работа... И за косачката. Тя също си има история. Подаряват я на отбора след потопа...

“След наводненията

на игрището беше страшно – 

животни, всичко, каквото беше 

влачила водата, имаше много тиня

Първо изчакахме да изсъхне, а след това започнахме да почистваме. Христо Колев организира валяк. И след това започнахме “поливане-косене, поливане-косене, поливане-косене” - стадионът това иска. Съблекалните също бяха наводнени – след като ги пооправихме, доколкото можем, ги качихме по-нависоко. Дано да не идва повече подобна стихия”, разказва Иван Ангелов.

“След наводнението косачката ни беше унищожена, мрежите ни също бяха в батака. Едно от момчетата – Георги, писа на efbet дали могат да ни съдействат да се възстановим, за да може пак да играем футбол в Равнец. Подариха ни чисто нова косачка, мрежи и топки. След това ни подкрепиха и с чисто нова екипировка. Наскоро ни направиха и втори екип – резервен. Много ни помогнаха да се възстановим, а след това и малко от малко да приличаме на отбор. Дотогава имахме едни екипи от първата година, от 2011-а, които вече не приличаха на нищо. Помощта от efbet беше наистина безценна.

Със старата косачка косях

стадиона три дни -

хващаше 30 сантиметра височина. С новата е съвсем друга история - за 4-5 часа свършвам работа”, продължи Иван Ангелов.

И малко след като приключваме разговора, пак хваща косачката. Косене, изхвърляне на тревата, поливане... Футболът отново ще е тук.

“Въпреки че през изминалия сезон “Равнец” завършва на второ място в бургаската “Б” окръжна група след “Черноморец”, целта им е съвсем различна от гоненето на резултати. “Удоволствието е да се съберем да поиграем и след това да се съберем след мача. Целта е отборът да съществува, за да го има и това удоволствие. И кой с каквото може – помага. Като дойде уикендът, хората да се съберат на стадиона и да получат разнообразие. Идват деца – да запалим по спорта и тях. Моят син и той е готов – още е малък, де, 14-15-годишен, но вече я има искрата и дава зор да играе. Едно-две деца да привлечем, ето това е нашата голяма победа. Вместо да стоят на телефоните, компютрите и плейстейшъните”, казва Иван Ангелов.

Това е движещата сила и за Христо Колев. И с днешна дата той мотивира по-младите да влизат в отбора и продължава да помага. “Селото ни е над 1800 души. На 18 километра е от Бургас. Хората работят основно в рафинерията, която е на 6 км, а земеделските производители - в селото. Има достатъчно работа. Имаме училище със 137 деца от първи до седми клас. Имаме и детска градина с 57 деца. Тоест не е село със затихващи, а с нормални, действащи функции. Но с футбола е друго. Внася разнообразие. Имаме си и друг културен живот – битова група, певческа група, танцова група... Но с добавянето на спорта – онези “жанрове”, които ги има и в града, си ги имаме и в селото.

Футболният отбор е

положителен отдушник,

стимулиращ фактор, чрез който се осъществява още по-добре връзката на хората от цялото село”, обобщава Христо Колев.