Василий Каракаш, брокер: Украинците вдигат цената на наемите в София
Бягащите от войната вземат елитните имоти в столицата. От есента ще започнат и да купуват
В Одеса пазарът на имоти още не е блокиран. Цените падат с 20-30%. Има интерес от страна на българи, но рискът е голям
Ако се направи всичко правилно, поне 10 години
ще трябват, за да се възстанови Мариупол
На 24 февруари Василий Каракаш се събужда в дома си в Одеса, за да попадне в общия кошмар на украинците. Научава шокиращите новини - Русия е нахлула в Украйна. Ден №1 от войната е. Цели пет дни той не може да се храни, но много бързо взема решение и тръгва към България, тъй като има двойно гражданство - българско и украинско. От осем години работи в сферата на недвижимите имоти и с такъв опит, след като пристига в София, бързо си намира работа в агенция “Явлена” благодарение и на главния брокер Йонко Златев, на когото е признателен. Много негови колеги обаче остават и продължават да упражняват професията си, докато около тях падат бомби. Войната оказва силно влияние и на имотния пазар у нас, а Каракаш разяснява пред “168 часа” какво се случва в момента “на фронта” в този бранш.
- Василий, кога за първи път дойде в България?
- Живях четири-пет месеца в България още през 2014 г., когато започна войната в Донбас. Исках да видя как се живее тук. После се върнах пак в Украйна. Тогава имаше пауза на имотния пазар и аз реших да дойда на “разведка”, както се казва. Сега отново избрах България, защото говоря на български и имам български паспорт. Щом пристигнах, започнах да търся имот за себе си и разбрах, че е много трудно. Тук хората отначало не искаха много да се ангажират с украинци. Видях, че има и различия в наемите тук и в Украйна. Така за себе си търсих две-три седмици апартамент, при положение че съм опитен брокер и знам език. Не беше лесно. Разбрах, че на обикновения украинец ще му бъде тежко. Затова потърсих в гугъл агенциите за недвижими имоти. Така открих своето място в “Явлена”.
- Сега помагаш ли на много украинци да се установят?
- Засега се занимавам най-вече с украинци. За няколко месеца съм помогнал да се настанят на много семейства. Когато в Украйна през 2014 г. всички от Донецк и Луганск дойдоха в Киев и Одеса, имахме същия проблем като сегашния. Хората не ги искаха. Беше ги страх, че те няма да имат пари да си плащат наемите и няма да могат после да ги изгонят. Този страх го има и у българите сега към украинците. С какво ще им плащат и ако не плащат, по какъв начин ще ги изгонят. В България договорът за наем има повече юридическа сила. В Украйна може да се каже, че е обикновена бумащина. Там може понякога и само на думи да се сключи сделка. Тук всичко трябва да е гарантирано.
- Това как влияе на пазара на имоти у нас?
- От края на февруари досега около 300 хил. украинци са влезли в България. Това са задължително 60-70 хил. наема. Съответно това вдига цената на наемите с 15-20%. В София много украинци взеха елитните имоти. За продажба и покупка започнаха да питат от края на май. По мое мнение тепърва ще нараства интересът към покупка.
Ако се види, че войната скоро няма да приключи, мисля, че през септември-октомври 20% от тези, които наеха имоти в София, ще искат вече да купуват. Това ще раздвижи имотния пазар, защото сега има спад на търсенето.
- В София или по морето все пак има по-голям интерес от страна на украинците?
- Отначало много от украинците бяха във Варна, но вече разбраха, че трябва да се търси работа и се местят към столицата. Всички, които осъзнават, че работата се проточва, ми се обаждат и пишат, че до края на август са във Варна и искат да се местят в София и да устройват живота си тук.
- Какво е положението в момента в Украйна?
- Там пазарът се раздели на части. В тези градове, в които вървят активни военни действия, пазарът е спрян, блокиран. Има градове, в които действията са отминали - като Киев, Ирпен и изобщо Киевска област, като там имотният пазар малко по малко тръгва. Тръгват наеми, продажби, но с голямо намаление. Тези имоти, които са стрували по $200 хил., сега може да са по $120-110 хил. Има сделки, които минават.
В Одеса например, който е като отделен град, както се казва, пазарът върви. Спадат наемите с 20-30%, продажбите също са с намаление 20-30%, има и сделки, които минават с 50%, но върви. Сутринта говорих с една колежка и тя ми каза, че мисли, че въпреки намалението това е хубава цена засега. Защото, ако войната не спре, пазарът ще блокира. Декември и януари всяка година са тежки, но сега ще се стигне до цялостно стопиране. Хората в Украйна живеят днес и сега. Работят днес и сега и не планират дори два-три месеца напред, защото не може.
- Чужденците имат ли интерес към имоти в Украйна в момента?
- Имам две запитвания от българи. Питат има ли апартаменти в Одеса, които се продават с голямо намаление. Но рискът е голям и това стопира хората.
- Жилищата у нас започват ли да стават недостъпни за средния българин?
- Все по-тежко става заради инфлацията. Цените растат в България. Имот в “Манастирски ливади”, който аз гледах преди половин година и който струваше 120-130 хил. евро, сега е 170-180 хил. Но сега кои пък са средните българи?! Младите хора работят за чужди фирми, адаптират се към пазара, купуват, продават, не виждам да са се уплашили? Винаги съм честен с клиентите си. Лъжата е загуба. Сега вървят разговори в брокерските среди, че лихвите скачат, а цените на имотите се очаква да претърпят корекции през следващите няколко месеца. Но никога няма сигурност, разговори винаги се водят, а неочаквани обстоятелства винаги има.
Както казваха моите дядовци, което аз някога не разбирах, но вече изпитах... Те, когато си правеха наздраве, винаги си пожелаваха да няма война. Че това е най-важното. Това е нещо страшно, всичко друго е адаптация.
- Изострят ли се проблемите при новото строителство покрай конфликта?
- В тези градове, в които се водят бойни действия, новото строителство е спряно. В Одеса 80% от строителните компании вече започнаха да дострояват обекти. Има проблем с материалите, цената им се вдига. Строителите завършват почти готовите обекти, но тези, които са до първи-втори етаж - няма да ги довършат.
- COVID-19 хвърля ли също все още сянка върху пазара и как?
- Офисните сгради много пострадаха през първите две години от пандемията, но през последните 6 месеца се наблюдава възвръщане на интерес за присъствен работен процес, като голяма част от офис сградите в София са вече с почти пълен капацитет. Много хора предпочитат да работят от вкъщи, но от една IT компания, на която съдействах да наеме имот наскоро, ми казаха, че след връщането в офиса работата се е вдигнала с 20%. От не един човек съм чул, че с хоум офиса пада продуктивността.
Но войната удари пазара определено много повече от COVID. В началото в Украйна също бяхме заключени вкъщи - транспортът не работеше. Пандемията имаше една неизвестност, но се виждаше краят и нямаше безнадеждност. Разказвахме си смешки у дома, снимахме видеа, а през войната не можеш да правиш нищо. Сутринта, когато разбрах какво става, пет дни не можах да ям. Мисля, че всеки украинец беше така.
- Притесняваш ли се за своите близки и приятели там?
- Макар че моите приятели вече са привикнали, не съм спокоен и сега. Говорехме с един приятел по телефона, когато две бомби паднаха до него. Стана ми много страшно, а той само каза, докато шофираше: “О, паднаха две бомби”. Човек се адаптира.
- Силен ли е духът на украинците?
- Когато разбереш, че си прав и не си виновен, веднага ти се вдига духът. Много хора са загубили близки и приятели, това качва силата също. Ние, украинците, знаем, че в Русия не е по-добре. Няма на какво да ни научат, какво да ни дадат. Защото нямат порядък, нямат нищо. Много мога да говоря за Америка и за Русия, но обикновеният човек вижда руските танкове в Украйна и това е за него. Имам познати, които загубиха живота си.
- Как виждаш ситуацията, ако войната не приключи скоро?
- Живея като украинец в Украйна – ден за ден. Не планирам нищо напред. Млад човек съм, имам сили, опит, говоря езици, навсякъде ще се оправя и ще си организирам живота.
Относно имотния пазар - ако минат две години и военните действия са като сега в Одеса, няма да е много страшно.
Ако приключи всичко, ще се качат цените пак. Ако има активни боеве като в Харков, в Мариупол, ще настъпи пълно разрушение. За да се възстанови град като Мариупол, зависи дали нашето правителство ще бъде честно с финансите, както и дали ще има помощ от ЕС, от САЩ. Ако направят всичко правилно, 10 години ще трябват за Мариупол. Ако е като преди войната, не знам - десетилетия.
В най-малко пострадалите градове имотите ще скочат, защото хората от другите градове ще ги напълнят.
Така някога един приятел, който е от Донецк, когато там започна войната, той дойде в Одеса. Неговите родители живееха в град до Донецк, който сега вече не съществува. Унищожен е. И те са в Одеса вече. Така правят всички. Отиват в спокойните градове. И те разцъфтяват.
- Ти би ли се върнал в Украйна?
- Мисля, че бих се върнал в Украйна. Зависи как ще приключи войната. Вярвам, че с нашата победа. Но каква цена ще дадем... Вярвам, че е по-хубаво да действаш, отколкото да мислиш напразно.
Най-четени
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор...
Класически случай на некомпетентност, малоумен въпрос и неверен отговор... Ако приемем, че въпросът следва своята си логика, тогава верният отговор не е "си"
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха
-
Галерия 35 г. живеем с петолъчки. Следите от соца са навсякъде около нас
Петолъчки "изпращат" пътниците на Терминал 1, панелките са като старо шарено индианско одеяло от парчета. Народът пак вари ракия и лютеница Голяма част от жп вагоните и инфраструктурата са от онова