Български екип реализира първата квантова комуникация на 51 км. Уникалното постижение има своята прелюбопитна история. 

Бог не играе със зарове с Вселената, упорствал Алберт Айнщайн, когато спорел с гениалните физици Вернер Хайзенберг, Луи дьо Бройл, Ервин Шрьодингер, Нилс Бор и Макс Планк. И Айнщайн като тях бил на „ти“ с квантовата физика. Той обаче упорито не вярвал, че поведението на квантовите частици е на случаен принцип. Опитвайки се да му докажат, че не е прав, физиците постигат уникален пробив, благодарение на който днес комуникациите са на прага на революция. А в нея България с ново постижение е на крачка от Китай, който инвестира милиарди в квантови технологии. Цялата тази велика история започва в началото на миналия век всъщност с откритие на самия Айнщайн. Интерпретирайки фотоелектричния ефект като сблъсък между фотони, наситени с енергия, и електрони, той отваря вратата за прозрението, че светлината, смятана за вълна, се държи все едно е поток от частици и това му носи Нобелова награда през 1921 г.

В същото време феноменалният физик отхвърля една от най-важните особености на квантовата механика – че светът на частиците не се подчинява на правилата от класическата физика. Той не вярва, че квантовият свят е вероятностен и поне видимо всичко в него е на случаен принцип.

Вернер Хайзенберг бил по-умерен и признавал, че има много неща, които физиците не разбират. Така открива принципа на неопределеността – учените не могат да изчислят траекторията на един свободен електрон, но когато той е в голяма група, която с движението си рисува дифракционните тъмни и светли ресни, учените могат да ги прогнозират и да ги пресметнат предварително.

Айнщайн отказва да приеме тази неопределеност и случайност. До края на живота си той твърди, че Бог не играе на зарове с Вселената. Вярва, като приятеля си Дейвид Бом, че има скрити променливи, които нямат нищо общо с характеристиките на частиците – като маса, заряд, спин. Бом допускал в хипотезите си, че има един „нулев“, базов ред, където се задават първоначалните вълни и направления, а на повърхността се виждат само тук-там ефектите му. Затова за нас те изглеждат случайни, но всъщност имат своята макар и необяснима за човечеството логика.

Дали Айнщайн и Бом са прави?

От днешна гледна точка експериментите ги опровергават, но в бъдеще - кой знае?

„Макс Планк прави първата стъпка към създаването на квантовата теория и успява да обясни част от тези големи неясноти“, разказва пред сп. „Космос“ доц. Лъчезар Георгиев. Той е директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при Българската академия на науките. И ръководи Научния екип на Центъра за компетентност QUASAR и представител на България в борда на Европейската инициатива EuroQCI.

Как се стига до уникалното постижение у нас, четете в брой 5 на сп. "Космос".