Да удариш в сърцето теорията за Големия взрив, докато си тестваш радиотелескопа, е по силите само на роден гений. Като прочутият арменски радиофизик Парис Херуни, който още като дете създава първия си радиоприемник. Как един невръстен малчуган е успял да си набави необходимото оборудване в годините на недоимък Докато тества антената си, радиофизикът Парис Херуни открива най-голямата пробойна в теорията след Втората световна война и какъв неистов стремеж го е водил, за да се образова и да успее, едва ли

някога ще разберем.

През 60-те години на миналия век той вече е безспорният номер едно специалист в СССР по измерване и тестване на антени, но има своя мечта – да създаде най-прецизната от тях в света.

В Москва му предлагат да реализира проекта си където и да е в Русия, но Парис Херуни е категоричен, че иска това да стане в родната Армения. Руснаците не са особено доволни и не му отпускат необходимото финансиране. Затова физикът се връща в Ереван,

твърдо решен сам да осигури средствата. Има няколко идеи, но найперспективна е тази да проектира първата система за измерване на параметрите на антените.

Военните в СССР първи усеГолемия взрив и решават да се възползват от иновативните разработки на Херуни. Не след дълго институтът му е затрупан от поръчки, защото геният проектира и изгражда уникални еталони за измерване на антени. До момента никой никъде по света не се е и замислял колко важна е проверката на съоръженията, за да се знае

дали данните са коректни и дали шумовете не ги изкривяват.

Институтът бързо акумулира необходимите финансови средства и в началото на 70-те години Херуни вече е готов да се отдаде на мечтата на живота си – найточната антена-телескоп. Той недоумява защо повечето от тях са разположени толкова близо до океани и иска да избегне именно това влияние, което според него влошава точността.

Затова иска да избере за своята антена „безопасно“ място; след много проучвания той най-накрая се спира на южните хълмове на планината Арагац – на 1700 м надняма мехурчета, неравности, които могат да попречат на прецизното измерване.

Главното огледало се компенсира от вторично, което може да се върти около централна точка на главното. Така се постига възможно найвисоката точност на огледалните повърхности (50 микрона), най-късата дължина на вълната (1 мм) и много ниско ниво на собствени шумове (2,6 K), т.е. това е възможно най-високата чувствителност.

„Космос“ неотдавна писа, че племенницата на Херуни – проф. Аревик Саргсян, се е заела да възстанови уникалното съоръжение ROT-54, което продължава да е най-чувствителният радиотелескоп-антена в света. 

„Как да обясня колко е точен – усмихва се проф. Саргсян. – Представете си, че заменим радиацията с топлинна енергия, тогава чувствителността на нашия телескоп ще

е достатъчна, за да усети температурата на свещ, запалена в Токио,

например. Именно затова той ще е изключително полезен в изследванията на Вселената и в поддържането на комуникации с Марс, с други планети, с дълбокия Космос.“

Как проф. Херуни стига до извода, че не е имало Голям взрив, четете в брой 6 на списание "Космос".