През 1918 г. болшевиките искат да издигнат монумент на Луцифер, но получили отказ - не бил изцяло в унисон с комунистическите идеи

Убиват монах и строят паметник на Каин - опълчил се срещу Господ, и на предателя на Исус - Юда Искариотски

Глупаци ли са били революционерите? Ако се фокусираме върху участниците във Френската революция, в Руската от 1905 г. или в Октомврийската от 1917 г., ще открием мастити философи, високообразовани учени и талантливи писатели. Защо тогава тези хора са вършили такива потресаващи безумия, като например да обезглавяваш хора с машината за смърт на д-р Гилотен или да организираш съдебни процеси срещу Бога? Общото между тези хора – те страдат от порока на всички пороци, наречен Гордост. Заслепени от нея, те се превръщат не точно в атеисти, а в богоборци. Техен патрон, реален вдъхновител и невидим водач е

първият бунтовник в историята на Вселената

– архангелът Денница (синоним на Луцифер –б.р.), който решил, че е по-велик от своя Създател. Революционерите са ужасяващи в своите масови престъпления, но и смешни в опитите си да се самообожествят.

Анатолий Луначарски е известен руски философ и писател, възпитаник на Цюрихския университет. Той е сред основните действащи лица в двете руски революции, затова

Ленин го прави комисар с ранг на министър на "Комнарпрос" - народното просвещение. Като под "просвещение" трябва да разбираме болшевишката агитация и пропаганда. Съветският предшественик на одиозния Гьобелс се справя не зле. Дотолкова, че успява да влезе в историята. За жалост, като твърде жалък и нескопосан пропагандист. Луначарски ще бъде запомнен най-вече като организатор на публичните "съдебни процеси срещу Господ".

В един съветски вестник от 1923 г. е запазена информация. "В клуба на Московския гарнизон, в присъствието на другарите Троцки и Луначарски, се проведе събрание, по време на което бе организирано заседание на политическия трибунал за произнасяне на присъда над Бога. На срещата присъстваха до 5000 войници от Червената армия. Такива събрания се организират от отдела за пропаганда на комунистическата идеология." В дописката не се казва каква присъда е произнесена над Господ от откачените болшевики – разстрел, затвор, заточение, общественополезен труд или глоба. Поради отсъствието на Подсъдимия присъдата била задочна. Борбата с религията и Църквата е основна дейност в дневния ред на съветското правителство в първите години след Октомврийския преврат. Ето какво пише в една от издадените по това време брошури: "Методите на антирелигиозната работа се определят от съвкупността на революционната обстановка в обществото. И на слепците става ясно колко е необходима решителна борба "срещу попа", независимо дали той се нарича пастор, равин, патриарх, молла или папа; освен това, на определен етап, тази борба трябва да прерасне в борба "срещу Бога", независимо дали той се нарича Йехова, Исус, Буда или Аллах... Засега на Запад още не е узряла ситуацията за подобни форми на антирелигиозна агитация и пропаганда, каквито имаме в СССР. Но не е далече и този час.

Човечеството трябва да се подготви за това."

Друго съветско пропагандно издание твърди, че тези безпрецедентни агит-проповски акции на "Комнарпрос" започват още през 1918 година. "На 16 януари в Москва беше организиран народен съд, на който първото болшевишко правителство обяви, че има пълната власт да съди Всевишния за неговите престъпления срещу човечеството и геноцид. Другарят Луначарски беше председател на съда." Това пише вестникът и уточнява, че богохулната акция на марксистките агитатори продължила близо пет часа, в присъствието на много народ. Комунистите поставили на подсъдимата скамейка Библията.

"Първо беше прочетен списък на всички престъпления, които руският народ, като представител на цялата човешка раса, приписва на "обвиняемия" - пишат другарите журналисти. - Обвинителите представиха многобройни доказателства за вината на Бога, а назначените защитници от съветската държава представиха доказателства за невинност."

В крайна сметка съдът признал Бог за виновен. "Луначарски прочете присъдата: Господ Бог е осъден на смърт и трябва да бъде разстрелян на следващата сутрин. На разсъмване взвод войници изпълниха постановлението на съдията, като изстреляха няколко залпа в небето над Москва", се казва в статията.

Учениците на Луцифер

Да, очевидно е, че руските болшевики се държат като бесновати. За да отхвърлят всяко съмнение или колебание у страничните наблюдатели относно това кой е техният духовен баща, те издигат и два скандални паметника.

Във Волжка България (преименувана от Ленин в Татарстан), недалеч от град Казан насред Волга има остров. Там е построен средновековният град Свияжск, който понастоящем е обявен за национален паметник на културата на Русия заради съхранената уникална архитектура от ХVI век. В един от манастирите на острова още през 1918 година чекистите на Дзержински устройват концлагер под "шапката" на НКВД. А преди 12 години секретарят на Успенско-Богородицкия манастир йеромонах Тарах (Максименко) оповести, че при ремонтни дейности строителите са попаднали на тленните останки на

близо 5000 екзекутирани лагеристи

През съветските години комплексът от манастирски сгради е бил използван последователно като концентрационен лагер, като колония за непълнолетни престъпници, а по-късно и като психиатрична болница и поправителен интернат. Именно там, на това зловещо място, по нареждане на Лев Троцки (по онова време вторият човек в болшевишката йерархия след Ленин) е издигнат паметник на Каин – синът на Адам и Ева, който се разбунтувал срещу Бога, нарушил забраната и убил брат си. Това става още през 1918 година. Инициаторите за издигането на монумента смятат действията на братоубиеца за правилни, тъй като по този начин той демонстрирал "независимост". За този злокобен паметник припомня полският историк и публицист проф. Анджей Новак.

Съвременници на зората на съветската безбожна епоха свидетелстват и за втори скандален паметник, поставен през август 1918 година на остров Свияжск. Монумент, посветен на Юда Искариотски.

Датският писател Хенинг Кьолер,

който е очевидец, описва събитието така: "Когато дойдох на откриването на паметника и покривалото падна в краката на присъстващите, очите им видяха кафяво-червена фигура на човек - с изкривено към небето лице. Председателят на общинския съвет произнесе "огнена" реч, в която каза, че решението да се издигне паметник на Юда не било взето веднага. Първо, като кандидати за тази висока чест предложили Луцифер (т.е. Сатаната) и Каин, тъй като те са и двамата угнетени, бунтовници и революционери."

Но за съжаление, шефът (Троцки или Ленин) решил, че образът на Луцифер не е напълно подходящ и не е признат изцяло от идеите на комунизма, поради това, че

бил с доста по-добронамерен мироглед

Поради това било решено да се издигне паметник на "лице на две хиляди години" - борец срещу християнството, предшественик на световната революция - Юда Искариотски.

Можем ли да се доверим изцяло на книгата "Червената градина" на Х. Кьолер? През 1917 - 1923 г. някои белогвардейски и емигрантски вестници наистина съобщават за поставянето на паметници на Юда в Съветска Русия, един от тях бил вдигнат в Тамбов, а друг - в град Козлов (днес Мичуринск).

Освен това откъси от книгата на датския дипломат Х. Кьолер за паметника на Юда са публикувани през 20-те години на миналия век в английски и френски вестници. Показателно е, че нито Лев Троцки, нито Всеволод Вишневски, нито Демян Бедни, които са били в Свияжск през август 1918, не правят опити да опровергаят тези публикации. А руският писател Иван Бунин пише през 1924 година следните редове: "Планетарният злодей,

засенчен от знаме с подигравателен призив за свобода, братство и равенство, седна на шията на руския дивак и призова целия свят да стъпче съвестта, срама, любовта и милостта в пръстта, да смаже плочите на Мойсей и Христос в праха; те (болшевиките) издигат паметници на Юда и Каин, учат Седемте заповеди на Ленин."

Вторият източник за паметника на Юда в Свияжск е брошурата "Пътищата на руските смутове" на писателя емигрант А. Вараксин, който също документира откриването на скандалния монумент. Описанието на този автор съдържа подробности, които липсват в книгата на Х. Кьолер. Според Вараксин основата на паметника била дървен бордюр, обкован с дъски, боядисани с червена боя. Освен това писателят споменава сред участниците в тържеството командващия армия, латвиеца Пьотър Славен, който ръководи превземането на Казан от болшевиките. Най-категоричното доказателство обаче е подписаният от Ленин Декрет на Съвета на народните комисари (правителството) за поставянето в Съветска Русия на "паметници на великите водачи на социализма, революцията и др." с дата 30 юли 1918.

Планът на Ленин за монументална пропаганда

бил допълнен от Пролеткулт (съветска художествена институция, финансирана от държавата – б.а.), която включила в списъка на новите паметници и монумент на Юда като "борец срещу християнството". Революционните паметници започват да се издигат от болшевиките през август 1918 г. в съответствие с този декрет. Паметникът на Юда Искариотски в Свияжск е издигнат, според авторите Х. Кьолер и А. Вараксин, на 11 август 1918 г. - ден след като чекистите убиват епископ Амвросий, който категорично се противопоставил на издигането на богохулния паметник на предателя на Христос.

Как Хрушчов докарва идеята до пълен абсурд и защо комунистите издигат паметник на Юда, четете тук.