Халюцинации и налудни идеи, дезорга­низирано поведение. 32-годишна жена проявява всички положителни симптоми на активната фаза на шизофрения.

В сухата и анонимна статистика тя е една от 100 – толкова души средно са засегнати от това тежко психично разстройство. Бъдещето пред нея е нерадостно.

Шизофренията опустошава личността за няколко години, засягайки живота на страдащия и близките му – тя скоро ще загуби работа, приятеля си, а постепенно и всичко друго. Шизофренията обаче се проявява още в ранна юношеска възраст и може да бъде разпозната в зародиш. Ако бъде диагностициранa навреме, последвана от своевременна интервенция и правилно лечение, може да се избегне неблагоприятното протичане на психози, които обикновено водят до тежка инвалидност. И така да се спре деградацията на личността, за да бъде спасен един човешки живот.

Такава полезна практика е абсолютно възможна в бъдеще, каквото ни предлага с усилената си работа български екип от учени.

През последните години в тяхната лаборатория, базирана в Научния институт на Медицинския университет в Пловдив, акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов и неговите колеги д-р Катрин Арютова, доцент д-р Севдалина Кандиларова, д-р Анна Тодева-Раднева и д-р Росица Паунова усъвършенстват нова методология за революционен ъпдейт в психиатрията.

Но ето още малко предистория защо трудът им е наистина толкова значим...

Във времето преди д-р Вилем Ейнтховен да извърши първата електрокардиограма (през 1903 г.) лекарите знаели, че биенето на сърцето произвежда електрически заряд, но нямали инструменти, с които да проучат това явление. За своя особен принос в развитието на медицинската наука нидерландският физиолог е удостоен с Нобелова награда. Почти 120 години след неговото революционно откритие в кардиологията електрокардиограмата (ЕКГ) и ехокардиографията (ЕхоКГ) са базови в диагностиката - те доказват миокарден инфаркт и сърдечносъдови заболявания.

Чрез точни инструментални методи – образни или други, се разкриват заболявания във всички медицински специалности. В ендокринологията, ако трябва да бъде доказан захарен диабет, се измерва стойността на глюкозата в кръвта. В ортопедията и травматологията се използват образни методи като рентгенови снимки. Само в психиатрията не се е променило стандартното поставяне на диагноза отпреди цели 100 години.

Тоест и днес, както преди век специалистите разчитат единствено на наблюдения, получени от самия пациент или от трети лица – негови близки или познати. На базата на тази информация се правят заключения за вътрешните преживявания на индивида. Широко използвани от специалистите са и наръчниците за класификация на психичните разстройства, но те са с ниска валидност. Все още няма достъпен метод, който да дава биологично валидна информация за наблюдаван синдром или за болест като цяло.

В същото време невропсихиатричните разстройства (НПР) засягат приблизително 15% от световното население. Възможността за ранно диагностициране, особено на млади и трудоспособни хора, придобива глобално социално-икономическо значение.

Затова е важно утвърждаването на клинично приложим инструмент в ежедневната психиатрична практика. И точно с това се е заел екипът на акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов.

Списание „Космос“ получи възможност да стане част от техните тестове в качеството си на здрава контрола и така да наблюдава от първия ред върху какво точно работят специалистите.

Целия материал четете в "Космос"