По соца дават завоевателната война на русите като пример за дружба

Oпитите за корекции на отделни епизоди в българската история, инспирирани от Кремъл, се простират далеч назад във времето - чак до Средновековието, и засягат дори основаването на българската държава. Така в продължение на десетилетия без солидни доказателства у нас се налага тезата, че българите са били

“една шепа народ”,

която се е вляла в "славянското море". Но най-показателно за стремежа към преправяне на старата история е първото стълкновение между българи и руси - походите на княз Светослав Игоревич (964-972). През годините тази тема е използвана дори за примитивна пропаганда, като чисто завоевателните походи са представяни като начало на "вековната българо-руска бойна дружба". Дори авторитетни руски и съветски изследователи твърдят, че киевският княз не е искал да завладее България, а само Дунавската делта. Всъщност действията му са насочени срещу царство, което по никакъв начин не му е давало повод за война. Освен това за тази агресия той получава злато от Византия и подлага на грабеж новозавладените територии.

Историческите извори не дават и повод за съмнение, че нещата са се случили точно по този начин. Византийският император Никифор II Фока се обръща с молба към своя съюзник, която е придружена от сериозен подкуп, за да му помогнат да срази българите. От негово име Калокир, синът на византийския управител на Херсонес, занася 15 кентенария злато като личен дар на руския княз и му обещава богата плячка в България.

В отговор през 968 г. Светослав дебаркира на Дунавската делта със своята огромна за времето си войска, която според летописеца Лъв Дякон наброявала 60 000 души. На тях изненаданият български цар Петър успява да противопостави едва 30 000 души. Българите са разгромени още при първото сражение, а оцелелите в битката се затварят в крепостта Дръстър. При вестта за поражението цар Петър получава удар и след това приема монашески сан и отива в манастир, където умира след няколко месеца. Последвалите бойни действия водят до завладяването на част от североизточните български земи. Тогава неочаквано нападение на печенезите кара руския княз да прекъсне победоносната война. В същото време император Никифор се уплашил от неочаквано бързото развитие на конфликта и решил този път да търси

сближаване

с българите

Византийците позволили на царските синове Борис и Роман да се завърнат във Велики Преслав.

Междувременно прекъсналият войната Светослав представял завладения български Преславец като райско място, в което “се стичат всякакви блага - злато, коприна, вина и различни плодове от гръцката земя, от чехите и угрите - сребро и коне, от Русия пък - кожи и восък, мед и роби”, и усилено подготвял втория си поход. Лъв Дякон свидетелства, че възхитени от благоденствието, "сметнали за изгодно да останат и завладеят тази страна".

В резултат, макар и по-трудно от първия път, българската войска отново е разгромена и след тежки боеве столицата Преслав попада под руска окупация. Все пак, макар и под диктата на руския княз, е сключено споразумение, при което формално Борис II остава в столицата, докато в нея е разположен руски гарнизон. В същото време

геноцидът

над българите,

извършен от руския княз Светослав през 968-971 г., е добре описан от хронистите. Той не само избива стотици български боляри: "Докато траела обсадата на Дръстър, Светослав дълго време размишлявал и съобразил че ако мизите се присъединят към ромеите, неговите работи не ще свършат добре. Той събрал около 300 души мизи, които се отличавали по род и влияние, и извършил върху тях жестоко и безчовечно деяние, като погубил всички, а много други оковал във вериги и заключил в тъмница". Лъв Дякон от своя страна споменава следното: "разказват, че като превзел района на Филипопол, той жестоко и безчовечно набил на кол двадесет хиляди души от заловените в града. По този начин уплашил всички противници и ги усмирил".

По-лошото е, че руските завоевания определят съдбата на българската държава за цели две столетия. Причината е, че след като византийците събират сили и прогонват русите, те самите

завладяват отслабената българска държава

През 971 г. император Йоан I Цимисхи изпраща войски през Стара планина, прогонва Светослав на север от Дунав и пленява българския цар Борис II. И макар на връщане руският княз да е убит от печенегите, чийто хан прави от черепа му чаша, цяла Източна България попада под византийска власт, като независимостта си запазват само Комитопулите в западните райони, незасегнати от руското нашествие. Тази тема обаче остава табу по време на тоталитаризма и макар да се изучава в училище, нейната трактовка е винаги променяна почти до неузнаваемост.