По повод един висш руски държавен служител Рогозин, който за радост на копейковци и ниновчета ни е нарекъл "страхливите българи“ и бил косвено заплашил света с ядрена ракета.

Ако учебниците ни по история не бяха така осакатени, заради комунистическия режим, всяко българско дете и възрастен щяхме да знаем как „страхливите българи“ са побеждавали "славните" руснаци, дошли да освобождават Добруджа през Първата световна война 1916. Няма епопея в българската история като тази при Добрич в 3-те дни на септември 1916. Няма такъв пример, в който българска войска и население – жени, деца, турци, татари, евреи се бият срещу руския нашественик в защита на града.

"Българка" на Йовков забравихме ли? А разказите на Антон Страшимиров "Червени страници" са практически неизвестни за деца и възрастни. А думите на подполковник Чолаков в неговата заповед до ротите на 7-ми септември кой помни?: „Войници, не ни се разреши да се окопаем на по-задна позиция. Направете, прочее, така, че да знаят деца и внуци – ако Добрич падне, паднал е, понеже не е останал жив нито един от защитниците му!”.

Подполковник Чолаков е убит по-късно. Героизмът обаче е заразителен. Саможертвата на хиляди българи - военни и цивилни не е напразна. Добрич не пада в руски ръце. Руснаци, румънци, сърби и хървати са победени, прогонени от българска земя, изтласкани отвъд Дунава, през Румъния, далеч на север за броени седмици - чудеса от смелост и бойна слава.

Това не се знае. Не се знае. Не се знае. Нищо от това не се знае.

Срамно е.

Цели глави от българската ни история не се знаят, защото са премахнати, изличени, изопачени, пренаписани, за да се угоди на съветския тоталитарен звяр, същият, който сега тероризира Украйна и шантажира света и ни нарича "страхливи българи".

Учебниците ни по история имат неотложна нужда от ревизия - като част от една всеобща депутинизация.

Кога ще стане това?

*От фейсбук