Днес ще завият сирените и всички ще се изправим, свели глави. Едновременно обичам и мразя този момент. Обичам го, защото ме откъсва от моя ден и ме кара да мисля за последния ден на Ботев (но имам ли нужда от сирени, за да мисля за Ботев?)

И го мразя, защото това е страшния вой на гузната съвест на един народ. Народ, който иска героите си не живи, а мъртви -- да не го събуждат, да не го карат да мисли, да не го вдигат да въстава срещу неправдата. Народ, който мрази свободата – и своята и чуждата – защото свободата тежи. Народ, който мрази и истината, защото не харесва това, което тя му казва.

Но въпреки този народ, тук са се раждали величави единици -- Раковски, Левски, Бенковски, Ботев, Волов, Захарий Стоянов и плеяда строители и бранители на съвременна България -- заради които си заслужава всичко.

Слава на Ботев! Слава на героите от "Радецки"! Вечна слава на тези момчета.

От Фейсбук