"Съжалявал съм страшно много за този банков обир, но преживяването е несравнимо, а адреналинът - изключителен", поклаща глава Стефан Чолаков.
14 години след като е извършил един от най-мистериозните и елегантни обири в историята на банковата система у нас, софиянецът за първи път разказва пред "168 часа" как е направил уникалния за времето си удар, без дори да прекрачва прага на изпразнения трезор.
"Сега от позицията на човек, който е на 36 години, не бих го направил. Само че тогава бях млад и се мислех за много велик и умен. Печелех страшно много. Живеех в собствен апартамент и не се нуждаех от парите. За мен

това беше
предизвикателство

Комплекс на човек, който има познание, но не е учил", анализира се сам столичният бизнесмен, чието име нашумя през 1997 г. Тогава от централата на Пощенска банка в София изчезват 181 млн. лв. - без да е разбиван трезорът или служителите да са заплашвани с оръжие.
Стефан Чолаков седи на пейка в градинката срещу набелязания офис и разговаря с бъдещата си съпруга за любов. В същото време трима души, следвайки точно дадените от него указания, успяват да изтеглят две палети с левове, чието точно тегло е 998 кг. "Мозъкът" на операцията координира и наблюдава действията, а "пионките" нямат никаква представа, че действително обират банка.
"Виждах всичко, седейки отсреща. Всъщност аз се наслаждавах на това, което се случва.

Изпитвах удоволствие,
че надхитрих системата

Осъзнавах, че правя нещо, което не преживяват много хора. Участвах във филм, който ми е интересен. Не бях просто актьор, който играе ролята... на мен ми се случи това нещо", повтаря като насън българинът, обявен от списание "Тайм" за най-младия мошеник в света, успял да постави на колене банковата система в страната си.
Днес Стефан твърди, че за него обирът е бил игра. През 1997 г. 22-годишният тогава младеж живее повече от добре. Стопанисва няколко счетоводни къщи, от които си докарва стабилен месечен доход от 30 000 марки. Влюбен е и заобиколен от добри приятели. Докато на сцената не се появява братовчед му Иван. Трябват му $20 хил., за да направи операция за корекция на високия си диоптър. Младият бизнесмен отхвърля опцията за фамилно "кредитиране", но казва на роднината си, че ще му помогне да вземе пари от банката.
Година по-рано Стефан и баща му гледат реклама на една от родните банки, която привлича загубилите доверие във финасовата система заради масовите фалити клиенти с мотото - "Крепостта на вашите пари".
"Казах му, че всяка банка може да бъде обрана.
Развих му

2-3 модела на
вземане на пари

и той не ми повярва. Нормално - учил съм животновъдство и ветеринарна медицина и това, което знам най-добре, е как да се оправям с животните", връща се назад в миналото Стефан.
12 месеца по-късно той ще изпробва на живо една от схемите си. Главните герои на продукцията са произволно избрани. Таксиметров шофьор от Хасково, който за кратко успява да се превърне в супербизнесмен - поне в очите на банковите служители. Красивата блондинка Лили - в ролята на представител на футболен клуб ЦСКА. И братовчедът Иван - свързващото звено. Стефан пише сценария и режисира филма, в който трябва да изиграе сам себе си.
Сцена първа - откриване на фирма. Братовчедът предпочита да "назначи" за управител съученик от Хасково, работещ като таксиметров шофьор, който придобива фалшива самоличност, след като Стефан случайно намира изгубен паспорт. Подменя снимката и върху нея с помощта на стара монета с номинал 5 стотинки и менгеме отбелязва герба и произвежда бъдещ ВИП клиент на Пощенска банка".
"В предмета на дейност на фирмата освен стандартните записахме и спортно посредничество и менажиране - подходящи за младия човек, който е шеф на фирмата", припомня си детайли Стефан Чолаков.
Сцена втора - откриване на сметка. 22-годишният младеж е заделил $20 000, които започва всеки ден превежда на новата фирма, а "собственикът" - да тегли.
"Когато останеха пари на клиенти, те също минаваха през тази сметка. Така за 6 месеца

успяхме да създадем симулативен оборот
от над $2 млн.

и фирмата стана ВИП клиент. Това момче, което нямаше сметка в банка и дори до този момент не беше влизало в такава, го посрещаха като голям бизнесмен", разказва "мозъкът" на операцията.
През четирите години, докато движи счетоводните си къщи, Стефан работи с банки ежедневно и опознава организацията на работа. Знае, че в централата на набелязаната Пощенска банка ВИП клиентите се обслужват не в обществения салон, където се чака на опашка, а в зала на втория етаж. Там документите се попълват от служител, докато клиентът се освежава с напитка. Единственото задължение на новоизлюпения бизнесмен е да подписва документи и след няколко месеца да получи крупна сума.
Сцена трета - акция! За половин година фирмата е легализирана чрез достатъчно голям генериран оборот, така че да не бие на очи, ако "шефът" й изтегли повече пари.
Стефан решава, че е време ударът да бъде направен. Никой от участниците не знае какво предстои да се случи. В действието влиза и шармантната блондинка Лили. Сервитьорката мечтае да открие свое кафене, а младият бизнесмен й обещава да осигури необходимото финансиране, ако му направи малка и безобидна услуга - да внесе известна сума пари в банка.
"Само по себе си това не е престъпление. Нито таксиметровият шофьор, нито Лили знаеха, че ще участват в такова, а братовчедът беше наясно, че ще вземе едни пари от банката, но не и откъде ще дойдат. Казах, че това са пари на комунистите, които ще влеем в икономиката на страната", усмихва се години след обира Стефан Чолаков.
22-годишният столичанин атакува банковия офис на 30 май 1997 г.

Датата е добре подбрана

По това време държавната все още Пощенска банка обслужва пенсионните фондове - в последния работен ден на месеца от БНБ превеждат в централата сериозно количество пари и трезорът е зареден до пръсване.
Преди да бъдат изтеглени, парите трябва да бъдат внесени. Като привърженик на "Левски", Стефан решава да си направи шега и да захрани сметката на фиктивната фирма от името на вечния противник ЦСКА. По това време част от счетоводството на отбора минава през негова близка счетоводна къща и софиянецът се сдобива без проблем с реалните данни на клуба. На 30 май 1997 г. красивата Лили и братовчедът Иван прекрачват прага на централата на Пощенска банка с три чувала, натъпкани с дребни банкноти. На гишето подават две вносни бележки - за 700 хил. лв. и за 83 млн. лв.
"Бележките ги бях написал аз, но умишлено бях допуснал грешки и бях удебелил сумите. Служителката вижда проблема и попълва нови бележки. Подава ги на Лили и тя се подписва като вносител - от името на ЦСКА, който превежда трансферна сума"- обяснява схемата Стефан. - Пропускът в организацията на работа е, че след заверката тези документи стават вътрешнобанкови документи и нямат място у клиента. Вместо това тогава служителката му даваше вносните бележки и го пращаше на преброителна каса. На практика заверяваше сметката още преди да са внесени парите."
Най-често счетоводителят, който приема и обработва документите, се намира непосредствено до касата. Като ВИП клиенти Лили и братовчедът трябва да се качат на втория етаж. През това време те прибират бележката за милионите и остават с другата за малката сума. Повече от 15 минути броят дребните банкноти на гишето, след което напускат банката, без да предизвикат и капка съмнение, че скоро от трезора ще бъдат източени милиони.
"Когато видях, че Лили излиза, се обадих на братовчеда Иван и му казах да звънне на неговия приятел таксиметровия шофьор да изтегли парите, защото е дошъл превод от Австрия", разказва столичанинът.

Сцена с бронирани джипове

Такава всъщност няма, но директорът на банката веднага предлага два джипа, които да транспортират десетте чувала с банкноти. Управителят таксиджия е инструктиран да откаже "екстрата".
"В момента, в който му казват, че ще изнесе пари, но трябва да е с охрана, той се паникьосва и мисли за живота си. Това бяха мутренски години. Не знаеш дали, ако излезеш с толкова пари, няма да те гръмнат навън", разсъждава банковият обирджия, който веднага решава пробема, като звъни на брат си Васил. Предлага му да охранява бизнесмен за десетина минути срещу добро възнаграждение от няколко хиляди марки. Транзакцията, която е заявена 3 дни по-рано, минава безпроблемно шест нива на одобрение. Парите са натоварени и складирани на сигурно. Всеки получава своя дял и заживява щастливо. Поне през следващите няколко дни. Лили пазарува скъпи дрехи, а Стефан и 17-годишната му бъдеща съпруга напускат страната, скрити в камион.
"Денят на машинацията е петък. В неделя излизат вестниците с огромни заглавия - "Обраха Пощенска банка. Баща ми прочита, че е изчезнала огромна сума от трезора на банката, която по документи трябва да е там, но я няма в наличност. Задържана е главната касиерка на банката, която е с 30-годишен стаж и за това време не й е изчезнала нито стотинка, а изведнъж - две палета пари.

Баща ми се сеща за мен

Вдига телефона и казва: "Тази жена няма нищо общо. Синът ми е разказвал как може да стане това. 80% съм сигурен, че е негово дело." "Изобщо не ми е звънял да ме пита дали е така", обяснява 36-годишният мъж.
Службите носят снимки на всички, влизали в банката в деня на обира. Бащата не разпознава големия, но вижда малкия си син и племенника си. "Да знаете, Стефан е човекът, който е направил нещо. Доколкото ги познавам, тези момчета даже не знаят в какво са участвали", категоричен е родителят.
"От момента, в който осъзнах какво се случва, оцених, че това е сериозна грешка, която ще ми коства страшно много. А това беше малко след като взех парите. Тогава започнах да съжалявам. Осъзнах, че трябва да променя живота си завинаги", преосмисля случилото се Стефан Чолаков и се връща няколко години назад във времето: "Бях в Гърция и прочетох в "24 часа", че са задържали брат ми и шофьора ми, който ми е много добър приятел. Двама души, на които страшно много държа, без да имат вина. Обадих се вкъщи и казах на баща ми да ми даде хората, които са около него."
От другата страна на линията отговаря тогавашният шеф на НСБОП Кирил Радев. Полковникът е категоричен, че ще пусне останалите единствено когато Стефан разкаже какво се е случило пред следователите в София.
"Баща ми взе телефона и ми каза, че има два варианта. Или

да бъда беглец
цял живот

и да не видя семейството си повече, или да се прибера и да върна парите. След разговора чисто емоционално реших да се върна", признава находчивият столичанин.
Освен ченгетата след обира започват да го издирват и мутрите. Този, който "достави" мозъка на операцията при шефовете на една от групировките, трябвало да получи 50 000 марки. "Знам го от човек, който беше тръгнал да ме търси. Освен парите те щяха да имат и ноу-хау как да източат и други банки", пояснява Стефан, който решава, че е по-добре да съдейства на полицията.
По делото свидетелстват 28 банкови служители и всички са категорични, че не може той да стои зад обира от 30 май. Присъдата му от 4 г. и 10 месеца за организиране на престъпна група е базирана на собствените му самопризнания. Стефан е принуден да застане пред детектор на лъжата, за да се докаже, че не лъже, а казва истината.
"Беше нетрадиционно изживяване. В никакъв случай не ставаше дума за парите и съм съжалявал страшно много. 2 г. и 6 месеца съм прекарал в затвора следствен и всеки един от тези дни съм съжалявал, че съм го направил. 30 май не ме промени. Промени ме след това престоят в затвора. Станах сантиментален, станах много добър. Затворът ме направи по-добър. Когато видиш насилие, започваш да се замисляш. В затвора няма хора, на които да попаднеш и да станеш човек. Това го има само в стихотворението", въздиша Стефан Чолаков години след като е излязъл на свобода.
Хубавата Лили прекарва 9 месеца от живота си в Сливенския затвор, но и до днес остава приятелка с него. Таксиджията бизнесмен е осъден заради използването на фалшив документ. Братовдчедът се отървава най-леко, а братът Васил лежи 2 г. и 3 месеца, след което е обявен за невинен. В момента води дело срещу държавата за обезщетение от 1 млн. евро.

 

Прави конференции за финансова безопасност в затвора

Докато е в затвора, осъденият столичанин два пъти организира конференции по банкова сигурност, на която присъстват представителите на почти всички търговски банки. Стефан пише до БНБ и посочва къде са пропуските на системата.
"Това страшно много помогна на делото, защото оттам изпратиха декларация в моя защита затова, че съм помогнал да се усъвършенства банковата система в България", казва бизнесменът, който след като излиза на свобода, основава фирма за финансова сигурност и консултация. Тогава получава покана за работа и от един от акционерите, закупили Пощенска банка, който го наема за директор на своя компания.

 

По закон няма престъпление

"Аз единствен знаех какво се случва", категоричен е Стефан Чолаков. До днес той и адвокатите му твърдят, че никой от участниците не е нарушил закона.
"Лили не е попълнила бележката. Заявява, че ще внесе пари, но не го прави. На всеки може да се случи. Незавършена операция се сторнира - така е навсякъде по света. Тук не са го направили. В този случай едни банкови служители заблуждават други, че съответната операция е завършена, а това не е направено. Момчето, което тегли парите - с изключение на това, че го прави от името на фалшива фирма, също не прави престъпление. Отива и тегли пари, които са на сметката му, той даже не знае откъде са дошли. По смисъла на всички юредически закони няма престъпление, след като не си въвел някого в заблуда. Това, че той не си е свършил работа...", обяснява мозъкът на операцията.

 

Живее на село и реставрира местната църква

Днес животът на Стефан Чолаков е много по-различен. "Живея красиво в едно село", обобщава столичанинът, който доскоро отглежда и 59 кокошки, но след като кучето му ги изяжда, в момента в двора му се разхождат само най-хитрите.
Бившият финансов факир произвежда орехови ядки, разработва иновативни проекти и помага за реставрацията на местната църква "Св. Георги", която е направена върху основите на друга от XI век.