Григор Вачков пристига от Трънчовица с нищо освен куфар с хляб

Ванга му казва да не пие вода от хладилника. Той престъпва заръката вечерта преди да получи фаталния инсулт

Докато го оперират, пациенти накацали по стълбите да чакат, развълнувани, че се борят за живота на Митко Бомбата

Черен и рошав младеж с груб вид. Тъкмо е слязъл от влака и върви по софийските улици, стиснал в ръка адреса на своята мечта. Спира пред ВИТИЗ и пита двама нахакани студенти дали това е театралната академия, докато те високомерно го оглеждат от глава до пети. Споглеждат се и му обясняват, че е сбъркал, като го пращат на бул. “Толбухин” 27, където тогава се намира Зоологическата градина.

Имат късмет, че непознатият има добър нрав. Момчето от плевенското село Трънчовица се хваща на номера им и отива до погрешния адрес, но след час отново е пред ВИТИЗ и им казва съвсем миролюбиво: “Аз съм за тук, защото ще ставам артист. Вие сте за другото място”.

Години по-късно онези безименни студенти само могат да разказват, че някога са посрещнали, макар и неподобаващо, големия актьор Григор Вачков. Любимецът с благородно сърце - меко като памук, но в същото време от стомана. Раздава се колкото можа и заслужи най-искрената всенародна любов, но си отиде твърде рано. Оставайки в спомените на всички, до които се докосва, като “нечовек” във всякакви отношения - по своя път от бедността до голямата слава през всички предразсъдъци и перипетии.

90 години от рождението на Григор Вачков се навършват на 26 май.

Животът на артиста е пъстър и пълен с уроци. Когато се явява на изпитите за ВИТИЗ, разсмива до сълзи комисията и на първи, и на втори тур. На третия го питат какво иска да играе на сцена, а амбициозното момче им заявява: “Нечовешки роли”.

Кой би посмял да го върне?! Дори баща му не смее да каже нещо, макар да искал синът му да стане лозар и да остане свързан с родната земя. Съдбата е решила друго.

Гришата пристига в София с един куфар, пълен с хляб. Друга подкрепа не може да получи от семейството си, но и това не е малко.

За да се бори с глада, докато учи, се налагало дори да дава кръв, за да получава специални купони за продукти. Чете много и бърза да навакса всичко пропуснато. Преборва се дори със селския си диалект, но никога не забравя откъде е тръгнал.

Даже напротив, винаги казва, че ако може да избира, отново ще пожелае да се роди в католическото село Трънчовица.

Нищо, че за една бройка да го кръстят Наполеон. Съвсем сериозно, защото баща му, дядо Вачко, всъщност носел кръщелно име Бонифаций.

Двама негови братя почиват още като деца, а двете по-големи сестри бдят като орлици над техния Гриша. Голям страх свива сърцата на всички, когато след раждането му гости - дошли да видят бебето, виждат как от люлката капе кръв. Пъпът му бил развързан. Но... не е онзи последен ден.

47 години има дотогава. Момчето пораства край Осъм, научено на доброта и уважение към природата, към човека, към всичко. Намира сцената, киното, любовта... времето отлита. И сякаш неусетно се изтъркулват първите месеци на 1980 г., негова 47-а година. Изтичат последните му дни.

Играе Постол войвода в “Мера според мера”. Ще успее да заснеме само две сцени - перфектни, без нужда от втори дубли. Още не знае, че ще са само две, когато един ден в краката му идва и ляга една коза, която ражда две яренца.

За целите на сюжета трябвало да бъде изродена и една овца, но агнето било мъртво.

“Лоша поличба”, казва Свобода Бъчварова, по чиято книга “Литургия за Илинден” е сценарият.

Докато работи по лентата, Вачков често питал режисьора Георги Дюлгеров как се справя и му признал, че има страшен мерак да направи тази роля като никоя друга. Сякаш цялото му същество е усещало, че повече няма да има шанс да играе, споделял е наблюдението си по-късно Дюлгеров.

На 10 март след снимки актьорът потегля към София, а в нощта срещу 12 март е покосен от инсулт. Издъхва на 18-и в болницата, без да дойде в съзнание. Застига го моментът, който цял живот е очаквал, знаейки, че ще си отиде млад.

“Предчувстваше, че няма да е бегач на дълги разстояния през живота, а че ще пробяга само една скъперническа отсечка и че то е предопределено. Като говореше за това, се разплакваше. Връщайки се назад в годините, мога да кажа, че той пробяга тази своя отсечка едва ли не на един дъх, вдишвайки дълбоко както цялата сладост, така и цялата горчилка на живота.

Отиде си рано, без да се сдържа и спира по пътя си. (...)”

Това споделя Йордан Радичков в слово по повод на 60-годишнината на Вачков. Изключително приятелство свързва двамата мъже. Те се сближават, когато в Сатиричния театър Методи Андонов поставя първата пиеса на писателя “Суматоха”, в която актьорът играе. След като запознават и съпругите си, семействата им стават неразделни. Рожба на дружбата им е пиесата “Лазарица”, като още докато я пише, Радичков има предвид Гришата за ролята на Лазар.

Приятелството им е така силно, че когато научава новината за смъртта на Вачков, писателят е покосен от инфаркт. По-късно вдовицата на актьора, Силвия Вачкова, е разказвала, че докато Радичков е бил в реанимацията, един от санитарите му казва: “Знаете ли, другарю Радичков, на същото това легло, на което вие лежите сега, почина актьорът Григор Вачков...”

Пореден шок за сърцето на писателя, който в същия момент получава втори инфаркт.

След като Гришата си отива, един ден Невена Коканова се обажда на жена му Силвия, за да изпълни важна заръка. Ванга искала да я види.

Вдовицата потегля към Рупите, ескортирана през цялото време от проливен дъжд, който спрял в момента, в който пристигнала. Бил Тодоровден, денят на мъртвите.

Вместо да остане на опашката, била извикана веднага, защото Митко е дошъл. Артистът.

Обляна в сълзи, Силвия коленичила пред Ванга, която, докато я галела по главата, й казала: “Нема да плачеш! Нема, стига си плакала, каквото е станало, така е требвало. Всичко е било както що требва. Те го те, тука е той. Гледа те! Нема да плачеш. Каквото си правила, каквото е било, е било много добро, и сега както живееш - така требва”.

Обяснила на гостенката си също така, че името на Гришата на оня свят е Димитър.

Самият актьор приживе посещава пророчицата, която и тогава го нарича Митко. Кара му се, че няма захарче, и иска в замяна часовника му. Предупреждава го да не пие вода от хладилника, само че точно вечерта преди да бъде покосен от инсулт, той пренебрегва този съвет.

Отива си, но и остава. Най-дълбоко в сърцата на своите любими жени - съпругата му и дъщеря им Мартина. Любовната история на Гришата и Силвия четете тук.

Екранната роля, която го изстрелва сред най-светлите родни звезди, е в сериала “На всеки километър”. Отначало за колоритния персонаж на Митко Бомбата спрягали Калоянчев, но заради снимките му на “Езоп” на Рангел Вълчанов, е избран Вачков.

Изпълнението му в образа е толкова впечатляващо, че никой след това не може да си представи друг актьор в ролята и му остава траен прякор.

Боготворен, поема на звезден тур по училища и трудови колективи из цялата страна. Често се е случвало да го носят на ръце, а най-малките направо полудявали от радост пред Митко Бомбата.

По това време влиза от роля в роля. През 70-те е отличен със златен медал за превъплъщението си в Иван Ефрейторов от филма “Последно лято” на фестивал за авторски филми в Сан Ремо, Италия, през 1974 г.

Докато снима тази драматична лента, губи дете. Силвия прави аборт в седмия месец. Тази загуба се отразява много тежко на Вачков, който мечтаел за момче.

Въпреки мъката той събира цялата си сила, за да бъде опора на жена си.

В последвалите години здравето му се влошава. Налага се през 1977 г. да претърпи тежка операция. Лекарите предупреждават, че интервенцията е рискова, защото могат да блокират бъбреците, но е още по-опасно да не се оперира този дивертикул на стомаха му.

Впоследствие му махат и далака. Операцията продължава 5 часа, а през това време по стълбите на болницата се струпват пациенти - разбрали, че специалистите се борят за живота на любимия им Митко Бомбата. Някои от тях дори вдигат температура от вълнение. Всички чакат и се надяват да чуят добри новини. След края на операцията не е сигурно, че Вачков ще оживее, но той бавно успява да се възстанови.

Само след няколко месеца започва да снима нелекия филм “Мъжки времена”. Неговият крадец на моми Банко е неповторим. Осигурява му награда за мъжка роля от Фестивала на българския игрален филм - Варна, през 1978 г.

Часовникът тиктака. Идва време за последните му сцени.

В “Мера според мера” той пие хапчета, но ги оставя на Дюлгеров, когато се преоблича като героя си, казвайки да му ги дава, ако го заболи.

При аутопсията след смъртта на актьора става ясно, че най-здравият орган в тялото му е бил точно сърцето му.

Дъщеря му Мартина Вачкова също участва в “Мера според мера” и никога няма да го забрави. За знаменитата масова сцена “Постол съди”, пълна със селяни и деца, снимали в една стара къща, а отвсякъде духало страховито. Мартина гледала изумена и възхитена как татко й седи на студа с часове и чака да свърши работата с натуршчиците.

Излъчвал търпение, воля, сила.

А тя си казвала колко е страшно да се снима филм. Колко е страшно да си актьор. Поне такъв от ранга на Григор Вачков.