Тъкмо приключих един телефонен разговор, от който разбрах още някои особености на българската "правораздавателна" система. Слушах за опитите на пострадали да намерят справедливост в граждански процес. Слушах за разочарованието (според мен, съвсем обосновано), от крайното решение на втора инстанция. Слушах за нежеланието битката да бъде продължена и на ниво Върховен съд.
Нямах много какво да кажа, освен това, в което вярвам, а то е, че битката трябва да се води до край, с всички законови средства. Въпреки че изглежда глупаво и загуба на време. И въпреки обидата и болката, които институциите усилват, а не потушават.
След края на този разговор видях снимката на Костадинов, който съвсем директно призовава за публичен линч на "националните предатели". Колко лесно изглежда. И колко много хора биха ударили един палец, само защото си представят своите лични душмани, увиснали по дърветата.
Всички понякога искаме да дойде Горският и да накаже тези, които са наказали нас.
Но не става така.
Не бива.
Саморазправата води до още по-голям произвол.
А и все пак, най-важното. Кой ще казва кои са националните предатели, а?