Случка от снощи, 9-ти май, Ден на Европа. Двамата с актьорът Aleksandar Aleksiev се връщаме пеш от Руското посолство, пред което, заедно с хиляди като нас бяхме да протестираме. Вървим по релсите на Графа и обсъждаме как 7-8 путинофили се бяха позиционирали пред металната ограда, бяха осигурили озвучаване и пускаха силно руски песни, от които квартала ехтеше, а между тяхната малобройна група и нас имаше стотици полицаи. Вече сме някъде до църквата "Св. Седмочисленици", когато на една от пейките виждам леко пълничък младеж, къдрава коса, слушалки в ушите, гледа ме втренчено, клати глава с отвращение и цъка шумно с език “ц-ц-ц-ц-ц”. Позабавям ход, оглеждам се, в ръцете си още държа двете знаменца — българското и европейското. На мен се възмущава явно младият мъж, който изглежда прилично, а цъка с отвращение. Забелязвам, че гледа знаменцата в ръцете ми. Аха, прищраква ми — на светлината от уличните лампи явно е взел българския ми флаг за руския — зеленото изглежда като синьо. Затова и приближавам и приятелски показвам националния флаг, а той продължава да цъка и гледа враждебно. Казвам “нещо проблем ли има?” А той кима с глава към другата ми ръка, сваля едната слушалка и казва: “Имам проблем с този.” Усещам как кипвам и го приближавам: “Имате проблем с европейския флаг?! Вие не сте ли в Европа, къде сте? Защо сте тук, ако имате проблем с флага, и то точно днес?” Онзи се дръпва леко, но невъзмутимо казва: “Господине, аз си имам права.” И си сложи слушалката в ухото, демонстративно приключвайки разговора. Не знам как щеше да продължи тая история, но на рамото си усетих ръката на Алек: “Аре, зарежи го тоя “—“, не виждаш ли, че те само това си търсят…”

Прав беше. Тръгнахме, нямаше смисъл. И го оставихме на пейката със слушалките (каква ли музика слушаше?) и отидохме да пием “Гинес”.

И си говорихме как, докъде и докога можем да толерираме тези, които се отвращават от Европа, но упражняват правото си да я мразят свободно, без да рискуват от това да загубят своята свобода. Истината е, че вече всички ние страдаме от своята толерантност към невежеството, към фалшивите новини, пропагандата, лъжите, към омразата.

Моето усещане е, че е крайно време за друг тип "толерантност".

Но, разбира се, може и среднощно да греша.

*Oт фейсбук!