Странни финансови операции е извършвало семейството на Илиян Тодоров, оправдан за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров пред дискотека УСолоФ.
Самият той е водил тайно дело, свързано с продажба на апартамент и предоставен на родителите му заем, докато е бил в ареста. През април 2009 г. Илиян е задържан като основен заподозрян за престъплението. През юни същата година срещу него е заведено гражданско дело в Софийския районен съд. Ищец е доц. Стойка Машева, директор на Института по зеленчукови култури "Марица". Любопитна подробност е, че бащата на Илиян Тодоров освен общински съветник и кандидат-депутат от БСП

по това време е и шеф
на Националната служба
за растителна защита
към Министерството
на земеделието

Делото на доц. Машева срещу Илиян Тодоров е за обезпечение по заем. "168 часа" разполага с копие от документа по делото. Там става ясно, че на 10 април 2009 г. между тях е сключен договор за покупко продажба на апартамента на Илиян в София като обезпечение по заем.
"168 часа" потърси Стойка Машева за повече подробности, но тя е лаконична: "Не искам да говоря за това. Договорът за покупко-продажба на жилището е преди убийството пред "Соло" и не е точно това, както го изкарвате.
Става дума за вземане срещу заем, който съм отпуснала на родителите на Илиян" Стойка Машева отказва да назове сумата, която е отпуснала на Венцислав Тодоров и съпругата му, както и причината за това.
По времето, когато Тодорови вземат парите от доц. Стойка Машева, бащата на Илиян все още е публична личност. В декларацията му пред Сметната палата тези средства, за които Машева твърди, че му е отпуснала като заем, не фигурират в графа "задължения".
За сметка на това семейство Тодорови декларира 2 апартамента по 90 квадрата в Перник и Пловдив, където живее и работи доц. Машева.

Освен това в графа
"налични средства"
Венцислав Тодоров е посочил сумата от 75 000 лева

Остава загадка защо при наличие на тези имоти и пари се е наложило да вземе заем от колежката си. За 2008 г. Тодоров-старши е имал 54 хиляди лева в повече, които са посочени като банков влог, освен парите в графата "налични", които отново са 75 хиляди.
Два месеца след ареста на Илиян Тодоров за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров е образувано делото на Стойка Машева срещу задържания. Като основание е посочен облигационен иск. Предоставен е и договор за покупко-продажба на апартамента в София, собственост на Илиян Тодоров. Всичко говори за това, че Машева е

решила да наложи
възбрана върху евентуална продажба на имота,

което евентуално ще се наложи във връзка с делото срещу Илиян и бъдещи граждански искове на семействата на жертвите.
Така, докато е в ареста и се разследва за убийство, Илиян Тодоров става и ответник по друго дело в Софийския градски съд. По него са назначени експертизи за данъчна оценка на апартамента на Илиян, изискана е справка от данъчното в Перник за наличието или липсата на данъчни задължения, мита, осигуровки и други държавни вземани.
Делото "Машева срещу Тодоров" протича в 6 заседания и приключва през април 2010 г. Решението на съда е да се наложи възбрана върху апартамента на Илиян Тодоров в София, който той е купил през 2007 г.
Въпреки това Тодоров продължава да е собственик на имота си, който е с данъчна оценка 62 хиляди лева, но всъщност пазарната му цена е два пъти по-висока.
Заемодателката на семейство Тодорови доц. Стойка Машева

най-вероятно им е дала
на заем 44 хиляди лева,

защото съдът решава тя да заплати точно тази сума на Илиян Венциславов Тодоров заедно с предаването на собствеността на апартамента по договора, сключен между тях. Доц. д-р Стойка Машева от години е шеф на Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив, откъдето е и майката на Илиян Тодоров. Тя ръководи селектирането на нови сортове зеленчуци с по-висока биологическа стойност, които да помагат в борбата с редица болести. За съжаление тя не пожела да коментира контактите си със семейството на оправдания за убийството на двете момчета пред дискотека "Соло", както и с каква цел им е отпуснала петцифрена сума като заем, при положение че само Венцислав Тодоров декларира далеч по-високи налични суми в същия период.

 

 

 

Синдромът "Косвени доказателства"

Софийският градски съд оправда перничанина Илиян Тодоров за убийството на Васил Александров и Кирил Въжаров пред дискотека "Соло". Двете момчета бяха убити преди три години точно под прозорците на залата, в която подсъдимият бе признат за невинен. Според председателя на съдебния състав Румяна Ченалова по делото имало само косвени доказателства за вината на Илиян Тодоров. Какви са те и как далеч по-неубедителни "косвени доказателства" по други знакови дела са пращали подсъдими зад решетките или са ги оправдавали, показа проучване на "168 часа".
Всъщност дали доказателствата ще се квалифицират като преки или косвени, зависи предимно от тълкуванието на съдията и неговата интерпретация, показват фактите по няколкото нашумели дела за убийства, с които "168 часа" ще сравни тези по делото "Соло". По всички тях се разследват убийства. Подсъдимите като извършители не се признават за виновни и няма очевидци. Т. е. преки доказателства няма, както и в повечето заплетени дела за убийства. За разлика от делото "Соло", където свидетели разказват как единствено Илиян Тодоров размахва нож при сбиването между двете компании и никой не е видял хладно оръжие в ръцете на друг участник в сбиването.
По косвени доказателства в последните години присъда получава Георги Цветанов за зверското убийство на Радостина във Варна. Същото е положението и при Георги Желязков и Стоян Стоичков, осъдени съответно на по 18 и 19 години затвор на последна инстанция за убийството на Мартин Борилски във Франция на 18 юли 2000 г. По косвени доказателства, далеч по-оскъдни от тези срещу Илиян Тодоров, е признат за виновен Лазар Колев за убийството на сестри Белнейски. По косвени доказателства най-вероятно ще бъде съден и убиецът на Яна Кръстева, открита мъртва в Борисовата градина в столицата през юли тази година. С какви косвени доказателства разполага прокуратурата за вината на Лазар Колев по случая "Белнейски" и повече или по-малко са те от тези срещу Илиян Тодоров за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров.
Само преди месец Апелативният съд в Пловдив потвърди доживотната присъда на Лазар Колев за блудство и убийство на сестри Белнейски. Децата бяха открити през януари 2006 г. край Пазарджик. Делото срещу Лазар Колев е решено изцяло по косвени доказателства. Първо, той не се признава за виновен. Второ, очевидци на убийството няма.

Как стоят нещата по делото "Соло" с признанията и очевидците?

След скандала до Съдебната палата между компаниите на Илиян Тодоров и Кирил Въжаров настава меле. След убийството на двамата Илиян бяга от местопрестъплението с такси. Същото прави и Лазар Колев. Той се укрива първо в София, после в Пловдив и се опитва да си изгради алиби за нощта на убийството на Белнейски.
Илиян Тодоров изрусява косата си и се предава напълно обновен два дни след убийството на двете момчета. За разлика от случая "Белнейски" по делото "Соло" има свидетелски показания, че Илиян е размахвал нож срещу убитите. Те са от естонката Сирет Пуук. В нощта на убийството тя е в компанията на Илиян. През март тази година във видеоконферентна връзка тя разказва спомените си от фаталната нощ. Посочва, че Кирил Димитров, който е с убитите минути по-късно Въжаров и Александров, се приближил до компанията на Илиян и се опитва да удари момче, което е с него, заради говорене на английски език. Естонката прави опит да ги раздели, в този момент настава меле. Сирет Пуук си спомня, че е видяла Илиян да държи разтворен нож и да замахва с него. След това вижда и двете момчета да лежат на земята. По-късно през нощта си говори с Илиян в скайп. Пита го дали е използвал ножа, но той отговаря, че само го е размахал и е използвал юмрука си, за да спре боя.
Освен това, след като се качва в таксито, Илиян споделя на шофьора: "Май наръгах един." Бакшишът също дава показания по делото. Ножът на Илиян от нощта на убийството не е открит. Ситуацията е сходна с тази при Лазар Колев и делото "Белнейски", само че там аналогични на таксиджията показания дава затворникът Владимир Савов - Иширковеца, който се оказва ключов свидетел. Той твърди, че Лазар Колев му е разказал как е убил сестрите, и това е основният коз на прокуратурата освен противоречивата ДНК експертиза. За нея адвокат Марковски твърди, че липсват доказателства, които да сочат, че изследваните ноктени изрезки са на сестри Белнейски, както и че има голямо противоречие относно броя им.
Въпреки косвените доказателства срещу Лазар Колев той е осъден доживот, а далеч повечето, но разкъсани според съда срещу Илиян се оказват решаващи. По косвени доказателства са осъдени и убийците на Мартин Борилски. Делото за убийството му навява най-силни аналогии с това на Въжаров и Александров пред "Соло". Първо, не се признават за виновни, няма пресни, а само косвени доказателства, а на първа инстанция Георги Желязков и Стоян Стоичков са оправдани. Със същите доказателства от оправдателната присъда обаче са признати за виновни за убийството на Борилски след подновяването на делото в Апелативния съд във Велико Търново, която окончателно е потвърдена и от ВКС.

Какво се случва на 18 юли 2000 година във Франция?

Тогава двамата подсъдими отиват на гости на Мартин в квартирата му в Париж. След посещението им Борилски е открит с 97 прободни рани. Липсват телефонът му и кредитните карти. По-късно са намерени в Георги и Стоян и това са косвените доказателства, заради които са осъдени след 10-годишна сага. Илиян Тодоров обаче е оправдан по делото "Соло", въпреки че и по неговите дрехи е открита кръв след инцидента. Единият от убийците на Борилски е син на следовател, което води след себе си отводи на прокурори и съдии. Съмнения за предубеденост у съда се появиха и сред близките на убитите пред "Соло" момчета заради политическата обвързаност на бащата на обвиняемия.
Първо Желязков и Стоичков са оправдани на две инстанции за убийството на приятеля им Мартин Борилски. ВКС връща делото за ново разследване и този път са осъдени ефективно въз основа на същите косвени доказателства, както в началото.
"Авторите на престъплението са именно те. Събраните косвени доказателства водят само до това заключение" - казват в решението си да ги пратят в затвора върховните съдии. Въпреки че двамата твърдят, че пред очите им французи са убили Мартин Борилски, а после са ги заплашвали да не говорят това, което са видели.
Ефективната присъда на Желязков и Стоичков за убийството на Мартин Борилски идва след намесата на френските власти, въпреки липсата на така желаните преки доказателства - признания на обвиняемите и очевидци на убийството.
Съвкупната преценка на косвените доказателства и особено тълкуването им като последователна верига за доказване на престъплението се оказват решаващи и по делото срещу студента Георги Цветанов за убийството на приятелката му Радостина във Варна.
Тя е открита зверски убита и изнасилвана след смъртта й в апартамент в морската столица през 2009 година. И тук няма преки доказателства. Георги до последно твърди, че не е убиецът на Радостина, а свидетели на престъплението не са открити. И той, както и Илиян Тодоров мълчи от началото до края на процеса, неговият татко също е в политиката, но не е член на БСП, а на СДС. След убийството на Радостина в апартамента на Георги са открити нейни дрехи. Защитата му твърди, че доказателствата са манипулирани от полицията, каквито твърдения по делото "Соло" няма, защото е налице дори запис на мелето пред Съдебната палата.
Георги Цветанов е осъден, защото в него са намерени вещи на Радостина и защото самата тя споделя в чат разговор с приятеля си, че той ще остане да спи у тях. Преки доказателства, че той е убиецът според тълкуванието на съда по делото "Соло", не са открити. Георги е с доживотна присъда.
По косвени и противоречиви доказателства първо е осъден, а на втора инстанция е оправдан Ивайло Иванов, кръстен от полицаите "Рамбо" заради мощното си телосложение. Делото е върнато от ВСК за ново разглеждане в Апелативен съд, където е оправдан.
Преди години мумифициран труп бе открит в кофа за боклук до жилището на Ивайло Иванов в кв. "Разсадника". Експертизи показват, че той е на приятелката му Капка, с която живеят на семейни начала. Заради открити в дома на Рамбо следи от Капка той е арестуван като извършител на убийство. Противоречивите косвени доказателства първо водят до осъждането му, а после е оправдан. Мистерията продължава да се разплита в съдебни заседания въз основа на същите косвени доказателства, довели до две коренно различни присъди.

 

 

Делата "Крокодилите", "Бай Миле" и "Иван Може" - оправдателни присъди заради непреки доказателства

Неофициална статистика в съдилищата показва, че косвените доказателства са достатъчни за осъждане на обвиняеми по битови убийства като тези от делата "Борилски", "Белнейски", "Георги Цветанов" и "Рамбо". Квалифицираните като такива обаче не вършат работа по дела срещу организирани престъпни групи. Ето част от тях:
Делото "Крокодилите". През юни тази година ВКС напълно оправдава братята Емил и Евгени Милеви-Крокодилите за грабеж на магистрала "Хемус" от 2004 година, както и за опит за убийство на полицай. Оправдани са и от трите инстанции. Съдът не дава вяра на показанията на ченгетата, както и на други "косвени доказателства" за вината на Кроки и Гейзо, сочени от МВР за магистрални бандити номер едно у нас.
Съдия Петя Крънчева оправдава подсъдимите за убийството на Бай Миле в Софийския градски съд също с мотив за противоречиви косвени доказателства. Същото се случва и с делото срещу костинбродския бандит Йосиф Йосифов-Йоско за отвличането и убийството на хърватина Иван Може.

 

Проф. Йордан Кунчев:

- Преки доказателства - непосредствено възпроизвеждат разследваното събитие или свързани с него факти. Показанията на свидетеля очевидец на престъплението, самопризнанията на извършителя например са източници на преки доказателства.
- Косвени доказателства - те не възпроизвеждат непосредствено свързаните с престъплението факти. Използват се в процеса на доказване само когато се съпоставят с други факти по делото. За да се установи доказателственото значение на тези факти, те трябва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка, т. е. като система и от тях да произтича само един извод.

 

Из Доказателствено право

Доказателствата са преки и косвени в зависимост от връзката им с главния факт (предмета на доказване).
Преки - които са в директна връзка с предмета на доказване (очевидец, самопризнание). В процеса на доказване трябва да се реши най важният въпрос - достоверността. Косвени - няма директна и пряка връзка между факта и предмета на доказване. Те не са пряко изясняващи, но при техния анализ може да се направи само един-единствен извод и да са винаги във връзка с другите доказателства по делото. Преките доказателства задължително се събират, проверяват и установяват. Косвените доказателства обикновено служат за проверка на преките. Затова, когато има преки доказателства дори е задължително да се установяват и косвени. Но с цел проверка на преките доказателства. Когато по едно наказателно дело няма преки доказателства, цялото доказване на извършеното деяние ще протече с косвени доказателства.