Икономистът издъхна през октомври след месеци в кома, през април синът му прегърна първото си момче

166 дни. Понякога толкова може да е времето между един край и едно начало. Между едно сбогуване и едно приветстване. Между смъртта и живота. Да се простиш с баща си и след по-малко от шест месеца да прегърнеш за първи път сина си. Това се случи на Александър Каролев.

Успешният банкер и неговата съпруга Валентина за втори път станаха родители. Двамата имат дъщеря - Изабела, която вече е на 3 години. На 4 април в 10,35 ч. се ражда и тяхното момче Виктор Данаил Александър Каролев. Щастливото събитие идва скоро след тежка загуба за семейството. На 21 октомври 2021 г. икономистът Владимир Каролев издъхна в болница след продължителна кома, в която бе след падане със сплитборд в планината. Така той не успя да дочака своя внук и двамата да споделят един отрязък от време на тази земя.

Александър и Валентина не за първи път минават през такива обстоятелства - да бъдат връхлетени от голяма трагедия, последвана от безкрайно щастие. Тяхната Изабела се роди едва 17 дни след внезапната смърт на своята баба - журналистката Весела Тотева, майка на Валентина.

Първата си внучка Владимир Каролев посрещна с голяма радост. Той беше много щастлив и горд, като пред “168 часа” тогава обясни, че библейското значение на нейното име е “Бог се закле”.

Сега в името на момченцето прозира почитта към дядо му. Родителите разясняват какво са вложили в избора си, а именно: Виктор - “Победител”, Данаил - “Бог ми е съдия”. Двойката вярва и се надява синът им да побеждава “нежно във всичко, осланяйки се на Господа”.

“Думите не могат да изразят колко благословен се чувствам в момента - пише в инстаграм Александър. - Мислех, че ражданията на децата ми ще бъдат най-щастливите моменти в живота ми - но най-щастлив се почувствах, когато дъщеря ми Бела срещна и прегърна брат си за първи път. Това вълнение, тази усмивка, тази гордост. Любовта в най-чистата й форма... Бог е Велик.”

Каролеви казват на 3-годишната Бела, че ще има братче, чак когато нейната майка е в 5-ия месец, за да не чака твърде дълго малката. Актрисата се старае още по време на бременността си да се подготви добре за едно от най-ключовите събития след раждането - запознанството на първото дете с бебето, за да няма катастрофални последствия занапред.

Момченцето освен всичко е родено в един месец със своята баба Весела. На 22 април журналистката можеше да стане на 49 години. За нейния повод напомни Валентина в своя инстаграм.

“Ти много си обичаше рождения ден за разлика от много хора. Обичаше да го празнуваш и все казваше: Обичам живота, трябва да го празнуваме. Надявам се, че празнуваш по ангелски там горе... Обичам те! Липсваш ми! Честит рожден ден, мамо!

***

Били сме заедно през добро и през лошо! Смели сме се, обичали сме, тъжали сме, карали сме се... минали сме през неща, през които някои хора цял живот не минават. Един ден отново ще сме заедно!

Дали ще спра някога да си представям какво би било, ако беше тук...

Дали ще мога да опиша на децата си тази любов,

която с теб имахме, дали ще мога да ги обичам толкова силно, както ти обичаше мен... дали, дали, дали... Искам да си тук, искам теб да питам за съвет, искам с теб да викам, да се смея, да плача и да дивея. Липсваш ми неописуемо силно...”

Навярно малцина не са запознати с това, че Тотева е сред малкото герои, успели да се измъкнат от прокълнатия капан на хероина. Тя описа своята борба в книгата “Падение и спасение”, която вдъхнови филма “Доза щастие”. В лентата Валентина играе главната роля на своята майка.

Само на 17 години Весела ражда дъщеря си, чийто баща е режисьорът Антон Радославов. На 21 години младата майка вече е прясно разведена и сякаш за миг, след няколко дръпки от някаква "цигара", попада в обятията на демона. Дни по-късно се събужда “на дъното на пъкъла” (по Дамян Дамянов).

Така започва нейната агония. Работи на няколко места и се бори със себе си. Най-жестоката битка. А малката Валентина става свидетел на падението на Весела. По това време тя обяснява на дъщеря си, че е болна и трябва да си слага "лекарство". Години по-късно порасналото вече момиче признава, че като дете е изпитвала най-голям страх, когато е виждала как майка й си слага "лекарството". Опасявала се, че тази болест може да не изчезне. В онези моменти Валентина не съзнава напълно какво се случва, а после спомените от онова време понякога й изглеждали нереални.

Тотева намира сили и заради дъщеря си, и заради себе си да се спаси - “от парещите въглени на мъката” да си направи сама стълба и “от всички свои пътища премазани” да си направи нов път, по който да тръгне.

Весела не само преборва зависимостта си, но и започва да води активна война с наркотиците, за да предпазва младите от изкушенията. Тя има и второ дете - син, който днес е на 15 години.

Валентина израства като много обичано дете въпреки всичко, през което минава с майка си. Тя е усмихната, позитивна и лесно печели хората с доброта и чар. Не е изненада, че Александър се влюбва от пръв поглед в нея.

Двамата се откриват много рано - тя е на 16 години, а той на 18. Магията се случва, но момчето трябва да замине почти веднага, за да следва в престижния European Business School в Лондон. Валентина остава в София, където се обучава в изкуството на класическите танци. Александър не я забравя. На 22 юни тя получава букет с 51 червени рози от него - закодираното послание е, че ще се видят точно след толкова дни - на 22 ноември, когато той ще се върне в България.

Любовта им устоява на редица препятствия. И естествено, се стига до сватба - през 2013 г. двамата стават съпрузи. Денят е 22 юни, точно шест години след букета с рози.

Двойката живее в Лондон, където Александър има успешна кариера. Неговият баща винаги се е гордял с постиженията му. Икономистът има и дъщеря - Виктория.

В интервю за “168 часа” от 2017 г. Каролев споделя по адрес на своя син: “Като че ли най-много ме изненада приятно, когато кандидатства в американския колеж. От първи до седми клас беше в руското училище, където беше добър ученик, но тогава играеше тенис и не беше отличник. Никога не съм му следял бележниците, както и родителите ми не са го правили с моите. И да си призная, имах съмнения, че въобще ще влезе в този колеж, защото по това време навалицата за него беше много голяма. Той не само се класира, но бе в първата десетка, поради което почти сам си плати образованието. Помня, че ми струваше малко над 1000 долара на година вместо 10 хил. Тогава бях много щастлив и горд.

След това много ме учуди, когато стана студент. Отиде в Лондон и както се казва, “изби рибата”. Още в първи курс се обади и ми се похвали: “Татко, имам най-високия резултат в историята на университета”.

После го взеха в най-голямата частна банка в света и след това направи една зашеметяваща кариера. Попадна и в една класация - The best 40 under 40, в която бяха най-добрите не само в Лондон, но и в света. Нямаше още 28 години. Тази година спечели и така наречения “Оскар” в тази индустрия - отново за най-добър банкер, за неговия продукт и неговата територия, а тези, които са втори и трети, са му батковци.”

След смъртта му Александър е споделял в тв интервю, че със сигурност у сина му ще има нещо от дядо му Владимир. Така, както у дъщеря му има нещо от баба й Весела. И ако преди винаги се е обаждал на баща си за съвет, когато трябва да вземе важно решение за работата или за семейството, сега вече само мисли какво би направил той.

Александър също признава, че не е имало как баща му да си отиде от старост. Владимир Каролев бе известен с афинитета си към риска и опасните хобита. Обичаше планината и там остави душата си.