Медицината не може да обясни природния феномен, а един на милиард са случаите, когато братята и сестрите със сраснати тела водят нормален живот

Операцията продължава 27 часа без прекъсване. През това време главният лекар проф. Бурак Тандер си взима няколко кратки почивки, колкото да хапне нещо и да пийне чаша вода, за да не припадне от изтощение. Но и в негово отсъствие асистентите му и сестрите не спират да се трудят на операционната маса. Всички са наясно, че ако успеят с това предизвикателство, ще запишат имената си в златната книга на медицинските чудеса.

Малко повече от денoнощие след началото на невиждана по рода си медицинска интервенция проф. Бурак Тандер и екипът му най-грубо казано успяват да разполовят пациента си. Не, това не е някакъв експеримент от филм на ужасите. Това е щастливата история на сиамските близначки Елизабет и Мери, които влизат в турската болница, заключени в едно и също тяло, но си тръгват оттам всяка със свои си ръчички, свои си крачета и свой шанс за нормален живот. Щастливата развръзка с момичетата от Камерун съвсем очаквано предизвиква сериозно вълнение в медицинските среди.

Опитите за разделяне много рядко завършват с успех и съответно са невъзможни, ако новородените споделят едни и същи органи. Медицината открай време отбелязва скромни постижения в тази област, но за това има конкретно обяснение.

„Сиамските близнаци се наблюдават изключително рядко – веднъж на 100 000 новородени, като близо 60% от тях се появяват на бял свят мъртвородени. И тъй като се наблюдават рядко, и защото е невъзможно да пресъздадем модел за изучаването им в лабораторни условия, дори в наши дни етиопатогенезата на сиамските близнаци остава загадка“, разказва за „Космос“ д-р Камелия Керчева от Националната генетична лаборатория.

Елизабет и Мери обаче са от онези 40 процента, които оцеляват, и в същото време са от онзи минимален процент родени под щастлива звезда близнаци, които могат да бъдат разделени. В началото изглежда, че са обречени. Свързани са в таза и споделят част от гръбначния стълб, храносмилателния тракт и пикочно-половата система. Повече от седем месеца продължава подготовката за тяхната операция. Лекарите изграждат 3Dмодел на тялото, което споделят момичетата, за да решат кое от тях ще вземе цяла част от тялото и на кое ще се наложи да бъде доизграден орган.

Накрая, след онези инфарктни 27 часа, проф. Тандер възкликва: „Те най-сетне се погледнаха очи в очи“.

Звучи като скромно постижение, но е по-велико от цялата Вселена. 

За енигмата на сиамските близнаци четете в "Космос"