От Златния век на цар Симеон тръгват богослужебните книги за прадедите на украинци и руснаци, казва в интервю за "168 часа" историкът Тодор Чобанов

На ранните им златни монети пише “злато” вместо руското “золото”

Постиженията на Плисковско-Преславската книжовна школа са в основата на успешната християнизация на Киевска Рус и началото на християнството по тези земи - общи за руснаци, беларуси и украинци

Първата църкав в Киев възпроизвежда дворцовата базилика на Симеон Велики

Преправят Симеоновия сборник, оспорват лика на цар Борис I

Доц. д-р Тодор Чобанов е известен български историк и археолог, специализиращ върху прабългарската проблематика и Първото българско царство. От 2021 г. работи в Института по балканистика (ИБЦТ) към БАН, преподава в УНИБИТ. Автор е на множество публикации, в това число и първата монография, използваща комплексно данните на генетиката за изясняването на произхода на българите.

-Доц. Чобанов, вие сте специалист по един много интересен период в историята. Стара Велика България съществува по земите на днешна Украйна, също покрай Волга - Казан, поне до XII-XIII век. От тази гледна точка не сме ли ние братя с украинците? Не сме ли ние тяхната най-стара духовна родина?

-Стара Велика България е създадена от Кубрат в териториите, населявани дълго преди това от племената от прабългарската група утигури и отчасти от тези на кутригурите. Нейното "огнище" е поречието на река Кубан и територии, непосредствено граничещи с Кавказките възвишения, като впоследствие българското политическо влияние се разпростира на Таманския полуостров, Крим и в днешна Централна Украйна. Смята се, че

когато синовете на Кубрат се разделят,

има отдавна солидно българско присъствие по Днепър и нейните притоци. Именно в този район са документирани археологически първите продължителни контакти на българите със славяни от т.нар. Антска общност, източните славяни.

Големият наш учен Рашо Рашев смяташе, че именно тук, а не на Долен Дунав българите започват да се славянизират и научават славянски език. Т.нар. Пастирска култура се счита за смесена между славяни и степни иранци, т.е. племена от българския кръг. Може да се каже, че именно това е зоната, формирала историческата и етническа връзка между днешните народи. Стара Велика България съществува по тези земи само няколко десетилетия, защото около 660 - 670 г. тя е победена от Хазарския хаганат. Част от българите остават в старите си земи като подчинени на хазарите племена (като Батбаян), други избират да се пренесат на ново място - Аспарух на Долен Дунав и Котраг на Волга.

Всъщност това е напълно логичен сценарий за онази епоха, в която мъжките наследници на върховния лидер обикновено контролират различни части от територията и отделни племена. Българите на Волга създават отделна държава, полиетнична, която има много интересна история и през 922 г. тя официално приема исляма от халифа в Багдад, играе ролята на мощен конкурент на Киевска Рус. Волжка България обаче е унищожена от Златната орда (монголите) в средата на XIII век и наследилото я впоследствие Казанско ханство е

най-вече политически приемник на

старата държава

Самият град Казан е създаден като гранично укрепление и едва след падането на главните волжкобългарски центрове - Болгар и Биляр, тук се приютява част от оцелялото население и градът укрепва позици.

Волжка България няма пряка връзка с историята на Украйна. По-интересен е друг факт - изчезването на старата Пенковска (антска) култура (населявала земите на днешна Украйна и Молдова - бел. ред.) около средата на VIII век, което вероятно се дължи и на преселването на част от тези хора заедно с Аспарух на Долен Дунав. Има теория, че т.нар. севери са племе, населявало земите на днешна Украйна и преселило се после на Дунав заедно с българския владетел.

- Вярно ли е, че нашите прадеди са населявали едни и същи земи с Киевска Рус?

- Без да се "засичат". Киевска Рус се появява доста по-късно на тези територии (днешна Украйна), едва към края на IX век, като резултат от засиленото присъствие на викинги (варяги) в целия регион и стремежа им да контролират търговията в региона и връзките с Византия. Има различни версии за събитията, но най-убедителна е тази, съгласно която Рюрик първо взел властта в Новгород

и после изпратил на юг своите генерали, които започнали да контролират зоната около Киев. При всички случаи градът вече е съществувал, но кой и кога го е създал, е неясно. 

Водещата хипотеза е, че още през VI - VII век той е съществувал като център на местните славяни, точно какъвто е бил и случаят с Пастирското градище. Възходът му започва при династията на Рюрик и укрепването на Киевска Рус. Случилото се с викингите и местните славяни не е необичайно - по подобен начин се развиват събитията и на много други места - викингската аристокрация успешно контролира градове и територии с различни етноси в днeшна Франция, Англия, даже и в Сицилия.

В съвременната наука "викинг" се счита за занаят, а не за етнос, както мнозина все още си мислят. Една от теориите за произхода на понятието "варяг", славянския еквивалент на "викинг", е от думата за "война" в германските езици, т.е. славяните са виждали в тяхно лице професионални войници, хора на войната.

- Какво е попречило на хан Кубрат в съюз с Византия да обедини племената между Азовско море, Волга и Черно море и да разшири пределите на Стара Велика България.

- Съюзът на Кубрат с Византия възниква окончателно едва във втората половина на живота му, вероятно след като е участвал като тюркски васал в походите на Ираклий срещу Персия и вече е посещавал Константинопол. Т.е. чисто биологически той не е имал много време да се разгърне.

Около 630 г. отхвърля окончателно властта на Западния тюркски хаганат, който номинално управлява тези територии още от 568 г., и обединява около себе си политически голяма група племена, сред които вероятно са и славяните по Днепър. Окончателното рухване на Тюркския хаганат на запад обаче

води до засилването на хазарите,

които се считат за наследници на тюркската управляваща върхушка и рода Ашина.

Именно те се явяват главният противник на българите, разгромяват Велика България и налагат властта си над чувствителна част от българските племена. В политически смисъл Хазарският хаганат се явява директен политически приемник на Велика България в земите на днешна Украйна и даже в ранните си години Киевска Рус се намира под политическата хегемония на хазарите.

Едва при княз Светослав във втората половина на X век (същият този Светослав, който разорява Първото българско царство) Киевска Рус вече е по-силна от хазарите и започва успешно да напада земите им по долното течение на Волга. За най-ранна българска столица, с уговорката, че това понятие днес има съвсем друго значение, можем да посочим т.нар. Хумаринско градище на р. Кубан, където за съжаление ранните слоеве са все още слабо проучени. При всички случаи можем да твърдим, че градът

попада в средищната зона на Велика България

и съдържа ранни хоризонти от IV - V век нататък. Каменните зидарии на Хумаринското градище силно напомнят тези, създавани на Долен Дунав, и е възможно да става дума за свързани явления. Москва възниква доста по-късно, едва в средата на XII век, във връзка с експанзията на Киевска Рус на изток. По това време в тази зона живеят фино-угорски племена, които имат решителен принос в руския етногенез впоследствие.

Както повечето градове в региона, тя е с дървени укрепления и е разорявана нееднократно от монголите. Едва в XIII век местното разклонение на династията на Рюрик утвърждава града като политически център, първите каменни сгради се появяват в XIV век.

- Исторически руснаците и украинците духовни братя ли са? На какъв език са написани първите богослужебни книги на Киевска Рус? От тях ли произлизат русите? Кой е дал азбуката на Русия? Вярно ли е, че руснаците си присвояват историята на Киевска Рус? Възможно ли е да са ги покръстили български мисионери още през VII век?

- Несъмнено двата днешни народа имат многовековна споделена духовна традиция, под знака на източното православие. Днешните украинци, беларуси и руснаци имат общ произход от средновековните руси от Киевска Рус. Любопитна подробност е, че Паисий нарича украинците - руси, а руснаците - московци. Да си спомним и куплета "пустите клисурци… станали московци".

Обособяването на украинците като отделен етнос е факт още към XVII век, когато т.нар. Переяславска рада (събор на казаците) ги позиционира като отделен политически субект. Едно от наименованията, които се разпространяват в този период, но никога в самата Украйна, е "малоруси".

В една от грамотите на бащата на Петър Велики - Алексей, се използва и друго наименование за украинците - "черкаси", да не се бърка с "черкези", което също доказва, че царят ги е припознавал по това време като отделен народ.

Киевска Рус се християнизира под влиянието на Византия,

точно както и България. Всеизвестен факт е, че християнизацията върви трудно поради същите причини, които я спъват в България век и половина по-рано - гръцкият език е непонятен за новопокръстените и езичеството запазва огромното си влияние.

Поради тези обстоятелства ромеите, винаги практични хора, прибягнали до работещото решение. Можем да твърдим, че от България, по това време завладяна от Василий II, са изпратени в Киев монаси и книги и на тази база е пренесена там разработената у нас система на старобългарското богослужение. От него е изведена т.нар. руска (източнославянска) редакция на старобългарския език. Има много доказателства за това, включително и откритието на видния руски учен Йоанисян, че първата християнска църква в Киев - т.нар. Десятинна църква, възпроизвежда дворцовата базилика на Симеон Велики. Симеоновият сборник е преработен като "Учително евангелие", на ранни златни монети се пише "злато" вместо руското "золото". Така че постиженията на Плисковско-Преславската книжовна школа са в основата на успешната хрис- тиянизация на Киевска Рус и началото на духовната християнска традиция по тези земи, обща за руснаци, беларуси и украинци.

Косвено признание за тези обстоятелства

намираме в ключовата роля, която български клирици като Киприан и Григорий Цамблак играят в руската история. Патриаршеските тронове на Москва и Киев са обединени именно при Киприан Българин, който е канонизиран заради цялостния му принос към православието и е обозначаван като един от тримата "Бащи на православието".

- Фалшифицирана ли бе нашата история от Русия и как?

- Върху родната научна традиция във втората половина на ХХ век е оказван системен натиск, умерено силен, който прозира в дежурни пасажи за неизбежната победа на комунизма и т.н. редовни клишета.

Обаче на "ниско" ниво, т.е. на ниво фундамент на историческото знание, основополагащи концепции, е прокарвана например упорито тезата, че славянската култура била едва ли не водеща за формирането на Дунавска България и т.н., акцентира се на малобройността на прабългарите, което, разбира се,

просто няма как

да е вярно

Друга "заобикаляна" тема е тази за общуването на българи и славяни преди 680 г. Особено в масовата култура това липсваше. Иначе великолепни филми като "Хан Аспарух" внушаваха, че едва ли не българите се запознали със славяните на Дунав. И дума не можеше да става за визуален разказ как българите довеждат със себе си подчинени групи славяни от земите на днешна Украйна, каквато вероятно е била ситуацията в действителност.

В самата Русия положението и преди, и сега е още по-сложно. В момента се атакуват отдавна утвърдени тези като тази за уногондурите като царско племе на българите, оспорва се портретът на Борис Кръстителя от "Учителното евангелие" и т.н. Това не е неочаквано, защото историята, особено масово изучаваната, винаги се е намирала под силното влияние на политическата конюнктура в недемократичните общества, а даже и в демокрациите със силни националистически тенденции.

Ако в лицето на Лихачов навремето имахме признание за духовната роля на България за руската култура, днешната ситуация явно налага ревизия на неговите виждания. Видяхме и ред заигравания на тема "славянска писменост" включително на ниво държавен глава. Между другото Лихачов ясно очерта ролята на политическите митове за руската история и политика, митове, които хора като Петър Велики и Сталин пораждат, за да облекат политическия си дневен ред, понякога много агресивен, в исторически одежди.