Когато е с референтна цена Хенри Хъб, тогава всичките ни несгоди, свързани с доставките ще приключат, казва пред "168 часа" енергийният експерт Васко Начев

- Г-н Начев, дори въпросителните около плащанията в рубли да се уредят, България има ли други варианти? Можем ли да ползваме природен газ от други доставчици, колко би струвало това?

- До месец можем да издържим без сътресения, тъй като излизаме от отоплителния сезон и потреблението рязко пада, но аз съм убеден, че ако доставките на газ бъдат прекратени - физически - до седмица-две този казус ще бъде решен и природният газ отново ще тръгне към България.

Ако хипотезата е, че ние не получаваме синьо гориво от Русия, а ЕС получава, тогава ситуацията няма да е толкова зле. Да, ще има спекулативен елемент, всички, които могат, ще се възползват и цената вероятно ще бъде малко по-висока, но това зависи от това доколко гъвкави ще се окажат в “Булгаргаз” и как ще действат.

- Полша очевидно няма проблем - тя получава от Германия, от Ямал?

- На Полша природният газ й е спрян още в края на март, но по реверс от Германия получават. Руснаците се усетиха и намалиха количествата за Германия, за да не могат немците да връщат към Полша. Материята е сложна В случая много е важно дали за всички в Европа ще се прекратят доставките на руски газ, или само за нас. Ако е само за България, решение ще се намери. Ако е за целия ЕС, нещата ще загрубеят.

- Защото втечненият газ е по-скъп ли?

- Когато се търси от днес за утре и не си заявил исканите количества, всеки ще ти продаде по-скъпо. Сега ще споделя нещо, което не съм го казвал. Кардиналното решение е България да сключи дългосрочен договор с референтна цена “Хенри Хъб”.

- Това е най-голямата борса за втечнен газ?

- Да. Тогава всичките ни несгоди, свързани с доставките, ще приключат - ще останат далеч назад във времето. Но е необходим договор минимум за 10-15 години, защото тогава се планират инвестициите.

Тогава цената е най-изгодна и ще получим газификация, регазификация и транспорт. В момента цената там е 28 долара за мегаватчас, с включен транспорт до терминала, който се изгражда в Александруполис или някой друг, с газификация от Гърция до България - 31 долара. Или около 50 лева. В момента плащаме по 140 лева за мегаватчас на Русия.

- Разликата е почти три пъти. Мога само да се надявам, че затова сте информирали правителството?

- Не са ме питали. Ако бяхме предприели тази стъпка и ако се бяхме държали твърдо, за да устоим, никой нямаше да се сети да ни спира природния газ. Но понеже виждат каква е ситуацията, ще сложат едно рамо. Основната идея е да падне правителството - и помагат.

- А ако спре и петролът от Русия? Има ли как да го заместим?

- При нефта ще е по-лесно. По същия начин ще има спекулации, цената не би трябвало да отиде нагоре, защото е по международни цени, а не по руски цени. Така че, каквото за всички, това и за нас. Вероятно транспортът малко ще се оскъпи при доставките на нефт от друго място, но повишението на литър ще е със стотинки, няма да е драстично.

Доставките от “Лукойл” представляват 40% от пазара на едро, може би и повече. Да смениш някой с такъв дял и със собствена рафинерия, не е лесно. Тогава със сигурност цената ще се повиши, но във всички други варианти не виждам защо трябва да бъде заобикаляна Комисията за защита на конкуренцията.

Тя трябва да си влезе в ролята, защото нефтът, който влиза в рафинерията, е по международни цени, минавайки през “Литаско”. Но ако се проконтролира и се види каква е цената на входа на суровия петрол, тогава цените би трябвало да са с 15 - 20 стотинки по-ниски на литър.

“Хенри хъб” с 13 газопровода определя международните цени

“Хенри Хъб” е разпределителен център на газопроводната система в Луизиана, но с времето стана нещо като най-голямата борса за втечнен природен газ. Заради ключовото му значение името му става ценова точка за фючърсни договори за синьото гориво, търгувано на Нюйоркската борса (NYMEX) и суаповете на Интерконтиненталната борса (ICE).

Центърът е свързан с девет междудържавни и четири вътрешнодържавни газопровода, капацитетът е 20,4 гигавата. Цените на “Хенри Хъб” се приемат като базова цена за пазара на природен газ в Северна Америка.

Добивът също е свързан с цените на разпределителния център.

На практика всички търговци по света първо проверяват какви са цените на фючърсите на “Хенри Хъб” и тогава планират сделките си.

Известно е, че втечненият газ е по-скъп от тръбопроводния, защото за всеки кубичен метър са необходими поне 5, за да се реализира втечняването. Когато обаче договорът е дългосрочен и инвестициите са предвидени за 15-ина години напред, много често цените се оказват многократно по-ниски.

Защо никой досега не е поставял този въпрос, е тема за дълбок размисъл в сегашната ситуация.