Само за 5 години прокуратурата и близнаците Георги и Йонко Илчеви сменят местата си в съдебната зала.
В средата на 2006-а държавното обвинение ги изправя на съд за убийството на баща си. Заплетеният случай остава мистерия до днес след серия от противоречиви факти и свидетели.
Тази година братята Илчеви съдят прокуратурата за съсипания си живот и засега печелят. Прекарват 2 години в ареста, докато окончателно са оправдани за смъртта на баща си Радослав.
На 13 май 2006 година 51-годишният тогава Радослав Илчев напуска дома си в Хасково. Мъжът е инвалид. Носи очила с 12 диоптъра. Сигналът за изчезването подава втората му съпруга. 2 седмици по-късно от язовир в местността Дълбокото дере край града изплува разложен труп. Зловещата находка е забелязана от случаен минувач, който подава сигнал в полицията. С помощта на пожарната трупът е изваден от водата. Още по време на огледа става ясно, че мъжът е убит. Ръцете му са вързани зад гърба с дебело въже. На шията му виси въже, което е завързано за бетонен блок от тротоар.
Така “закотвен”, трупът му престоява близо
 10 дни под водата
Самоличността на мъртвия мъж е установена веднага. Това е Радослав Илчев. Наскоро е загубил апартамента, в който живее. Съседи и познати на жертвата разказват пред криминалистите, че е бил странен тип. Често вдигал скандали. Приживе мъжът е имал и сериозни финансови проблеми. Мъртвият има 2 брака и 5 деца.
След развода с първата си съпруга Лиляна, която е майка на Георги и Йонко, Радослав се жени за Жулиета, но се разделя и с нея година и половина преди да бъде открит мъртъв. Пирчината е, че често злоупотребява с алкохол и тормози семейството си. Многократно е пребивал втората си съпруга Жулиета. След като бяга от него, тя завежда бракоразводно дело, но той не се явява на заседанията. Така Радослав остава сам и ненужен. Не поддържа близки отношения с децата си, между които са братята близнаци от първия му брак Георги и Йонко. Те се занимават с животновъдство.
Разпитани са още
 същия ден, но са пуснати след беседата
Три дни по-късно са арестувани, вече като основни заподозрени за убийството на баща си. На 31 май са привлечени като обвиняеми. Тезата на прокуратурата е, че са умъртвили по особено жесток и мъчителен начин баща си Радослав и са действали като съизвършители. Братята са тикнати в ареста и остават там почти 2 години, отделени от жените и децата си.
Основен свидетел срещу тях е чеченецът Даурий Христов. Той също е сред разпитаните за убийството на инвалида. Даурий е съпруг на природената сестра на близнаците Дамяна, която е от втория брак на баща им.
5 години преди Радослав Илчев да бъде убит, той пуска жалба в полицията срещу чеченеца, че развращава тогава малолетната му дъщеря Дамяна и я тласка към самоубийство.
Зетят на Радослав Илчев е познат на полицията. Има две присъди за грабежи, а след задържането на близнаците в дома му са открити тротилови шашки, незаконен пистолет и взривни вещества.
Въпреки че никой от близките на близнаците не вярва да са убийци и надлежно го казват пред криминалистите, Йонко и Георги са оставени за постоянно в ареста. Двамата страдат от тежка форма на диабет и имат решение от ТЕЛК за инвалидност. По време на престоя им в ареста заболяването се влошава.
В първите дни след задържането на Йонко и Георги в ареста ги посещават съпругата на втория Петя и майка им Лиляна, която е първата съпруга на убития Радослав.
По делото на братята срещу прокуратурата са приложени и показания на Петя Илчева
във връзка със смъртта на майката на близнаците дни след посещението им в ареста.
След това Лиляна, майката на близнаците, изчезва също така мистериозно, както и баща им. Тялото й е открито на пътното платно под надлез "Родопи" в Пловдив. Становището на разследващите е самоубийство.
Така само в рамките на седмица бащата и майката на Георги и Йонко умират, а те продължават да гният зад решетките по обвинение, че са убили баща си.
Съпругата на Георги Илчев Петя разбира за ареста на близнаците от свекърва си Лиляна, открита дни по-късно мъртва в Пловдив. След посещението на двете в ареста Лиляна не спира да плаче. Залита, докато ходи, започва да заеква. След посещението в РПУ-то споделя с близки, че полицаите й казали: "Синовете ти
са убили Радослав по особено жесток начин,
не ги търси повече." Изказва съмнение, че момчетата й ще бъдат бити в ареста, за да си признаят.
"Изгубя ли децата си, губя всичко" - казва Лиляна пред снаха си. След шока с ареста на близнаците поведението й става неадекватно. Ден по-късно изчезва.
Според показанията на Петя Илчена по делото на оправданите по-късно близнаци срещу прокуратурата става ясно, че точно арестът й е причината за самоубийството й. Жената разказва, че Лиляна е била мил и внимателен човек, помагала е на внуците си, гледала е животни и така се е издържала. С Радослав поддържали добри отношения въпреки развода преди години.
Докато тече досъдебното производство за убийството на Радослав Илчев, през август, два месеца след задържането на Георги и Йонко, полицаите, работещи по случая, са наградени от директора на ОДП-Хасково. Отличието е по повод бързото разкриване на престъплението. Години по-късно съдът ще реши, че
задържаните за зверското престъпление не са извършителите
Близнаците Георги и Йонко преживяват много тежко смъртта на майка си, за което научават в ареста. Здравословното им състояние допълнително се утежнява. Съпругата на Георги Петя разказва, че й е отказвано свиждане. Докато са в ареста, три медицински експертизи сочат, че двамата не могат да пребивават в ареста, защото се нуждаят от медицински грижи. Въпреки това молбите им за по-лека мярка са отхвърляни. Животът на съпругите на двамата навън се превръща в ад. Месеци след задържането им попадат на предаването "Акция" по БНТ. Там се прави възстановка на престъплението, жертва на което е бащата на близнаците Радослав Илчев. Там двамата категорично са представени като отцеубийци.
Отношението на хората към цялото семейство след ареста на Георги и Йонко коренно се променя. Съпругите им имат нужда от специализирана психиатрична помощ, но нямат средства за това. Животните, за които до ареста близнаците се грижат заедно с майка си, се разграбват от мародери. Други умират. От детска градина в Хасково отказват да приемат детето на Георги. Петя разказва пред съда, че семейството е като белязано и се чувстват обречени. Никой не желае да контактува с тях заради скандала с ареста на близнаците, нарочени за убийци на баща си. Жените на братята
безуспешно си
 търсят работа
Твърдят, че заради обвинението към мъжете им не ги назначават никъде. Детето на единия от близнаците започва да заеква след ареста. Затваря се в себе си и всеки ден плаче за баща си, дори и на сън.
През април 2008 година, две години след задържането,
Георги и Йонко
 са оправдани още
 на първа инстанция
за убийството на баща си. Основният свидетел - зет им Даурий, се отмята от първоначалните си показания и твърди, че са дадени под натиск от полицията. Първоначално твърди, че близнаците са убили баща си и са го завлекли до язовира, където са го хвърлили, но показанията му са противоречиви и не помни важни детайли от тях. По-късно радикално се отмята от тези думи. Останалите доказателства не са достатъчни за осъдителна присъда. Оказва се, че в деня на убийството близнаците са продавали животни из села в региона. Така двамата излизат на свобода, а убийството на баща им Радослав остава неразкрито.
Междувременно основният свидетел Даурий Христов лежи в затвора. Там е съкилийник с Исмет Сюлейман, който лежи за наркотрафик. Последният се явява на делото срещу близнаците и разкава, че Даурий му е
признал, че е свидетелствал под натиск
Исмет твърди в показанията си, че въпреки това Даурий е пуснат след разпит на прокурор Петър Мидов, който е призован за свидетел в апелативния съд по делото за убийството. Там е извикан и бившият шеф на РПУ-Хасково заради прибързаните обвинения към братята.
След окончателното им оправдаване от всички съдебни инстанции братята завеждат дело срещу прокуратурата за вреди като следствие на незаконния им престой в ареста и съсипания им живот. Въпреки че получават правосъдие, те са смачкани и битието им се променя. В жалбата си до съда против прокуратурата изтъкват, че майка им не е могла да преживее ареста и обвиненията и затова е сложила край на живота си. Жената била заливана всеки ден от информации, че децата й са убийци.
През тази година Георги и Йонко Илчеви
завеждат дело срещу държавното обвинение за по 100 хил. лева
В жалбата твърдят, че са се чувствали унижени и психически травмирани. Децата и съпругите им били лишени от моралната им подкрепа и от средства за издръжка. Пропуснали важни моменти от живота на децата си. По време на престоя им в ареста рязко се влошило здравословното им състояние заради тежката форма на диабет, от която страдат. Доброто им име в обществото било накърнено и досега чувстват последиците от това въпреки оправдателните присъди по делото.
Близнаците печелят в Окръжния съд в Хасково, но размерът на обезщетенията е признат само по 40 хил. за всеки от двамата. Ответниците от прокуратурата обжалват пред Апелативния съд в Пловдив.
Днес братята близнаци Йонко и Георги Илчеви са на свобода, но продължават да живеят в ад заради преживяното покрай ареста и спомена за смъртта на родителите си.