Имаме нужда от рестартиране след трите години на пауза

Нищо не разбирам от макроикономика, аз съм един обикновен дописник, но ми се струва, че по въпроса за пенсиите и инфлацията има нужда от малко простота в стил “малко думи - много смисъл”. Какъв е проблемът - има инфлация заради цените на тока, газа, войната, всичко поскъпва - вероятната инфлация към края на годината ще е поне 20%.

Което за много хора е наистина драматично. Правителството умува как да подкрепи бедните пенсионери, хората, останали без работа и с намалени доходи освен заради инфлацията и заради затрудненията на бизнеса. Затова да спрат да се занимават с разни алабализми като преизчисляване на пенсиите и помощи за бизнеса спрямо сметката за ток за предходен период, а просто да раздадат ваучери по 200 лв. месечно на всеки, с които да се плащат всякакви стоки и услуги.

Ваучерите да имат падеж след някакъв срок. С тях да могат да се купуват всякакви стоки и услуги, а самите ваучери да бъдат платими безусловно на притежателите им - примерно на 1 януари 2024 г. Това ще е помощ за бедните и помощ за бизнеса. Тези ценни книги ще могат да служат като насрещна престация при всякакви облигационни отношения - търговска сделка, данъчно задължение, осигуровка, обезпечение за кредит, ще може да се авалират и неизбежно с тях ще възникне вторичен пазар - притежателите им ще ги продават с отстъпка, за да получат парите тук и сега. Търговците ще са длъжни да ги приемат безусловно, както безусловно държавата ще трябва да ги изкупи обратно на датата на падежа.

Да, така косвено бизнесът ще кредитира държавата, но пък ще се компенсират загубите им от намалените продажби и високите цени.

Да, ще се променят бизнесплановете им, няма да печелят, колкото са планирали, но няма да спре търговският оборот изобщо и няма да има каскадни фалити.

Така косвено подобна мярка ще е подкрепа и за банките, които заради паузата, на която сме поставени вече трета година, нямат много бизнес. А стабилните банки са нещо изключително важно, за което често не си даваме сметка. И тяхната стабилност зависи главно от това да имат рентабилна дейност, а не толкова от това кой е шеф на БНБ (не че не е важно).

По тази схема това реално няма да струва нищо на фиска сега. По същество ще е заем, който ще се плаща след време, който, ако задвижи бизнеса чрез вътрешното потребление, ще доведе до увеличаване на данъчните приходи от рестартираната икономика.

И никой няма да се чувства дискриминиран, защото ще има компенсанции за всеки. Защото всеки страда от високите цени - и бедните, и супербогаташите с бугатита. Идеята, че трябва да се подпомагат най-бедните, поражда повече несправедливост, отколкото ако се подпомагат всички.

Примерно тази инфлация напоследък, от която страдат най-много бедните, до голяма степен е резултат от цените на тока - регулирани за гражданите и освободени за бизнеса. С идеята бедните пенсионери да могат да си плащат тока, но на тях пак не им остават пари за ток, защото хлябът поскъпва всяка седмица, тъй като за съхранение на зърното, за смилането му в брашно и за опичането му на хляб трябва скъп ток. Регулираните цени на битовия ток са пунт и пластика. Тоест бедните пенсионери са поставени в дилемата глад или студ.

Затова всякакви идеи за преизчисляване на пенсиите, които да засегнат най-ниските доходи, не носят повече справедливост, а само задълбочават неравенството. И това е политика от 80 и повече години.

Покойният Радой Ралин имаше обичай да идва в Полиграфическия комбинат и освен неговия лаф към всяка госпожа, която видеше: “Мокриш ли котето”, говореше с много плам и експертиза за национализирания от комунистите Пенсионен фонд. Тъй де, проблемът с пенсиите е вечен, а днес трябва да се решава въпросът с поскъпването. Намаляване на цените не е имало от времето на Вълко Червенков, високите цени сами по себе си не са проблем, ако хората могат да си ги позволят.