Наложи се да спра в Одрин и тук ще преспя. Вали проливен дъжд, на магистралата е мъка, нищо, че е многолентова.

Та:

Първата кола, която ме изпревари и застана точно пред мен при още четири свободни ленти, беше пловдивски джип Хюндай. Явно трябваше да го разгледам в гръб. Нещо като "аз па си карам хюндаяяяя, нъцкиии!"

После, като напълно без нужда ме притисна от средната лента, щото бях в трета вдясно, се изрепчи БМВ със софийска регистрация. Последваха няколко гонки в пороя, които прелетяха край мен - все от джипчета с бургаски, столични и пълдински номера. А на пътя в този момент е кошмар! Не стига пороят, а духа страничен вятър, та колата мести! По едно време започнаха и аквапланинги - още намалих скоростта, а и без това карах под 100.

И тогава ги видях. Два размазани автомобила. БМВ-то беше бял джип, със софийски номер, другият автомобил не видях. След 15-тина километра бяла лимузина с пловдивска табела беше прелетяла мантинелата, която беше непокътната и се беше забила от другата страна. Вероятно е станало преди часове, защото беше пристигнало камионче-кран.

Продължавам напред и виждам полицейска кола, спряла два автомобила - и двата с наши номера.

Та не знам турците какви шофьори са, но за по-малко от 300 км те това видях!

Избрах хотел на един от паркингите за почивка, а той се оказа в идеалния център, в сграда на 200 години. Красота!

В малкото ресторантче през улицата мушнах едно шкембенце и в неспирния порой ще му дремна ?

От фейсбук

�