Хрушчов и Кенеди го използват, за да спрат убинската криза

Абрамович тровен и със странни симптоми продължава да посредничи между Москва и Киев

Преди войната в Украйна мирът се крепеше на остриетата на ядрените бомби в САЩ и Русия и на тайните канали за комуникация между двете велики сили. Едва тези дни стана ясно, че от известно време дискретен диалог между Кремъл и Вашингтон изобщо не е имало и че Пентагонът се опитва да го възстанови. Най-общо това са официални и неофициални канали между лидерите, разузнаванията и военните министерства. В миналото особено много се залага на дискретните контакти, които са оторизирани и са със знанието на висшестоящите. Предпочитани са, защото нещата се казват

директно,

без излишно завоалиране и губене на време - мотивите и червените линии на двете страни бързо се изясняват и се правят компромиси в спешен порядък.

Сега това доверие трудно може да се възстанови, особено след като президентите Путин и Байдън си размениха пиперливи "любезности", обвинявайки се един друг, че са престъпници и убийци.

В миналото не е било така. За Сталин, Рузвелт и Труман не е било никакъв проблем да се чуят директно и да обсъдят даден проблем. Между Висарионович и Рузвелт дори е щяло да се зароди искрено приятелство, ако не е бил Чърчил, който е направил дори невъзможното, за да не допусне подобен обрат.

Когато Сталин умира, на власт идва Никита Хрушчов. Президент на САЩ е ген. Дуайт Айзенхауер, водил съюзническите войски при победния им щурм срещу Хитлер. Двамата заедно с екипите си стигат до извода, че без директна комуникация на няколко нива - лидери, висши военни и разузнавателни централи, много лесно могат

да унищожат живота

Голямото опасение е, че всеки случаен или погрешен изстрел, инцидент или изненадваща атака може да провокира подобаващ отговор от отсрещната страна и ядреният конфликт да стане необратим.

Благодарение на това през 1954 г. започват разговори между двете суперсили по инициатива на Москва. В Кремъл са загрижени, че всичко може да стане абсолютно случайно, но последиците да са непредвидими. Затова през 1958 г. в Женева са насрочени разговори, но недоверието е на такова ниво, че те са прекъснати. Когато е избран Джон Кенеди, нещо се случва. Напрежението изведнъж ескалира и се стига до Кубинската криза, заплашваша света с ядрен холокост. Именно тази опасност провокира спешни промени. През 1961 г. младият американски президент представя своята “Програма за всеобщо и пълно разоръжаване в един мирен свят” пред ООН, в която предлага комплекс от мерки, за да се сведат рисковете до минимум. Сред тях са военните на двете страни да се информират взаимно за маневри, да се наблюдават големите центрове и въздушните бази, както и да се подготви евентуален договор, за да не се допусне срив в комуникацията.

Благодарение на това се стига до проект на договор за

обмен

на военни мисии за подобряване на комуникацията. С документа се предлага “установяване на бързи и надеждни комуникации” между правителствените ръководители и с генералния секретар на ООН.

СССР настоява в споразумението по-детайлно да се опишат всички рискови ситуации, налагащи незабавен контакт, докато от САЩ смятат, че такъв трябва да има при спешни случаи, когато е застрашена сигурността и когато няма как да се постигне споразумение при използване на обичайните официални консултации. И двете страни смятат, че това ще са канали за извънредни случаи.

Резултатът - на 20 юни 1963 г. в Женева е подписан меморандум за директна комуникационна връзка.

Именно така с възстановяване на контакта между лидерите постепенно е преодоляна Кубинската криза.

Сега ситуацията е доста по-различна. Пряка комуникация много трудно може да се осъществи между президентите на Русия, Украйна и САЩ, защото разговорите преминаха добрия тон и са в сферата на обидите и обвиненията. Когато към това се прибави и липсата на работещ неформален канал, се стига до острата необходимост

от посредници

Макар че лидерите на Израел и Турция се опитаха да влязат в тази роля, засега постоянни совалки между Беларус, Израел, Турция и Украйна прави единствено милиардерът Роман Абрамович. Тези дни излязоха информации, че в началото на март може би е бил жертва на предполагаемо отравяне - симптомите са били възпаление на очите и лющеща се кожа.

Малко след това анонимен американски източник, цитиран от Ройтерс, съобщи, че причините вероятно са

екологични

и не става въпрос за умишлено действие.

Според сайта Bellingcat симптомите "съответстват на отравяне с химически оръжия" или "нервнопаралитичен агент". Медията твърди, че всички са били само на шоколад и вода.

Пред Би Би Си служител на Зеленски е съобщил, че членовете на украинската делегация са добре и според единия историята е фалшива. В същото време пред медията близък до Абрамович е казал, че милиардерът се е възстановил и

ще продължи преговорите,

за да се опита да прекрати войната.

Източници на "Уолстрийт джърнъл" съобщават, че състоянието на Абрамович и на украинските преговарящи се е подобрило след инцидента на 3 март.

До момента не е ясно каква е ролята на бизнесмена в преговорите. Известно е само, че Зеленски помоли САЩ да не санкционират милиардера, тъй като той може да изиграе важна роля при постигането на мирно споразумение с Кремъл. Независимо каква е истината, директната комуникация на ниво лидери трябва час по-скоро да се възстанови и тези канали никога повече не бива да се прекъсват.