Експерти: Украйна печели на Запад, Русия се е съсредоточила към собственото си население и околните страни

Агресивната война, която Русия вече повече от месец води в Украйна, отново припомни позабравената роля на пропагандата в бойни конфликти. А информацията и нейното отразяване, независимо как ще го наречем, се оказва едно от най-важните оръжия в съвременния свят.

Впрочем така е било и в миналото, но сега тази връзка е още по-видима и с още по-бързи последици.

От друга страна, цензурата и филтрирането на съобщенията също имат важна роля. Доказва го руската стратегия, която по стар навик от времето на СССР като че ли е съсредоточена повече да спира свободното разпространение на новини.

Парадоксалното е, че това съвпада с тактиката на украинците, които много успешно работят за изолирането на руската страна от глобалната мрежа.

По-рано този месец руският президент Владимир Путин подписа закон, който криминализира разпространяването на информация, която противоречи на версията на руското правителство за събитията. Законът принуди много независими медии да напуснат страната, да бъдат затворени или изправени пред съд със заплашващи ги потенциални продължителни присъди. Държавните медии

не използват

думите “война”

или "инвазия" и не споменават бомбардировките на Русия над Киев и други големи градове.

По този начин Русия наруши свободата на словото и постави строг пропаганден контрол върху това, което гражданите виждат и чуват за бруталната война в съседната държава.

А и още преди войната

вероятно с цел

да изненада,

доколкото може, украинската страна, пропагандната машина на Кремъл положи неимоверни усилия да заблуждава, че изобщо такова нападение не е планирано. Доколко това е успешно, е друг въпрос, тъй като на целия свят стана ясно за безмилостните бомбардировки над цивилно население и огромните мащаби на предприетата агресия, която руснаците пропагандно не наричат война, а "военна операция".

Всъщност точно там е и грешката, смятат експерти. Откровените лъжи и сляпата цензура, макар и подпомагани от мощен репресивен апарат и строго законодателство, не могат да бъдат печеливша стратегия на този фронт в световен мащаб. Доказват го и гласуванията в ООН, в които със смазващо и почти единодушно мнозинство осъдиха военните действия. В това отношение колкото и руските медии да повтарят "не го наричайте война", едва ли някой вече може да повярва.

Обратното - социалните мрежи чрез своето огромно влияние изиграха решаваща роля в привличането на вниманието на Запада към украинската кауза. Украинските медии

изтъкват руснаците като агресори,

извършващи зверства срещу иначе мирен съсед.

Откакто войната започна, хиляди снимки и видеоклипове от бойните действия заляха интернет. Но специалистите съветват да се отнасяме внимателно към тях, тъй като те невинаги отразяват реалната обстановка.

Медийни експерти на "Дойче Веле" в свое разследване са намерили някои знакови публикации, които не отговарят на истината. И примери за това има и от двете страни на бойните действия.

Например кадри, които се представяха за атака на руски самолети, са

взети направо от компютърната игра

Arma 3. Подобни изфабрикувани от компютър клипове се разпространяваха и при кризата в Афганистан по време на изтеглянето на американските войски оттам.

Други видеозаписи, които показват бойна формация от руски самолети над блокове в Украйна, са постнати от юзър в туитър с надписи на китайски. Но зловещата гледка също е нереална. Оказва се, че те са заснети по време на тренировка за парад в Русия на 5 април 2020 година.

Подобно е положението и с кадри, които показват "хиляди парашутисти, които са спуснати над Харков", и бяха разпространени в някои западни издания. На тях наистина се виждат огромна група руски десантчици, скачащи от самолети, но се касае за учение в Русия, заснето години преди започването на войната.

Понякога дори дребен детайл издава фалшивото съдържание на видеоклиповете. Показателно в тази връзка е друго видео, показващо ефектна експлозия от първия ден на нападението срещу Украйна. При него на преден план се виждат разлистени зелени храсти, които не са характерни за местния пейзаж в края на февруари.

Според

изследователите

на фейк новини

въпросното видео показва пожар и последвала експлозия в газостанция, заснети през миналото лято в руския град Новосибирск. А пълният запис, от който е изрязан краткият откъс, показва и околностите на произшествието и на него още по-ясно се вижда, че изобщо не става дума за войната в Украйна.

А дали са верни, няма особено значение, тъй като такива новини се разпространяват мълниеносно в мрежата. Така загиналите войници на Змийския остров, за които се твърдеше че са ликвидирани под огъня на руския флот, но всъщност са оцелели, се превръщат в най-ефективните митове от началото на войната. Освен всичко те са мощни инструменти за обединяване на украинската нация зад усилията за съпротива срещу свръхмощния нашественик и в този смисъл са изпълнили целта си.

Аудиозапис с последните думи на украинските граничари, защитаващи Змийския остров в Черно море, беше споделен многократно в социалните мрежи. Островът в Черно море, който представлява 40-метрова скала близо до устието на река Дунав, бе подложен на обстрел от две руски фрегати и според първоначалното съобщение

всички 13 войници бяха убити

Разпространеният аудиозапис съдържа последните реплики, преди руснаците да подложат на ракетен обстрел острова и да убият всичките му защитници.

Първият глас е от руска фрегата:

"Това е руски военен кораб. Предлагам да сложите оръжията си и да се предадете, за да избегнете кръвопролитие и ненужни жертви. В противен случай ще бъдете бомбардирани!"

Чува се разговор между украински граничари. Единият пита колегата си:

"Да им кажа ли да си го на****т?"

А отговорът е:

"Във всеки случай."

Тогава първият украински войник казва по радиостанцията:

"Руский военный корабль, иди нахуй!" ("Руски военен кораб, на****й си го!" - бел. ред.).

Следва масиран обстрел на малкия граничен остров, при който всички украински граничари са убити, а след това посмъртно бяха обявени за Герои на Украйна от президента Володимир Зеленски.

"На нашия Змийски остров, защитавайки го до последно, всички граничари загинаха героично. Но те не се предадоха. Всички те ще бъдат удостоени посмъртно със званието "Герои на Украйна". Вечна памет на тези, които дадоха живота си за Украйна", каза държавният глава.

И въпреки че само след няколко дни украинските медии съобщиха, че героите вероятно са живи, но са попаднали в плен, това изобщо не намали ефекта от новината. Както и радостта, когато преди няколко дни "загиналите" бяха между първите разменени военнопленници.

Друг успешен украински ход на пропагандния фронт беше легендата за “призрака на Киев”

- украинския ас, който сваля руски самолети в началото на войната. В случая за славата на митологичния пилот спомогна и обърканата реакция на контролираните от държавата руски медии.

"Правда" побърза да осъди историята като "по-скоро пропаганден мит, отколкото реален човек", но в същото време друг руски вестник - "Свободная преса", твърди, че пилотът е съвсем конкретен човек - Александър Оксанченко.

Но критично за руснаците е, че

украинската

медийна атака

се оказва ефективна и в самата Русия. Видеоклиповете със Зеленски и истории за украински военни се разпространяват като горски пожар сред руснаците чрез платформи като Telegram, който има 38 млн. потребители на месец. А за разлика от държавните телевизионни канали и радиостанции руското правителство няма пряк контрол върху тези канали.

Речта на Зеленски от 3 март например само за ден е гледана повече от 300 000 пъти и е получила 8000 харесвания само в един канал на Telegram, управляван от скандалния руски рапър Моргенщерн.

Затова, въпреки че нейните войски са изправени пред това, което някои биха нарекли непреодолимо предизвикателство от руската армия, украинските медии, макар и със силно ограничен обхват, в момента печелят сърцата на хората в западния свят с разкази за 80-годишни

баби и дядовци,

отишли да се бият като доброволци, армейски котки, които ловят снайперисти, и смели бойци, които самопожертвувателно удрят безкрайни конвои от руска техника.

Истинността на много от тези истории се оказа невъзможна за независима проверка, тъй като престрелките бушуват в цялата страна. Но енигматичната природа на разказите за войната, както отбелязва и стратегът Питър Сингър, автор на нашумялата книга Likewar, може всъщност да помага на каузата.

"Става дума повече за историята на герой, който се бори срещу всички трудности, отколкото за неговото име или дори за истинността на историята", казва Сингър, цитиран от Military Times.

Въпреки наложените строги ограничения върху информацията за войната фейк в картини и видео използва широко и руската страна. Те са насочени главно към обслужване на твърденията на Кремъл, че в Украйна се вихрят нацисти и тя е представлявала някаква сериозна военна заплаха за Русия. Най-често в тях място заемат снимки и видеозаписи на бойци от полка "Азов",

развяващи монтирани знамена

със свастики или използващи символика на Третия райх.

На фона на това далеч по-сериозни обаче са други фалшиви новини, изфабрикувани от Русия. През последните седмици официални лица и подкрепяни от държавата медии твърдяха, че

САЩ управляват лаборатории

в Украйна с цел разработка на опасни биологични оръжия, които "поразяват само руснаци". И то въпреки че тази информация напомня на предишни лъжи, според които Вашингтон е управлявал подобно съоръжение в Китай, което е довело до пандемията на COVID-19. Кремъл също така твърди, че превземането на атомната електроцентрала в Чернобил е част от организиран отговор на украинските усилия за създаване на така наречената "мръсна бомба".

Въпреки че тези нападки бяха отхвърлени по категоричен начин не само от западни официални лица, а и от проверка на фактите от независими експерти, те все още заемат голяма част от руската пропаганда и имат своето влияние, особено в самата Русия и съседните й страни.

Все пак засега тактиката на Кремъл за дезинформация е доста неуспешна и Украйна е безспорен победител в информационната война, твърдят специалисти.

За това, разбира се, много голям принос имат и европейските и американските агенции, които се противопоставиха силно срещу изказванията на Москва. Компаниите, които държат социалните медии, също наложиха натиск върху официалните новини, идващи от Русия. А и самата реалност на място, включително директните атаки срещу цивилни, затрудни руския президент Владимир Путин да представя нападението като мироопазваща мисия, за да спаси украинците от собственото им правителство.

"Чисто и просто Русия загуби информационната война

на Запад - коментира в тази връзка пред "Политико" Янис Сартс, директор на Центъра за върхови постижения на стратегическите комуникации на НАТО (STRATCOMCOE), базиран в Рига. - Приблизително 90% от пропагандата на Москва се е насочила към вътрешната, а не към международната аудитория. Сега те или етикетират всичко, което излиза от Украйна, като фалшиво, или използват същия материал от Украйна, но обръщат наратива - т.е. не са руснаци, а украинци."

Трябва да се отбележи също, че кампаниите за скрита дезинформация все още се развиват онлайн, въпреки че приписването на тези тактики директно на Русия остава почти невъзможно, тъй като съдържанието

често се публикува анонимно

или е скрито от дигитални посредници. Видеоклип на предполагаеми руски изтребители беше споделен почти мигновено в 24 държави - от Афганистан до Бразилия. Това е значително различна стратегия от предишни глобални кампании за дезинформация като тези, свързани с кризата в общественото здравеопазване, предизвикана от COVID-19, при която публикациите в социалните медии постепенно се разпространяваха от една страна в друга. Така че вероятно руската страна съвсем не е изчерпала арсенала си от изненади на пропагандния фронт.