Синьото на свечеряването и жълтото на паветата, лампите и фасадите тази вечер... И лицата на хората, слава богу, имаше хора. В едни момент си помислих, че много ще се срамувам, ако София не реагира. Но реагира, малко нестройно, малко късно, неорганизирано, реагира и това ще е само първата стъпка. Лица, познати от предишни протести, лица на млади хора, българи, украинци... Едно младо момиче стоеше отстрани пред галерията и само повтаряше през сълзи - дякую, дякую, благодаря на украински вероятно...

Вървях и си мислех, че децата ни пораснаха по тези протести. Казах го на някакви млади хора с деца и те отвърнаха, ами ние бяхме тези деца, сега сме с нашите. Съпротивата се предава, чувствителността се предава, макар че толкова ми се иска техните деца да няма за какво да протестират. Беше хубаво и тъжно, каза накрая дъщеря ми, докато светехме с телефоните си на Орлов мост.

*Oт фейсбук!