Хванаха ги със “смъкнати гащи”, Холивуд може да предсказва, те - не

Защо никой не направи анализ на Мюнхенската среща, там бе посочено какво може да приеме Русия и какво - не

Ако се проследи историята - от войната на Руската империя с Наполеон до наши дни - ще стане ясно, че много неща можеха да се предскажат

До 1989 г. основната задача на колегите от двете страни на Завесата бе да не допуснем световен конфликт

- Ген. Бояджиев, след този невероятен гаф на повечето разузнавания, които бяха убедени, че конфликт между Русия и Украйна няма да има и не направиха нищо, за да го предотвратят, възниква въпросът - има ли изобщо нужда от специални служби? Прогнозите "за" започнаха едва когато руската армия започна да обгражда Украйна и дори тогава имаше държави, които не вярваха, че ще има атака.

- Мое мото от преди 20 години е, че разузнаването има повече бъдеще, отколкото минало. Това го казах в края на Студената война, беше през май 2000 г., когато по българска инициатива в Пловдив се състоя международната среща

“НАТО на

Балканите”

Подчертавам датата, защото не умеем да използваме актива на нашата държава в сферата на сигурността. На срещата в Пловдив имаше специална сесия за разузнаването по време на Студената война, която основно аз организирах. В нея участваха фактическият

директор на ЦРУ

Ричард Столц, зам.-директорът на американската разузнавателна общност Ричард Кър, шефът на съветското разузнаване ген. Шебаршин, шефът на френското Пиер Лакост, на хърватското Мирослав Туджман и други. Всички ние си говорихме за ролята на разузнаването и така се родиха някои идеи, които станаха мото - че то има повече бъдеще, отколкото минало, и че краят на Студената война през 2000 г. не означава край на професията.

Никога няма да забравя какво каза тогава шефът на руското ген. Шебаршин в момент, когато всички очаквахме, че нещата ще се успокояват, че ще се отиде на сътрудничество между разузнавателни служби, които бяха категорични противници. Думите му бяха: "Скъпи колеги, дайте да не сме толкова оптимисти! Дори Студената война да е приключила, дори едната идеология да е победила другата,

нужда от разузнаване отново ще има

При това още повече, защото започва битката за световните енергийни ресурси."

От дистанцията на изминалите 20 и повече години можем да кажем, че руският представител се оказа прав. Той още тогава ни охлади оптимизма, докато ние си живеехме с надеждата, че ще започнем да си сътрудничим, защото в знаменателя на интересите ни имаше много общи неща, изискващи да работим заедно. За съжаление не стана така. Студената война не само че не приключи - оказа се, че тя изобщо не е свършвала. От тази гледна точка сега също можем да кажем, че разузнаването има повече бъдеще, отколкото минало. Именно в това бъдеще се разви, но не се роди сега така нареченото "приятелското разузнаване", което не е само между врагове и противници, а между всички. Националните интереси на съюзниците не само че не съвпадат, те дори се разминават много сериозно. Затова включително партньорите по членство в определени организации се разузнават “приятелски”

Разузнаването се пренесе в киберсферата, говорим за хибридни войни, но те не се появяват сега, имаше ги и при Студената война, но днес са по-разнообразни, с ново ниво на технологиите. Така че последните събития и новите международни отношения сочат, че разузнаването не само че няма да изчезне, но и ще продължи да се развива.

- Къде е големият провал?

- Възникват нови и нови ситуации, за които разузнаванията не успяват навреме да запалят червения сигнал, в случая говоря за всеобщо спадане на професионализма на Изток, на Запад, на Север и на Юг. Анализът ми се опира на събитията от последните 30 години. Фактът, че това, което Путин нарича "операция", е

братоубийствена война

между два братски народа, говори, че разузнаването и на Изток, и на Запад не успя да реши задачите. Къде отиде анализът от мюнхенската среща, където Путин дефинира условията, при които Русия вижда развитието на световния ред? Кой анализира изказванията? Още там бе посочено какво може да приеме Русия и

къде е

червената линия

Защо днес се опитват да втълпяват на хората, че вината я носи само Путин? Това не е еднолична вина. Ако се направи анализ на историята - от войната с Наполеон до наши дни, ще стане ясно, че много неща

можеха да се предскажат

За съжаление до последния момент нито САЩ, нито ЕС, нито НАТО, нито на национално ниво разузнавателните служби не представиха реалните факти в техния исторически контекст. Пълна глупост е днес ударът да е насочен еднолично срещу Путин. Това не е еднолично решение. То можеше да бъде предвидено, защото се декларираше. Защо

разузнавателните служби

и правителствата забравиха репликата на Путин: "За какво ни е свят без Русия?" Защо това не влезе в анализите? Защо никой не го взе предвид в прогнозите за развитието след това? Думите му не са моментно решение. Потресаващо е това проспиване от страна на разузнаванията при дефинирането на реалните опасности. Просто не мога да разбера какво става в този свят.

Холивуд, който няма за задача да прави разузнавателни анализи, през 2002 г. засне един филм с Бен Афлек и Морган Фрийман

“Сборът от

всички страхове”,

много от вашите читатели ползват Нетфликс, нека го видят. Действието се развива около Чечня, в преговорите участват руският, американският президент, неонацисти, тече подготовка за ядрен терористичен акт, за който да бъде обвинена Русия. Целта е да се сблъскат двете суперсили - сценарий, който звучи актуално и днес. През 1979 г. Холивуд създаде

“Китайски

синдром”

за авария в американска ядрена централа и 6 месеца по-късно тя наистина се случи в Three Mile Island. Тоест сценаристите могат да предсказват събития, а разузнаванията този път ги хванаха със "смъкнати гащи".

- По-конкретно сега какво точно се обърка?

- Не искам да навлизам в детайли, защото 20 години вече съм далеч от "кухнята". Нямам достъп до класифицирана информация, но ми е непонятно как такива мощни разузнавания проспаха нещата, защо не алармираха правителствата си. За съжаление през последните 20 години във всички държави се забелязва едно изключително вредно явление - политизиране на разузнаването. Службите се научиха да информират управляващите за това, което те очакват, а не за това, което реално се наблюдава, и когато се анализира - да се бие камбаната. Използва се така нареченото "пожелателно мислене", характерно е и на Изток, и на Запад; резултат от тази настройка, от тази

болест на разузнавателните служби

е, че те служат на политическата върхушка, а не на обективната истина - научиха се да играят според очакванията на управляващите.

Путин също получи неправилна оценка на събитията и затова ситуация, която се очакваше, че ще приключи за нула време, сега не е ясно колко ще продължи. Байдън е в абсолютно същата ситуация, къде беше досега американското разузнаване? За съжаление всичко, за което говоря, сочи само едно - тотален срив в професионализма. Не знам как са се справили МОСАД, но американските и руските колеги се провалиха и не са единствените.

n Как технологиите изкривиха мисленето на разузнавачите, защо руското разузнаване спаси Ердоган и защо чак сега се възстановява секретният канал за връзка между САЩ и Русия, четете в следващия брой.