На крак: Днес поканихме Васко Кръпката да посвири за украинските бежанци в Центъра "Отворени врати" в Младост. Дойде, изкара китарата и зарази хората с весело настроение. Но когато запя “Храстът и дървото” нещо се случи. Украинците навярно нямаше как да разберат буцата в гърлото му, не разбраха защо и някои от нас заподсмърчахме и наведохме глави да скрием сълза:

“Храстът казал на дървото: слез и ниско залегни.

Виждаш, буря се задава, тук до мен и ти се наведи.

Ще преживеем дружно с тебе братко, ще се скатаем от вятърът студен.

Ще оцелеем сладко сладко, ден след ден…”

Ами, това е силата на големия артист — с прости думи да разказва сложни истини. И едновременно да те заболи и да ти олекне. Респект, Васко!

Имаше едно украинско момче на име Павло, което живее от години в България, свиреше с него. Украинците също пяха свои песни, децата им се запознаваха едни с други, играеха в този рай с дарени детски играчки. Българските доброволци от центъра днес бяха за пръв път публика, а не с кашони в ръце.

После, докато Васко си прибира китарата и ги гледа вика: “Дано тези дечица след време да си спомнят от войната само това, че са ходили в някакви непознати места с някакви непознати хора и са си играли с много играчки.”

Беше емоционален следобед, който няма да забравя.

Много готино беше, благодаря ти Вaсиле, евалла, голям си!

И накрая, ние сме това, което правим, а не това, което ни се иска държавата да прави.

#Доброто е действие.

Помагайте с каквото можете.

От Фейсбук.