Докато путинистите са безсрамни, груби и вероятно добре организирани, по-голямата част от хората, които съчувстват и помагат на украински майки и деца остават някак в сянка и това създава усещането, че сме по-малко. Спокойно. Не сме. От известно време приятели от близо и далеч ме питат как могат да дарят пари за каузата на Украйна и аз все ги препращах към една, или друга организации.

Но някои бяха много настоятелни да пратят на моя лична банкова сметка, защото така чувстват, че е по-сигурно. В крайна сметка реших да приема. И средства идват. За няколко дни например, само от едно българско момиче, което живее в Ню Йорк (дъщеря на приятели) в моята сметка влязоха едни 4 254, 64 лв. (Тя отделно праща и на други хора.)

Това са средства, които пък са дарени от нейни американски приятели. Лавинообразно е. Познавам хора, които са поели грижите за над четирсет деца и над двайсетина майки, други приемат семейства в собствените си домове, трети правят всяка седмица по един курс до границата да извозват бежанци, мой български приятел с отлична професия в Бостън и жена украинка с две малки деца си взе неплатен отпуск от работа, за да отиде на място в Полша до границата с Украйна и да види как може да помогне, защото така го чувствал. Българите-доброволци в центъра за бежанци са много и навсякъде, складовете с храна са пълни, разпращат се навсякъде в страната. Примерите са много и за тях ще разказвам повече. Но ето няколко снимки от днешния ден в центъра и детския кът.

Браво на https://zadobroto.com/ - Kremena Kuneva

Браво SoftUni и Андрей!

*От фейсбук!