Живеем или се преструваме... Мечтаем или само сънуваме...

Страхотни актьори. Много различни. Плюс един изключително колоритен артист, правещ театралния си дебют сред тях. Повечето са за първи път заедно на сцената, а всички стават приятели, намирайки своя собствен начин да изживеят ролите си във “Веселата карета”. Под напътствията, разбира се, на автора и режисьор на спектакъла. Резултатът: брилянтен. Единодушната тайна за въздействието - поетичният театър на Елин Рахнев.

Тончо Токмакчиев, Мая Бежанска, Димитър Баненкин, Димитър Ковачев-Фънки, Емануил Костадинов, Добриела Попова, Николета Малчева и директорът на хасковския театър “Иван Димов” Стелиян Николов се качват с удоволствие на веселата карета в последната пиеса на поета и драматург, за да разсмеят и да подканят към размисъл публиката. Музиката е дело на Георги Георгиев от “Остава”. Сценография - Анелия Райкова.

Отзивите са възторжени, а “168 часа” потърси някои от главните виновници за това.

“От 30 години се познаваме с Елин, но за първи път работим заедно. От много отдавна само си мечтаехме за нашата среща и тя дойде точно навреме. Узрели един за друг - споделя Мая Бежанска. - На мен страшно много ми допада тази смесица между поезията и реалността във “Веселата карета”. Темата за духовността и материалното, които вече като че ли са на огромни разстояния едно от друго. Тоест - душата, която се е затворила, скрила. В случая - интелектуалецът, който има позиция, но в тези времена, в които всичко е на нокти, той не намира място да се разкрие. И като че ли се затваря в собствените си блуждаещи мисли и е нападнат от хората, които виждат единственото спасение в материалния свят.

В тази карета на финала всички ние си правим една равносметка. Ако животът ни е минал в едно фалшиво преобличане и скриване, накрая всъщност заставаме срещу огледалото и си даваме сметка кои сме и си плащаме за това. На едно място всички ще си платим независимо кой как е живял.”

Бежанска разказва, че с нейните колеги се събирали за репетиции в офиси, по кафенета, във всеки удобен момент и къде ли не. Актрисата също така признава, че с Рахнев вече кроят планове за следващия им общ проект.

“Той има една такава чувствителност и деликатност, не желаейки да се бърка в душата на актьора, го тласка сам да изживее ролята на сцената, не просто да я възпроизведе. В този смисъл понякога е трудно, защото с куп актьори на сцената, всеки изживяващ ролята си, трябва време да се намери балансът и се минава през катарзиси.

И ние си имахме нашите. Трябваше да изградим един общ свят в различието си, защото всеки от нас е изключително различен и като игра, и като чувствителност, като всичко. Елин просто събра толкова различни хора в едно. Относно дебюта на Фънки. Изключително харизматична личност. Толкова любов има у него - към човека, към изкуството, към всичко. Познавах го задочно, разбрах, че е невероятен. Другите колеги също са страхотни.

Получи се един спектакъл, който няма да загуби живеца си, защото всеки от нас намери по нещо за себе си в него. Всеки път ще бъде посвоему жив.”

Тончо Токмакчиев също е напълно съгласен, че пиесата ще има дълъг живот, защото е изключително интелигентна и забавна.

“Елин е един изключително нежен поет. Ние с него се познаваме от дълги години. Той ми сподели, че когато е писал тази роля, си е представял моята интерпретация - обяснява Токмакчиев. - В театъра винаги ми е приятно. За мен това е истинското изкуство за актьора. За съжаление, театър вече не се прави. Рахнев го прави. Много е приятно да се работи с него. Но той има една слабост, защото е човек, който не обича насилието и никога не се налага. Действа по негов си начин. В този смисъл отнема повече време, когато дава повече свобода на актьорите. В спектакъла му има голяма възможност за импровизация.

С всички на сцената лесно се стиковахме, те са много добри актьори, макар че с повечето за първи път работим заедно. Мога да кажа дори, че станахме приятели. Първото театрално проявление на Фънки също беше хубаво, защото той е един истински артист в широкото понятие.”

Опитният актьор разказва още, че с колегите му репетирали интензивно в кратък срок за премиерата в Хасково, притиснати от пандемията и ред други причини, включително негово пътуване до Америка. Буквално сякаш живеят заедно в рамките на 15-20 дни и така се сближават.

“Това рядко се случва вече. Едно време по принцип така се работеше - разяснява Токмакчиев. - Важно е да се каже, че хасковският театър в лицето на цялата администрация и директора - Стелиян Николов, който е и актьор в пиесата, си свършиха работата перфектно. При положение че толкова трудности ги сполетяха в този период. Починаха трима колеги от техническия екип на театъра от COVID-19, но въпреки всичко те продължиха да поддържат духа на работния процес на ниво.

Положиха се усилия и желание от страна на всички. Нещата се случиха. Стана един честен спектакъл. Много хубаво преживяване. Аз винаги съм критичен към играта си. Даже с доста скептицизъм приемам похвалите. Някак се срамувам от дълбоки ласкателства и т.н. Виждам обаче, че спектакълът се оценява добре от публиката според достойнствата му. Това ме радва. Според мен ще бъде много добре приет и от хората извън България.”

Целият репетиционен процес е бил изключително весел и приятен и за Димитър Баненкин. Празник за всички.

“Това, което е целял Рахнев, се получи в много висока форма - театрална и поетична - сигурен е актьорът. - Той е драматург поет. Прекрасен поет. Като режисьор не е диктатор, не иска да насажда волята си, а ние сами да открием пътя към ролята, като той помага, разбира се. Във “Веселата карета” аз съм антипод на всички, които са около мен и ме карат да върша нещо, които не искам и не мога да свърша.

Ние сме една хомогенна група. Този спектакъл се гради, да кажем, на 1/4 импровизации. Линията е една, не може да се промени - поезията, вкарана чрез героя ми и не само. Но ето има един Тончо, който импровизира в много ситуации, брилянтно го прави. Както и останалите. Всъщност аз съм човекът, който най-вече няма право да импровизира, защото имам основна задача на сцената в името на пиесата. На тази поетично-драматична сатира.

Мисля, че тази роля ми даде нов вид светоусещане. Работя за втори път с Елин. И винаги с много голямо удоволствие заради свободата, която ми дава. Той ми осигури самочувствието, че мога да го направя. Аз знаех, че мога. Но той допълнително ме вдигна.

Моя приятелка - професор Пенчева, много интелигентна жена, призна, че се е смяла с глас на спектакъла, но и в същото време се е замислила. За нея е толкова прекрасно да има такъв вид театър. Това е целта на сценичното изкуство в крайна сметка!”

В тази друга за него и интересна джунгла се хвърля смело Димитър Ковачев-Фънки. Един ден му се обажда неговият приятел Стефан Денолюбов, за да го запознае с Елин Рахнев. Изненадващо музикантът получава предложение да се изяви на сцената. И се навива.

“Друго е, когато винаги мога да се скрия зад баса, с който свиря. А тук няма криене. Толкова текст кога съм помнил аз?! - признава Фънки. - Трябва яка работа. Запомняш и се хвърляш. Помага ми това, че имам богат опит на сцената и не ми пука от публиката въобще. Свикнал съм. Оказа се много интересно. Особено с добри актьори когато си. Начело с Тончо и Мая, Митака Баненкин. И останалите. Уникални актьори.

Да не забравяме, че Елин те насочва. Той е убийствен пич. Написал е нещо много подвижно и много готино.

Голямо удоволствие е за мен. Ако ми предложат други роли, бих приел с удоволствие. Дай боже да играем още много пъти “Веселата карета”.”

На въпроса как намира играта си, иначе строгият и критичен член на журито на “Като две капки вода” отсича: “Как ще си давам оценка, мили боже?! Другите трябва да преценят”.

“Веселата карета” ще се играе на 21 април в Столичния куклен театър. 

Ирина Флорин: Великолепна! Трамплин към следващия му шедьовър

Аз съм израснала в театъра покрай моята братовчедка Маргарита Пехливанова и познавам едни от най-големите ни актьори - Николай Бинев, Домна Ганева и т.н., няма да изреждам всички. Голям фен съм на театъра. Впечатлена съм искрено от последната постановка на Елин Рахнев. Уникална съвременна сатира. Великолепна драматургия и режисура. Рахнев е създал с изтънченост индивидуалността на всеки образ, който представя част от обществото... и тази невидима разруха на съвременния човек, която го прави безпомощен, раним и самотен.

Много емоционална пиеса, която така ме докосна. Припознавам и себе си в нея, защото става въпрос за душата на артиста в условията, в които той трябва да твори. Изключително актуална тема. Това всъщност е спектакъл, който може да се постави навсякъде по света.

Великолепен кастинг, зашеметяващо играят актьорите. Автентични и оригинални, като допринасят за изненадата. Много силно усещане за присъствие. Фънки е много колоритен. Да не говорим за колко подходяща роля е избран. Тончо е великолепен, доказал се е във времето. Мая е страхотна. Димитър Баненкин е изключителен - дълбок и искрен, неподправен. Малко са актьорите, които дори без думи могат да кажат нещо и той е точно такъв. Всички са си на мястото.

Образът на Баненкин навярно е самият Рахнев или поне част от него, така го усетих самата аз. Това е съдбата на всички големи артисти и хора на изкуството. Те са далеч от реалността, раними, чувствителни и дълбоко в себе си наивни и добри хора.

За мен дълбоката емоционалност и вътрешната драма на Рахнев като човек, поет и творец е това, което свързва всички негови творения. Ще гледам отново “Веселата карета”, ще заведа и приятели. Както се смях, така и се натъжавах. Хвърляше ме от единия полюс на другия.

По принцип Елин Рахнев привлича публика, която е способна да разчита посланията на сценичното изкуство. Случайни хора, първо, не ходят на театър, а още повече на пиеса на Елин Рахнев.

Според мен тази постановка е трамплин към следващия му шедьовър. Нямам търпение.

Ники Кънчев: Една от най-интересните,
стойностни и ярки пиеси в последните 10 години

“Веселата карета” е една от най-интересните, стойностни и ярки български пиеси в последните 10 години. Следя много нашия театър. И мисля, че това е една от най-силните пиеси на самия Елин Рахнев. И като драматург, и като режисьор.

Заиграва се с българщината, с чуждопоклонничеството. Много дълбоки характери. Има туист. Много сериозен. Да очакваш да стане едно, а то да е съвсем друго.

Като актьорско приъствие: Тончо - извънземен, Мая Бежанска - великолепна, Фънки - уникален, Димитър Баненкин - огледало на Елин Рахнев, на търсещия човек. Поздравление за актьорите от хасковския театър, водени от техния директор Стелиян Николов. Музиката на Жоро от “Остава” - страхотна.

В същото време, колкото и да е българска, пиесата има голям живот на всякакви световни сцени, защото поставя световни проблеми - смъртта, живота, алчността, желанието да си пренапишем биографиите.

Мащабна, страхотна постановка. С много лафове. Апропо, намесен съм и аз, защото при мен някога в “Стани богат” Димитър Пенев каза култовото: “Борис три”. И го имаше във “Веселата карета” с Ричард три. Лаская се. С бутонките ми влезе тази пиеса. Смях се много. Това е един урок по българска история, драматургия, поезия. Всичко е топ.