Едно стихотворение на Йехуда Амихай за това как диаметъра или поразяващото действие на болката неспасяемо се разширява по време на война. Писано за други войни и други бомби, ако войните и бомбите могат да са други изобщо. Попаднах на него вчера в целия поток от тревожни статуси и с ясното съзнание, че не правя достатъчно, реших да го преведа на крак, през английския му превод, правен от самия Йехуда Амихай и Тед Хюз.

Диаметърът на бомбата

Диаметърът на бомбата беше трийсет сантиметра,

а диаметърът на поразяващото ѝ

действие около седем метра.

В него – четирима убити и единайсет ранени.

Около тях, в по-голям кръг

от болка и време, са разпръснати

две болници и едно гробище.

Но младата жена,

погребана там, откъдето идва,

на повече от сто километра,

разширява доста кръга.

И самотният мъж, който оплаква смъртта ѝ

в далечен край на презморска страна,

включва целия свят в този кръг.

Няма да говоря изобщо за плача на сираците,

който стигна престола на Бог

и още по-нататък, правейки

този кръг безкраен и без Бог.

*От фейсбук