Рекордните цени на горивата, въпросите около пшеницата и нарушените вериги за
доставки държат световната икономика в плаващи пясъци

Русия ще понесе жесток удар, загубите на Европа ще са много по-големи от тези на САЩ

Дали световната икономика ще изгуби 400 млрд. долара заради войната в Украйна, или това е само началото? Това е въпросът, над който денонощно разсъждават аналитиците между Уолстрийт, Лондонското сити, Франкфурт и Париж.

Тези дни едно от най-авторитетните издания в сферата на финансите - "Икономист интелиджънс юнит", направи прогноза, че загубите за 2022 г. ще са около 400 млрд.

Пред Ройтерс обаче източник от голяма американска банка споделя, че

експозицията

на Запада чрез негови компании, както и сделките му с руската централна банка, може би е около 400 милиарда долара.

Притежателите на акциите и облигациите на атрактивни доскоро руски концерни като "Озон" и "Яндекс" са в истински плаващи пясъци. Причината е, че тези мегакомпании информираха, че не могат да се разплатят със своите инвеститори, след като бе наложена забрана за търговия с акциите им.

Според специалисти дългите вериги на доставки крият непредвидени рискове от санкциите.

"Каквото и да се случи в Украйна, цените на всички изкопаеми горива, особено в Европа, ще останат високи - коментира пред "168 часа" енергийният експерт Боян Рашев. - Не може десетилетия да не инвестираш в собствен добив и да наказваш добива по цял свят, а после да чакаш високо предлагане и ниски цени."

Факт е, че тези дни петролът сорт "Брент"

регистрира рекорд, невиждан през последните 14 години - с цени от 124 долара за барел и тествайки връх от 130 долара.

Природният газ също се устреми към невиждани висини, след като отдавна премина психологическата граница от над $3000 за 1000 куб метра. На 8 март цената му излетя нагоре с нови 23%, а априлските фючърси на хъба TTF в Нидерландия се търгуват за 280 евро за мегаватчас. Буквално за минути цената от 265 евро за мегаватчас закова 290, след което настъпи успокоение на нива около 275. На 7 март ситуацията бе по-драматична, защото фючърсите регистрираха рекорд -

345 евро

за мегаватчас

Европа бе на косъм да забрани вноса на руски газ и петрол, но в последния момент Германия осуети този план - оказа се, че страната няма с какво да покрие дефицита. България също щеше да се окаже в трудна ситуация. В интервю за Ройтерс премиерът Кирил Петков посочи, че ако ЕС забрани вноса на руски газ и петрол, ще поискаме за нас да се направи изключение, тъй като засега нямаме алтернативни варианти.

Ако във всичко това има нещо успокоително, то е, че зимата приключва. Проблемът е как тези екстремно високи цени на петрола и природния газ ще ударят по европейския бизнес.

Санкциите срещу Русия също имат тежък и непредвидим ефект. Руснаците всеки ден губят стойността на валутата си, цените в магазините растат. От друга страна, оттам ежедневно се изтеглят западни концерни, които знаят, че

ще загубят

огромния руски пазар, но в знак на солидарност замразяват операциите си.

Според анализатори не са се сбъднали прогнозите, че Русия ще има нужда от чужд капитал, за да се финансира. "Износът надвишава вноса всяка година от 1998 г. насам поради продажбите на енергия в чужбина, които според Международния валутен фонд са допринесли с приблизително 11% от БВП само през 2021 г.", се отбелязва в анализ на Ройтерс.

Освен това, ако бъде наложена забрана върху вноса на руски газ и петрол, Китай и Индия може с охота да ги купуват.

В стремеж да задържи клиентите си Русия е свалила цените на черното злато "Уралс" до 22-25 долара, но западният свят предпочита да купува скъпия от над 120 долара, за да накаже Москва.

Китай бързо стана най-големият търговски партньор на Москва, като пое доставките в сферата на

електрониката

и машините, които доскоро Русия купуваше от САЩ, ЕС и Япония.

Страната отдавна се опитва да произвежда свои чипове, за да се застрахова от евентуални санкции, на каквито бе подложен Китай с идването на Доналд Тръмп на власт.

Дали руснаците могат да си позволят тежките санкции, дали могат да издържат на неудобствата и покачващите се цени - може би това е едното от двете важни неизвестни, които ще определят срока на кризата и мащаба на загубите.

Анализ на "Икономист интелиджънс юнит" сочи, че най-тежко ударени ще бъдат държавите от Европа. Според специалистите цените на горивата, следвани от санкциите срещу Русия, ще доведат до разпадане на търговските връзки.

"Ударът ще бъде усетен най-силно в Русия и Украйна, като очакванията са и двете страни да изпаднат в дълбока рецесия през тази година - смятат аналитиците на агенцията. - Икономическата криза ще е много по-опустошителна за европейските държави, които не са приели еврото. Глобално спадът ще е от 3,9 на 3,4%.

Цените на основните стоки и горивата ще продължат да растат през цялата година."

Първите засегнати ще са хранителните продукти, металите за промишлеността и строителството.

"Русия е основен производител на метали като алуминий, никел, паладий и титан и се очаква цените им да са на пикови нива, докато трае конфликтът. Това ще има сериозно отражение върху промишления сектор в останалите държави, включително и върху световната автомобилна индустрия - отбелязва агенцията. - Същото се отнася за цените на селскостопанските стоки като

пшеницата,

царевицата, ечемика и рапицата. Заедно Русия и Украйна държат около една трета от световната търговия с пшеница и произвеждат 12% от калориите, които се консумират на планетата. Разпадането на търговските пътища в Черно море ще предизвика натиск за голям ръст на цените на зърното." Разрушаването на веригите с доставки и на някои търговски пътища, като тези в Черно море, със сигурност ще оскъпи допълнително товарите. След като Турция ограничи транзита през Босфора, това допълнително ще усложни пътя на доставките със зърно, а високите цени на горивата неизбежно ще напомпат инфлацията.