Нещо малко по-светло от днес. Виждам, че събират помощи в един пункт наблизо, търсят детски памперси, дамски превръзки, дрехи, консерви. Влизам в близката аптека, дамските превръзки са на стелажа, вземам някакви пакети, без да разбирам много, но памперси не намирам и решавам да питам.

Може ли да ми дадете някакви детски памперси? Аптекарката ме гледа леко озадачено в смисъл „какво да ги правиш, мъже“ и казва малко троснато: кажете поне колко килограма е детето… А сега, де. Ами, не знам, викам, не го познавам... Мисля, че това окончателно я съсипва. После бързо добавям, че става дума за Украйна и всичко си идва на мястото. Излизам с пакетите и се усещам като новороден баща. В такива дни явно всички отново сме бащи и майки.

От фейсбук