благодарността към руските воини и безпределната им храброст няма нищо общо с избора ни за национален празник на дата, в която е подписан (по думите на министър Горчаков към Граф Игнатиев) "обикновен прелиминарен протокол". Сетих се да дам примери със съседна Сърбия и Гърция. Сърбите, например празнуват своя национален празник (Деня на държавността) на 15 февруари. Защо? На тази дата през 1804 г. избухва първото въстание на Карагеорги срещу еничарите. То е в началото успешно, а после не съвсем. А Сърбия успява да получи своята независимост едва след една от поредните Руско-турски войни и след подписването на мирен договор между Русия и Турция в Одрин на 14 септември 1829. Но сърбите не празнуват своя празник на 14 септември, а в деня на избухване на въстанието.

Гръцкият национален празник е 25 март. На тази дата през 1821 бунтовниците осветяват гръцкото знаме и избухва тяхното въстанние. То е също неуспешно, но също води до Независимостта на Гърция, след същата Руско-турска война и след същия Одрински мирен договор между Русия и Турция. И гърците обаче не празнуват датата на сключване на този договор, а празнуват въстанието си.

У нас е точно обратното.

Ние забравяме, че Руско-турската освободителна война 1877-78 не идва ей така. За много хора, които не са запознати с логиката на националното ни възраждане и освобождение може да изглежда по този начин. И затова е виновно ОБРАЗОВАНИЕТО ни -- промито и променено така щото да подхожда на комунистическата пропаганда, която не е спирала да премълчава истини и да преповтаря клишета и до днес.

Очертанията на свободна България, приета в Сан Стефано през 1878 са очертанията на българския възрожденски идеал. Който пък е базиран на очертанията на Българската екзархия, вече приети от Султан Азис само 8 години по-рано, през 1870 г.

И не е пресилено да се учи и преповтаря, че не Руско-турската война поставя началото на мечтаното от нашите възрожденци Освобождение на България.

А мечтаното от нашите възрожденци Освобождение на България води до Руско-турската война.

България отвоюва своята свобода — с възрожденските си идеали, с краха и кръвта на Априлското въстание, с десетките хиляди жертви на потушаването му. Едва след това идват думите и перото на един блестящ журналист (Макгахан), идват политическите игри на западните и руски дипломати, разместванията на империите, и накрая -- смелостта на руси, финландци, румънци, сърби -- всички проляли кръвта си на бойните полета.

Но 3-ти март е неподходяща дата да празнуваме своето Освобождение, както 14 септември не е за гръцри и сърби.

Защото 3-ти март не подчертава собствените ни сили и идеали, а ни закача един кационален комплекс за историческа вина.

Сещам се за поне 4 дати, които са достойни и заслужаващи.

С две думи, голяма част от това, което у нас днес се лансира като русофилия е най-обикновено непознаване на собствената ни история, както и тази на съседните нам народи. А това води до българофобия.

ТРЯБВА ли да сме признателни на Русия? Трябва, разбира се -- неблагодарността е порок. Но най-голям порок е невежеството.

Пред Би Ти Ви