Кубрат Пулев: Близо съм до първия спечелен милион от бокса
- В съблекалнята ми дойде готино настроение. Шегувахме се с хората от екипа. После излязох и нямаше време за много мислене. Съдията ни обясни правилата, публиката ни приветства, страшна какофония. В първите няколко рунда го гледах срещу мен американеца и го псувах наум. Беше казал, че щял да ме нокаутира много бързо и страшно ме беше озлобил. Тази ярост със сигурност ми беше полезна. После вече започнах да премислям ходовете си. Боксът е един от най-интелигентните спортове. На някои отстрани сигурно им се струва едно обикновено налагане, но не е така. Трябва да имаш тактика, понякога се налага да я променяш в движение. Всеки детайл е важен. По едно време изкълчих глезен, но знаех, че мога да продължа. След това се притесних, че съдията ще вземе да прекрати мача заради аркадата. Добре, че моят кътмен си свърши перфектно работата. Взема много пари, но е от най-добрите. Пробвах разни американци, но италианецът е супер.
- Чуваш ли подвикванията от залата?
- Имаше много българи и ги чувах. Когато съм много концентриран по време на мач, дори не си спомням големи периоди от боя. Все едно съм се събудил току-що от сън. Разсея ли се, започвам да чувам подвиквания и това може да е пагубно за играта ми. Някой може да подвикне глупост, друг да ти дава тъпи съвети. Затова и пълната концентрация е толкова важна.
- Колко време се готви за мача с Травис Уокър?
- Цяла година съм на педалите, но за мача с американеца се готвих сериозно три месеца. Цялото ми време минава в сериозни тренировки и тежки спаринги. Нямам време за излизания и купони. Много рядко съм си позволявал да отида с приятели на заведение и да разпусна малко. До колкото и да стоя в бара, на сутринта рано съм пак в залата. По принцип спазвам и специален хранителен режим, въпреки че съм тежка категория и мога да си позволявам всякакви храни. Не ям свинско, панирано и пържено. Не пия газирани напитки и алкохол. Обикновен човек със сигурност няма да издържи на психическото и физическото натоварване, но на мен това ми е работата и не се оплаквам. Сега ми е супергот да си почивам и да премислям какво съм постигнал. Всички усилия, които съм вложил, в момента ми се изплащат.
- Кога очакваш да спечелиш първия си милион от бокс?
- Може и вече да съм го постигнал или да съм в подножието. Не знам, не съм смятал. По принцип това, което печеля, ми е напълно достатъчно да се чувствам добре. Влагам доста пари в своето израстване, но вложеното се възвръща. Професионалният бокс не е евтин спорт. Трябват си солидни пари дори за осигуряването на спаринг-партньори. Кой ще дойде така без пари да го пребия. На мен ми трябват солидни противници. За последно наех един много сериозен американец и един също толкова корав украинец да ми помагат в подготовката преди мача с Уокър. И двамата издържаха по три-четири рунда, преди да ги пратя в нокдаун. Не е лесно да си спаринг-партньор и затова трябва да си платим. И аз съм бил в тази роля срещу Валуев. Добре се побихме, но му беше трудно да ме удари.
- Вече спрягат името ти за мач с Владимир Кличко?
- Не знам в какво ме спрягат, но има доста път да извървя, преди да се срещна с Кличко. Бой с него е един вид финал в моето израстване, но преди това трябва да мина през другите нива. Една загуба, и отивам на кино. Питат ме коя победа ми е най-ценна. Няма такава. Всяка ми е жизненоважна. Веднъж загубя ли, се връщам от начало.
- Има ли друг български боксьор, срещу когото можеш да се изправиш и да стане интересен двубой?
- Няма такъв. Тежките бок-сьори у нас са много малко и не са на моето ниво. Подобен мач само ще ми развали формата. Трябва да го пазя да не го бия много лошо, което означава, че и двамата не правим нищо полезно. По принцип на тренировка ми пускат двама силни боксьори, за да тренирам качествено. В първите пет рунда единият ме изморява и в следващите пет ми пускат свеж, с когото вече се натоварвам максимално.
- Как отпразнува победата с американеца?
- Бях много уморен. Уокър час и половина стоя проснат на една лежанка и не можеше да стане. Чакаха го за допинга, но той не искаше да се помръдне. Може би като победител ми дойдоха повече сили, но не и за обикаляне на заведения. Ходих да ме шият в болницата. После с приятели си поговорихме в лоби бара на хотела. Все още не бях осъзнал какво съм направил. Нарочно си бях оставил телефоните, защото знаех каква атака ще последва.
- Няма ли да опиташ да осребриш славата, която те е подгонила?
- Няма проблем, ако има интересно предложение. Иначе не ходя по разни предавания. Счупиха ми телефона от звънене. При Карбовски ме викаха и при Росен Петров. Искаха и в "Аз обичам България" да участвам. Отказвам на подобни оферти. Не се виждам в подобна светлина. Сега за последно ме офертираха да съм "Звезден репортер". Препратих ги към брат ми Тервел, тъй като в момента е по-свободен. Той ме интервюира. - Откъде идват имената ви Тервел и Кубрат?
- Баща ми беше много запален по историята. Знаеше до най-малките детайли миналото на държавата ни. Искал е да даде две хубави имена на синовете си. Това са големи имена и с брат ми гледаме да ги защитаваме с действията си.
- На теб как ти вървеше учението?
- Историята ми беше интересна. Сега уча във ВИФ, но задочно. По едно време бях прекъснал, но сега пак съм се амбицирал да завърша и да взема диплома.
- Къде си държиш купите и медалите?
- Нямам специално място, въпреки че съм се замислил. Имам много. Ако ги върна, ще взема много пари за желязо. Имам и няколко позлатени, коланът също е позлатен.
- Чета, че много се биеш по заведенията?
- Лошото е, че някой ме види на морето например и като се чуди какво да си измисли - вземе, че ме сбие с разни хора. Сега последната история беше на един мач от свободните боеве. Едното момче беше вече доста зле и му викахме на съдията да прекрати мача. Той се прави на глупав и след поредния тупаник момчето падна, глътна си езика и за малко да умре. Тогава едни хора започнаха да мятат бутилки по съдията, а други скочиха срещу тях. Намесих се да ги успокоя, защото ми бяха приятели. С това се приключи всичко.
- Участваш ли в истински сбивания извън ринга?
- Избягвам ги тия неща. Става ми много обидно, когато ми се обади приятел да му помагам да си събира дългове. Явно ме виждат в ролята на някакъв охранител. Не ме занимавайте с глупости. Който има финансови проблеми, да си се оправя сам. В други случаи използват името ми, за да вдъхват респект. Слава Богу, напоследък спряха с подобни глупости.
- Няма начин в заведение някой подпийнал да не е искал да премери сили с теб?
- Имало е и подобни случаи. Винаги гледам всичко да мине кротко, без проблем. В крайна сметка какво да направя? Знам, че провокаторът отсреща не е подготвен за подвига, които иска да направи. Няма как да го ударя.
Всъщност наскоро ударих един шамар на нахалник, който закачаше Андреа. Там нямаше как да се разминат нещата. Тя беше седнала на кафе в мола и той решил да се прави на мъж. Идвам и го заварвам, че й прави проблем. Тя тъкмо ми звъни за помощ. Той не ме беше видял и затова е станал прекалено нахален. Пак решихме проблема бързо и без усложнения. Но не мога винаги да съм до нея. Затова е хубаво да си има охрана, защото има всякакви идиоти.
- Ти ползваш ли охрана?
- Нямам нужда. Ходя си спокойно по улиците. Понякога ме спират да ме поздравят. Има и досадници. Разчитам, че хората ще имат усет и някаква граница.
- Изглеждаш по-скъпо облечен и с доста тежък часовник.
- Винаги си ходя спортно-елегантен. Според мен мъжът има само едно бижу и то е часовника. Затова обичам да имам нещо по-добро на ръката си. Харесвам и големите коли.
- Каква марка е часовникът ти?
- Какво значение има. Важното е да ми харесва. (В действителност часовникът на Кобрата е от швейцарската марка Jorg Hysek. Цената на подобни бижута стартира от 10 хил. евро, а някои модели със злато и скъпоценни камъни са десетократно по-скъпи.)
- Имаш ли някакъв бизнес извън бокса?
- Опитвал съм някакви неща, но се отказах. Нямам време. Обичам, като правя нещо, да се вложа на сто процента и да го направя, както трябва. Не вярвам на глупостите, че някой друг може да ми движи бизнеса успешно. Има неща, в които съм добър и ги правя от първия опит. Имам време да мисля.
- Звънят ли да ти искат пари?
- Нормално е. Криза е. Където мога и на когото заслужава, помагам.
- Би ли се пробвал да участваш в свободните боеве?
- Защо не. Любознателен съм. Искам да се развивам. Често ходя да си премеря възможностите с приятели борци. Много хора си мислят, че като съм бок-сьор, само с ръцете мога да действам, но много лошо ще бъдат изненадани, ако опитат нещо... В момента е изключено да участвам в свободни боеве. Според договора ми дори нямам право да карам ски. От време на време разпускам с мачлета. Оня ден играх с Любо Пенев, Иво Тонев и други опитни ветерани. Понякога и с Валери Божинов се срещаме на терена. В защита съм, но понякога и напред се пускам. Много тичам, нищо че съм 115 килограма.
- Би ли помагал на политическа партия срещу пари?
- Никога и при никакви обстоятелства. Не бих си и мръднал и пръста за хора, които не харесвам. Даже на Андреа й казвах да не ходи да пее за разни партии, които не са ми симпатични. Няма как. При нея това е бизнес. Хората си плащат и тя трябва да участва. При мен е по-различно. Политиката много ме влече. Всичко следя. Това е България и за мен е важно как върви държавата. Който казва, че навън е по-добре, дълбоко се лъже. - Много хора ще спорят до утре с теб.
- Не казвам, че в чужбина е лошо. Бил съм в САЩ, в по-екзотични държави, обиколил съм цяла Европа. Хубаво е, но и тук не е лошо. Просто българинът е свикнал да не харесва своето и все да гледа навън колко е по-готино. Не обичаме държавата, а и помежду си не се обичаме. Това трябва да се промени. Бойко Борисов прави много, но пропуска да засили националното ни самосъзнание. Само това ще ни дърпа напред.
- Какво мислиш за новия президент?
- Много по-добър е от стария. Може би трябва да бъде малко по-твърд. Много мекичък ми изглежда в момента. Сигурен съм, че България е на прав път с това правителство. Това е мое лично мнение. Нямам никакви отношения с никого във властта. Баща ми ни водеше да пеем "45 години стигат". После 20 години се изредиха какви ли не боклуци и чак сега виждам нещо, което ми харесва. Пак подчертавам, че го казвам изцяло от мое име. Даже от Бойко Борисов видях некоректно отношение спрямо мен, но това не ми пречи да кажа, че засега той е човекът, който се справя най-добре.
- Мислил ли си един ден да помагаш по някакъв начин на българския спорт?
- Аз и сега помагам. В момента съм в управителния съвет на федерацията. Досега бях с президента на аматьорската федерация. Посъветвах го да действа малко по-брутално с хората, които нещо се опитват да го разиграват. Отива при министъра на спорта и му казва, че ако иска да има бокс, трябва да се случи това, това и това. Ако действаш открито и откровено с хората във властта, винаги ще постигнеш това, за което се бориш.
- Не си ли мислил за брак и дете?
- Ние сме си заедно с Андреа. За мен бракът е леко поостаряла формалност. Виж, детето е по-важно за мен. Виждам се в ролята на баща, но ще видим кога ще е.
Най-четени
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия BG снаха, изтезавана от Палача на нацистите
Заради атентат срещу сина на Бенито Мусолини, организиран от първата ѝ любов, тя е хвърлена в щабквартирата на Гестапо Вторият ѝ мъж Илия Пейков рисува Космоса, а виждайки картината му
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Най-известната руска шпионка - тънка талия, плътни гърди и водопад от червена коса
Анна Чапман разкрива в книга как е вербувана, докато живее в Лондон Докато в Лондон продължава процесът срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Москва