Тези дни тестът в международния проект ITER в Кадараш, Франция, бе повече от успешен и възобнови надеждата, че светът е близо до откриване на изобилна и чиста енергия.

За разлика от сегашните ядрени централи, които генерират енергия чрез делене на атомите в реакторите, ITER ги слива при 150 милиона градуса по Целзий (10 пъти по-висока температура от тази в недрата на Слънцето). Идеята за реакторите токамак принадлежи на Съветския съюз, където те за първи път са тествани.

Лазери и мощни електромагнити

са разположени около охладен контейнер, за да задържат нажежената до краен предел плазма. Тя се генерира, като магнити, лазери и снопове от частици загряват газ, съдържащ две форми на водорода - деутерий и тритий.

Магнитните полета компресират плазмата, принуждавайки атомите да увеличат вероятността от сблъсъци. Когато те започнат, се получава хелиев атом, отделя се неутрон и се освобождава енергия. Неутроните започват да се "удрят" в стените на контейнера, загрявайки водата. Така се създава пара, която захранва турбините, произвеждащи електричество.

Прогнозите

са, че са необходими 10­15 години, за да може тази прогресивна и безопасна технология да започне да генерира електроенергия в промишлени мащаби.

Другият проект, на който Европа много разчита, е изграждането на слънчеви централи в Мароко, в Сахара, а сега предстои и в Саудитска Арабия. Целта е излишният ток, който през нощта няма къде да се съхранява,

по подводни

кабели да се отвежда в Гърция

Там в най-южните части се предвижда гигантски слънчев парк. По неофициална информация, ако проектът се обедини с атомна централа на наша територия, той ще е жизнеспособен и ще е част от спасителния план на Европа.

Идеята е плодородната земя на Европа да не бъде осеяна със соларни панели, а това да става в пустините, които постепенно ще бъдат облагородени. Слънчевата централа в Мароко Noor е истинско чудо на технологиите, защото е с мощност на атомна централа и в изчисленията за повишаване на ефективността й участваше и българският учен проф. Стоян Марков.

Другият ключов приоритет за Европа е зеленият водород, още повече че вече са в ход няколко проекта за съхраняване на енергията.

Затова в стратегията за климатично неутрален ЕС делът на зеления водород в енергийния микс на Европа трябва да се увеличи от сегашните малко над 2% до 14% през 2050 г. Целта е парниковите емисии да намалеят с 50­55 на сто до 2030 г.

Първо, зеленият водород, който се добива от възобновяеми енергийни източници, ще играе ключова роля за намаляване на парниковите газове и вредните емисии Второ, големият проблем при ВЕИ-тата е, че те много често генерират енергия, която няма къде и как да се съхранява. Именно тук водородът може да се намеси и да реши въпроса, като преодолее сегашното разхищение на енергия, улеснявайки интегрирането на възобновяемите енергии в енергийната мрежа. Статистиката в ЕС показва, че от 109-те региона, свързани с производството на водород, заедно с Обединеното кралство, 88 региона (81%) имат излишък от производство на електроенергия от ВЕИ, а при 84 този

излишък

е над 50%.

В момента тази енергия не може да се използва и в повечето случаи се изхвърля, защото няма как да бъде съхранена. С въвеждането на водородните технологии тя ще се използва за производство на зелен водород, който може да се съхранява и при необходимост да се използва за вторично производство на електроенергия чрез електрохимично преобразуване в

горивните

елементи

Отоплението и охлаждането представляват повече от половината от потреблението на енергия в ЕС. 50% от енергията, консумирана за такива цели, идват от газ, тъй като отоплителният сектор се основава на взаимносвързана газова инфраструктура, която доставя енергията, необходима за отопление на домовете. Тук водородът също може да бъде алтернатива, особено в страните с добре развита мрежа за разпределение на природен газ.