Спешно изграждане на терминали за втечнен газ, малки атомни реактори и слънчеви централи

Гърция започва изграждането на втори терминал за втечнен природен газ в Александруполис. Това съобщи премиерът Кириакос Мицотакис

Според него пред перспективата за енергийна криза не може да се изключат опити за изнудване от страна на Русия. "Вероятно ще има временно поскъпване на енергоносителите, но са разработени механизми за отговор на европейско и национално равнище", обясни Мицотакис. Именно затова страната с частни капитали изгражда втори терминал за втечнен

природен газ

в Александруполис 

Всъщност американският втечнен газ бе причината за рекордното падане на цените преди около месец.

Именно затова вицепремиерът Асен Василев обяви, че и България ще участва в изграждането на терминала, за да си гарантира, че оттам ще получава втечнен газ.

Заедно с това Василев съобщи, че с Гърция се обсъжда нова ядрена мощност у нас, която да бъде ползвана от Гърция по 20-годишен договор. "Ще действаме изключително бързо, при условие че има купувач за тази електроенергия", бе лаконичен Василев.

В Германия диалогът тече в няколко посоки и засяга само спешните мерки - рестартиране на стари атомни централи и удължаване на живота на въглищните.

Страната внася от Русия 34 процента от необходимия й петрол, а

половината

от въглищата

също идват оттам. При природния газ ситуацията е същата - 55% идват от Русия, 30% от Норвегия и 12,7 на сто от Нидерландия.

Освен че синьото гориво се използва за отопление, най-големият потребител е индустрията - тя изкупува 38% от доставките на газ.

В момента те идват по линия на "Северен поток - 1" - около 55 милиарда куб. метра годишно, и "Союз" - 146 милиарда кубични метра.

Най-много се разчиташе на "Северен поток - 2", където ръководител е ексканцлерът на Германия Герхард Шрьодер. Между другото, той е и

в управата

на "Роснефт". Германия тази година затваря последните две атомни централи и се надяваше с природния газ да се доближи до въглеродната неутралност. Сега цялата стратегия трябва да се преразгледа и в нея задължително ще отсъства природният газ от Русия.

Разглеждат се варианти как липсващите количества да се осигурят чрез доставки на втечнен газ. Тоест Германия трябва спешно да започне изграждането на метанови терминали, за да намали себестойността на доставките. В момента такива има в Гърция, Белгия и Нидерландия. Изчисленията сочат, че през всеки един терминал теоретично могат да се доставят по 12 млрд. куб. метра газ.

Европа се нуждае от около 200 млрд. куб. метра, тоест 17-20 терминала, работещи на пълен капацитет, могат да осигурят газ от САЩ, Катар, Индонезия и други страни.

Франция ще осигури над 2 млрд. евро за държавната компания EDF, за да стартира нови малки

атомни реактори

Още преди кризата в Украйна френският президент обяви, че за изграждането на шест нови мощности ще бъдат заделени 52 млрд. евро.

Само през миналата седмица вятърната енергия произведе 14,9 тераватчаса електроенергия, което ще помогне да се преодолее дефицитът. През тази година вятърните генератори осигуриха с 25,6% повече енергия, което е голяма надежда на фона на предстоящата криза.

Заедно с това ЕК обяви, че ще задели 3,2 млрд. евро за 21 проекта за транспортна, цифрова, климатична и енергийна свързаност в Западните Балкани. Пет от проектите са за осигуряване на

чистата енергия

и два - в сектора на околната среда и климата. Сред тях са плаващата слънчева фотоволтаична електроцентрала Vau i Dejes, слънчевата фотоволтаична електроцентрала "Осломей - 1" и още една в Битоля.

Неслучайно тези дни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви, че Европа ще е напълно независима от доставките на руски газ.

Много експерти не са убедени в това, като се има предвид внушителното количество от 200 млрд. куб. метра, но истината е, че са в ход много проекти и надежда дебне отвсякъде.

Кои са останалите мегапроекти, четете тук.