Ситуацията днес наподобява тази в Грузия от 2008 г.

Стара руска поговорка гласи, че не може да има Руска империя без Украйна. Това се дължи на дългата ѝ културна и икономическа история, която я определя като биещото сърце на вече несъществуващия Съветски съюз. По всичко личи, че Путин е дяволски настроен да възкреси империята си, отбелязва изданието “Ел Ей Таймс”. Така руският лидер ще възстанови сравнително изоставащия север и отново ще го нареди до световните суперсили. Беларус, Украйна и Грузия — подредени от север на юг — са републики от бившия СССР, които са отцепени в привидно независими нации след рухването на комунистическата власт през 1991 г. Те играят ролята на масивна сухопътна бариера между Русия и Европа на Запад.

Ситуацията днес наподобява тази от 2008 г. в Грузия. Тогава, както и сега, Москва обвини Грузия, че атакува проруски отцепили се райони, като например Южна Осетия. Франция договори прекратяване на огъня, което сложи край на повечето сражения, но Грузия така и не си върна спорната територия.

И точно в това се явява следващият проблем - сближаването на Украйна със Запада. Това, което вбесява Путин, не е толкова желанието на страната да се приобщи към европейските държави “с нейното върховенство на закона”, твърди Франклин Фоер, автор от сп. “Атлантик”, който проследява корените на днешна Украйна. Според него по-големият проблем за руския президент всъщност се корени в

евентуалното членство

на Киев в НАТО

Украйна подписва споразумение за “асоцииране” с Европейския съюз на 21 март 2014 г. Още в същия месец Путин пое контрола над Крим.

Върховенството на закона и кампанията срещу ширещата се корупция, за които САЩ и Европа настояваха Киев да предприеме мерки, допълнително лишават Путин от инструментите му за контрол и манипулация на определени лица във властта на страната, казват анализатори.

“Най-много се страхуваше от украинската демокрация, която ще го лиши от влияние върху колониалното владение, което смяташе за негово рождено право”, обясни Фоер. Американските дипломати в Европа, включително посланиците в Русия и Украйна, предупреждаваха още през 2000-те, че показването на всякаква склонност към включване на Украйна в западни организации като НАТО би било “невралгично” за Путин.

Беларус, както и други бивши съветски републики, имат или са имали приятелски настроени към Кремъл лидери. Украйна обаче се отклонява от този модел с революцията от 2014 г., като поставя демократично избрани служители. Така тя солидно придвижва страната към Запада. Тогавашният проруски президент Виктор Янукович бяга в Москва поради провежданите масови граждански протести, известни като Революцията на Майдана. Оттогава Украйна излиза от обсега на Путин, а той е готов на всичко, за да си я върне. През същата 2014 г. руският президент започна да разяжда Източна Украйна, обявявайки части като Донбас за руски, защото много хора там говорят езика и имат руски паспорти.

Украйна е служила и като доходоносен източник за хазната на стопанина на Кремъл. Руски газопровод пресича територията ѝ по пътя към Европа, носейки големи печалби за Москва - пари, които Путин използва, за да поддържа приятелски отношения с украински политици, както и, според руски експерти и бивши дипломати, за откупуване на някои свои олигарси.

Като бивш сътрудник на КГБ, Владимир Путин смята

разпадането на

СССР за едно от

най-големите бедствия

в съвременната история. Той публично заяви, че не гледа на Украйна като истинска държава, нито на украинците като отделен народ. Голяма част от Запада, вероятно несъзнателно, потвърди твърдението му, като се обръщаха към нея, сякаш е регион на Русия, а не отделна държава.

Така че  руската инвазия в Украйна бе неизбежна.