Новата стратегия на Европейската комисия предвижда субсидиите за единица площ да са с таван от 300 хиляди евро на ферма от 2014 до 2020 година. Това ще засегне интересите на стотици зърнопроизводители в България, които усвояват много над тази цифра годишно. Целта на Брюксел е да спре експанзията на големите стопани и да даде шанс на малките, които не могат да се конкурират с вече набралите сила утвърдили се земеделски производители. Освен това се слага ограничение, че субсидии ще се изплащат на стопаните, обработвали площи до 2011 година, за да се предотврати роенето на фирми, на които големите в зърнодобива да разпределят милионите, които сега усвояват от Европа. За новите реалности в сектора и как мерките ще се отразят на бизнеса потърсихме председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов.

- Г-н Христов, как ще коментирате предложението за таван на субсидиите от 300 хил. евро за стопанство? Ще удари ли това милионерите в бранша и ще помогне ли на дребните земеделски производители?
- Земеделието в България е с много пъстра картина. Има хора, които обработват по 200 дка, други-до 1000 дка, до 10 000 дка, 20 000 дка, 200 хиляди дка и повече. Едни ще бъдат удовлетворени от новите мерки, други - не. Ако ставката е идентична за всички, не мисля, че ще има много голям ефект, по-скоро ще спре един процес, който Европа вижда - окрупняване и създаване на големи стопанства. Те влияят зле на селските райони. Това застрашава регионалните икономики, защото не само в България има такива сериозни стопанства, които обработват огромни площи и формират регионални политики. Това изкривява идеите на пазарната икономика. Засега мога да кажа, че мерките на Европейската комисия са правилни в една част, а в друга не са. От една страна, с тавана на субсидиите от 300 хил. евро годишно ще се даде шанс и на дребните земеделски производители. Но се изключва възможността за конкуренция в бъдеще, защото проектът предвижда да се изплащат суми на стопани, които до този момент са обработвали земя, т.е. до 2011 г. Това означава, че нашите деца няма да могат да се занимават със земеделие, защото няма да бъдат подпомагани. Оттук нататък само определени стопани ще имат правата за получаване на субсидии. Ще тръгне търговия за права на субсидии. Отделно това ще изключи възможността за субсидиране на земи, които тепърва ще се разработват. Все още има милиони пустеещи декари в България.
- Очаква ли се големите здърнопроизводители да започнат да регистрират нови фирми на подставени лица, за да заобиколят ограничението?
- Аз не съм в тази категория и не знам как ще реагират и дали ще разпределят обработваемата си земя на други фирми, на братовчеди и приятели, но всичко трябва да бъде с ясни правила, защото в програмата за развитие на селските райони никой не направи определение за свързани лица. Там също има таван за кандидатстване по проектите. Би било редно Европа, след като налага такива ограничения и се очаква това да се случи, да даде и определения за свързани лица. Но аз питам баща и син дали са свързани лица. От една страна да, но ако те действително работят две отделни стопанства, с различни счетоводства, работници... Има безброй примери.
Познавам чичо и племенник, които са конкуренти,
не са в добри отношения и стопанствата им не са свързани по никакъв начин.
- Откъде тръгва идеята за тавана на субсидиите?
- Предполагам, че от Европа. Още преди 2 години еврокомисарят Фишер Боел пусна бомбата за ограничаване на субсидиите и таван от 300 хил. евро. Апетитите към земеделието стават все по-големи, защото доста отрасли не работят добре. Притеснявам се само дали няма да се получи един голям балон, както стана със строителството. В другите страни няма такова бясно надбягване да се вземат все повече земи заради субсидии. Но разходите също се увеличават. Понякога това подпомагане започва да се обезсмисля, защото парите отиват за другите разходи. В момента, когато се платят субсидиите на земеделците, азотноторовите заводи вдигат цените. Действително субсидията, когато е възникнала като такава, не се дава за формиране на печалба на фермерите, а за покриване на част от разходите.
- Но земеделието роди богаташи, които рязко се замогнаха за сметка на дребните производители. Дори министър Найденов каза, че сме си отгледали агромилионери. Заради тях ли е тази мярка от Европа?
- Не смятам, че трябва да се правят такива изказвания, особено министърът на земеделието и храните да говори против който и да е от своите сектори. Тези, които ги наричат милионери, са част от тази гилдия, част от яйчицата на златната кокошка.
Дори финансовият министър Дянков призна, че зърненият сектор е един от малкото, които работят и пълнят хазната
 Аз не смятам, че хората, които с труда си изкарват тези средства, са лоши. Дори в огромен процент земеделците в страната провеждат социална политика по-добре от самата държава. Например коментира се колко пари влизат в българското земеделие. Обработваемите земи са 35 милиона дка, по 30 лв. рента - малко над милиард. Това е сумата, която земеделците плащат на собствениците - възрастни хора, които чакат на този наем. Тези, които обработват земята, плащат един милиард и получават субсидия един милиард.
- Защо зърнопроизводителите, особено големите, не плащат и без това доста ниските наеми на т.нар. "бели петна" (непотърсени от собствениците земи), които обработват и вземат субсидии за тях?
- Истината е, че няма добро администриране на белите петна от МЗХ. Имахме споразумение, в което беше записано, че законът за собствеността и ползването на земеделските земи ще бъде променен, нищо не се случи. От министерството знаят, че софтуерът, с който работят, е доста овехтял. В XXI век, векът на технологиите, да нямаш модерен софтуер за администриране на земята, е срамота. казват, че нямат пари, а в същото време харчат по 340 хиляди само за един семинар. За сравнение - софтуерът, който ще внесе ред и така земеделците ще започнат да плащат за обработването на непотърсените земи, струва 200 хиляди. В момента заради хаоса определени лица използват пропуските в закона и ползват земя, без да плащат за това. Дори между тях има народни представители, не са само земеделски фирми. Винаги е било така в България, а ние искаме правила, които да важат за всички!
- Общините губят милиони заради това, че не се плаща наем за обработка на непотърсените земи, за които се вземат субсидии. Това не може ли да се третира като държавна помощ, както Европа тълкува заменките?
- Не смятам, че е скрита държавна помощ, защото това е наем, който не се плаща. Не трябва да се акцентира в тази насока, защото това може да доведе до изостряне на вниманието на Европа. Присъствах на срещата на Европейската сметна палата с ръководството на министерството и там се търсеха точно такива нещица по отношение на усвояването на субсидии. По-важен е проблемът с правното основание за ползването на земите. Направихме предложения за промени, които да узаконят комасацията, която сега правим чрез споразумения, на доброволни начала, за да могат зърнопроизводителите да работят земята и да се уреголира ползването и на "белите петна", но не се приеха и хаосът продължи.
- Как ще коментирате разораването на пасищата в стремежа на големите зърнопроизводителите да увеличават обработваемите си площи и съответно субсидиите?
- Според мен това е престъпление. Знам райони, където пасищата масово се разорават, мога да спомена и имена, но няма да ги кажа. Но престъпление е и друго - 4 млн. дка пасища получават подпомагане, другите 10 милиона стоят, защото животновъдите, които имат интерес, не ги почистват и не ги привеждат във вид, годен за субсидиране. Опитват се с едно очертаване да получат пари, но не се получава.
- Субсидиите от Европа ли доведоха до битката за земя?
- Една част от причините е подпомагането, което всяка година расте, от друга страна има много сектори в икономиката, които не работят добре, и има капитали, които стоят. Те се инвестират в земя. Това доведе до създаване на изкуствени условия на дива конкуренция, която изкривява цените на земята, на наемите, а това рефлектира върху малките зърнопроизводители, които искаме да спасим с въвеждането на ограничения за субсидии. Преди година имаше идея и предложение собствениците на земя при продажба да я предлагат първо на ползвателя, но не се прие. Тази национална политика щеше да помогне на малките земеделски производители да запазят стопанствата, като купят земята с предимство, защото големият винаги може да даде по-висока цена. Инвестиционните фондове скочиха на това предложение. Сега вече те имат 4 млн. дка земя и правят с цените каквото си искат. Предлагат пакети от ниви. Човек, който обработва 300 дка, няма как да купи пакет от 1000 дка, още повече пролетта инвестиционните фондове се появиха с пакети окрупнена земя от по 600-700 лева за декар и изкуствено вдигнаха цените. И какво се случи - нищо! Хаосът продължава, правилата са мираж, страдат реалните фермери.