Едни смятат треньорката за насилник, други - за революционен гений в спорта

“Срокът на годност на Етери” - минат ли 17 години, фигуристките вече са стари, за да покриват нейните очаквания

След травма прекратява кариерата си и заминава за САЩ с Руския балет на лед, но там ги посреща глад

Преживява бомбен атентат в Оклахома Сити, който отнема живота на 168 души. След него тя и нейният партньор са приютени от пожарникар

4-годишно момиче се върти около кухненската маса, на която нейният баща е седнал с гости на семейството - роднини от Грузия. Тогава някой от тях го пита: “И така, колко деца имаш?” Отговорът е кратък и ясен: “Един син”. Малкото момиче удря по рамото отзад своя родител и го поправя: “Тате, петима сме”. Но получава предупреждение: “Махни се. Един син. Синът ще продължи фамилията, а вие сте момичета. Не се брои”.

Това е моментът, в който у Етери Тутберидзе се отключва неудържима амбиция.

“Винаги съм искала да докажа, че всъщност се броя”, отсича години по-късно жената, наричана Снежната кралица, провъзгласена за най-добрия треньор в Международния съюз по кънки (ISU) и отговорна за успеха на куп шампионки в спорта. Същата, която е обвинявана в нечовешко отношение към момичетата под нейната опека.

Всъщност сагата около “конюшнята на чистокръвните” на Тутберидзе е нова за широката общественост покрай последните събития от олимпиадата в Пекин, но за вътрешни хора това е общоизвестно от години, пише The Times.

Какъв път извървява 47-годишната треньорка, за да бъде днес такава, каквато е - самата тренирана строго, претърпяла тежка контузия и принудена да се откаже от мечтите си, оцеляла при бомбен атентат, забавлявала Америка с танцови представления и посветила се по-късно отново сериозно на спорта на родна земя, практикувайки някои от най-мрачните треньорски практики, защото успехът понякога е на всяка цена.

“Не мисля, че има лесен път”, отсичала е Тутберидзе.

Да започнем от самото начало. Етери е родена в Москва като най-малкото от пет деца, с три сестри и брат. Наполовина грузинка, една четвърт рускиня и четвърт арменка. Майка й е била старши инженер в Министерството на селскостопанското строителство, а баща й работел в леярната на Лихачовския завод и като таксиметров шофьор.

За първи път като дете вижда фигуристи, когато с нейната майка водят брат й на футболна тренировка. Завладява я мисълта, че момичетата изглеждат като “приказни принцеси, снежинки”. Така на четири години тя осъзнава какъв е начинът да докаже на баща си, че като дъщеря струва повече от син. Присъединява се към група атлети, работещи с Евгения Зеликова, а по-късно минава под ръководството на нейния съпруг Едуард Плинер, бъдещия олимпийски треньор по кънки. Тутберидзе казва, че Плинер е бил “страшен и уважаван”.

“Той беше много строг, но никога не крещеше - признавала е тя. - Просто не можехме да не му се подчиняваме.”

Родителите на Етери я подкрепят много в изявите на леда, вярвайки, че я очаква светло бъдеще, но счупване на прешлен бележи края на нейната сингъл кариера. Тя преминава към танци на лед и след няколко години обучение решава и заминава за Оклахома като част от Руския балет на лед. Напуска родината точно когато СССР се разпада. И поема към Америка - страната на неограничените възможности. Но късметът не е на нейна страна.

Бюрократични недоразумения оставят трупата почти без пари и изпълнителите са принудени да се хранят в различни благотворителни църковни столове. Движат се непрестанно, докато накрая се оказват в общежитието на Младежката християнска организация (YMCA), където нощуват на матраци на пода. Намират се точно срещу федералната сграда на Алфред П. Мъра в Оклахома Сити, която е взривена от двама антиправителствени привърженици от бялата раса малко след 9 часа сутринта на 19 април 1995 г. При атентата загиват най-малко 168 души. Името на Тутберидзе е на стената на оцелелите (Survivor Wall) с повече от 600 други.

“Имаше експлозия. Ужасен трясък. Гробовна тишина. Нечовешки викове - спомня си самата тя в интервю. - Не знам как излязох отвън. Сама. Сигурно ми е отнело доста време да изляза, стените бяха рухнали. Хора викаха за втората бомба. Всички бягаха, а аз просто стоях там. Изглеждах изгубена: по джапанки, с хавлия и четка за зъби. Някакъв пожарникар дойде, тичайки, хвана ме за ръка и ме замъкна след себе си. Половин ден се лутах след него като в делириум, докато провери разрушените стаи. Всички руснаци в нашата балетна трупа бяха изпратени при американски семейства. Моят партньор Коля Аптер и аз бяхме приютени от пожарникаря. Като жертви на терористична атака ни платиха $1200. Купихме си раздрънкана кола и пожарникарят ни помогна да я оправим, а ние тръгнахме към Синсинати.”

В Синсинати Етери и Коля се присъединяват към Ice Capades - пътуващи театрални представления на кънки. И така четири години, докато тя се установява в Сан Антонио, Тексас, където започва да тренира в пързалянето млади и стари, нахъсани и безразлични, докато един ден самата не се отегчава до крайност. Решава, че това аматьорско ниво не е за нея, а преследването на американската мечта може да продължи... у дома. Така решава да се завърне в Русия, където да докаже, че все още може да покори Олимп по един или друг начин.

Докато е в САЩ, Тутберидзе ражда дъщеря си Даяна Сергеевна Дейвис, която с днешна дата се състезава на игрите в Пекин за Русия в танците на лед за двойки.

Даяна губи слуха си като дете в резултат на странични ефекти на антибиотик. В резултат тя има недостатъчно развита координация и разчита частично на четене по устни, за да общува. Увреждането обаче не се отразява на способността й да чува музика.

Отново на родна земя, Етери трябва да започне от нулата, а работните предложения не се сипят върху нея. Няма много полезни контакти и се налага да започне да тренира оздравителни групи на надуваеми улични ледени пързалки. Минава десетилетие в сериозна борба, докато започне работа в клуб “Самбо 70” и изгрее на международната сцена като един от най-талантливите треньори на жени, който донася слава на десетки спортисти, спечелили олимпийски, световни и европейски титли. Тя стои зад Юлия Липницкая и Алина Загитова по пътя им към успеха, утвърждавайки се като волеви и непреклонен експерт, който знае как се отглеждат истински шампиони. Именно златото, което Липницкая извоюва в отборната надпревара на игрите в Сочи през 2014 г., е първият лавров венец в треньорската кариера на Тутберидзе.

Критиките към нея също не закъсняват. На каква цена идва абсолютната доминация на леда?

Тутберидзе признава, че любимата й част от треньорството е “постигането на резултати”.

През 2020 г. е обявена за най-добър треньор на наградите на Международния съюз по кънки (ISU), две години след като Владимир Путин я награждава с Орден на честта на Русия.

Тогава много хора изригнаха и можеха да се прочетат коментари като: “Поздравления за награждаването на злоупотребяващи треньори и популяризирането на нездравословни методи във вашия спорт”.

26-те най-високи резултата на ISU за жени се държат от руски спортисти. Ученичките й се детронират единствено една друга. Твърди се, че това е една от нейните тайни - да насърчава конкуренцията между тях. Кариерите на момичетата са наистина изпълнени с постижения, но и много кратки.

“Аз съм груба. Строга. Предпочитам да кажа истината на моите спортисти, защото ще чуят ласкателства от другите. Истината, която ще чуят само от мен - признава Тутберидзе. - Веднъж Полина Шелепен избяга от тренировъчния лагер, защото взех котлетите от нея на обяд. Ако се беше върнала, щеше да стане световна шампионка не през 2014 г., а през 2015 г. Щеше да стане. Как иначе?”

Валиева е най-новата в дълга редица млади момичета, учени да “летят” от нея. Най-добрите са и най-млади по време на славните си триумфи. Феновете говорят за “срока на годност на Етери” - възрастта около 17 години, когато фигуристката вече е твърде стара, за да бъде зеницата на окото на своята треньорка. Тутберидзе не толерира и шампионките, след всяка победа те трябва още по-яростно да се борят да я впечатлят с убийствен труд. Защото тя им казва направо, че слязат ли от първото стъпало - отново са никои, докато не се докажат следващия път.

Така с непреклонност през времето е издигала ярки звезди, сред които двукратната световна златна медалистка Евгения Медведева, чиято победна серия някога е прекъсната от друго момиче на Етери - Алина Загитова, олимпийска и световна шампионка.

Тутберидзе е обвинявана, че използва жестоки методи и непростими издевателства над телата на момичетата. Гладът отдавна е остаряло оплакване, защото фигуристките са готови да тренират с контузии, преглъщайки и борейки се с болката така, както не би трябвало. В същото време много хора смятат треньорката за гений, който тласка спорта към бъдеще, в което няма невъзможни неща.

В интервю от 2018 г. самата тя разкрива, че младите момичета са по-добри от момчетата в скачането и знае, че могат да овладеят четворния скок рано - изпълнение, което почти гарантира успех. Ненапразно руските кънкьори на тези игри са известни като “Четворен отряд”.

Нейните колеги я критикуват и избягват, а по този повод тя е казвала: “Ефектът работи много добре. Всички си мислят, че съм зла, и никой не общува с мен. Следователно нямам нужда да общувам с никого. Удобно е”.

Драмата с допинг скандала около Валиева и последвалите скандали провокираха спортния свят да скочи срещу Русия.

“Всеки лидер трябва да бъде суров в определени моменти, защото по природа хората не искат да работят и да дават 100% от себе си всеки ден. Нейната фанатична отдаденост се отплаща с много резултати”, обявиха в официална позиция от Руската федерация по кънки.

Треньорката съжалява може би само за едно нещо или поне само за едно е признавала - че баща й не успява да види нейния първи триумф зад феноменалното представяне на Липницкая на олимпиадата в Сочи.