Всички сцени на плажа от филма “Петя на моята Петя” са заснети в един ден, на 36 градуса, без друг заслон освен един бял чаршаф

Ако можеше, актрисата щеше да зададе на поетесата въпроса: Какво никой не те попита, а искаше да кажеш?

Най-ценният съвет за професията от баща ми е бил: “По-полека, забавлявай се”, казва Атанасова

Тогава ще се вмъкна във пиеса

на някоя от сцените, сияйна,

ще бъда най-безавторна, щастлива,

ще бъда просто малка тайна.

(Из "Тайна")

Няма значение дали е 1979 г., или 2022-а, когато се отнася до различните, до емблема като Петя Дубарова - най-младата сред големите поети на България, отишла си твърде рано. Как тя сега, ако комуникира с едно съвременно момиче, би могла да й помогне или да й навреди дори?! Тълкуване на нейната същност без акцент върху фактите от нейния живот. Тълкуване на нейния гений и неповторима чувствителност. Филмът “Петя на моята Петя” не е биографичен, а поетичен и направен с много желание и ентусиазъм. И неслучайно се харесва на публиката и си заслужава комплиментите.

Инициатор на създаването на лентата е сценаристката Нели Димитрова (“Възвишение”, “Връзки” и др.), която работи по историята заедно с Валентина Ангелова (“Скъпи наследници”). Режисьор е Александър Косев, продуцент - Николай Урумов. Пред камерата в двете главни роли блестят две забележителни млади актриси. Александра Костова е съвременната Петя, ученичка с бунтарски дух и поетична мисъл. Дубарова, като въображаемо присъствие, е изиграна от Алиса Атанасова.

Двете сценаристки от самото начало са категорични, че искат точно Алиса за ролята на тяхната поетеса. Очевидно са направили точния избор. Тя е не само талантлива, но и излъчва особена артистична зрялост. Принадлежността към изкуството е закодирана в нейните гени, все пак е дъщеря на актьора проф. Атанас Атанасов и актрисата преподавател Десислава Стойчева, както и внучка на легендарните Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев.

От четири години Алиса живее и работи в Берлин, но опитва да се връща в София поне през 2-3 месеца. За нея като актриса принадлежността към нещо стойностно има по-голяма ценност от изявата на Аз-а, сподели тя в интервю за “168 часа”.

- Каква беше първата ви мисъл, когато някога чухте: “Искаме ти да си нашата Петя Дубарова”?

- “Разбира се, правим го”.

- Изплаши ли ви с нещо ролята?

- Не - изпитах куп други емоции, четейки сценария, но не и страх.

- Каква бяхте преди филма “Петя на моята Петя” и каква сте сега (след него)?

- Покрай филма се научих на повече търпение и спокойствие и нагледно видях, че за всичко има правилно време и място дори когато това означава да почакаш повече от желаното.

- Сценаристката Нели Димитрова каза пред “168 часа” още преди две години, че във вашите очи може да се види онзи дух, характерен за младата поетеса - страст, лудост, бунтарство и доброта. Самата вие чувствате ли всичко това у себе си и какво бихте добавили?

- Добре ме е разчела, да. Не знам дали съм толкова добра, колкото ми се иска, но опитвам все пак. Бих добавила и повече осъзнатост за вътрешната си сила.

- Как разбирате свободата - право ли е тя, или нещо, което трябва да се извоюва и заслужи?

- Думата свобода, извадена от контекст, не значи много за мен. Някои свободи са право, други трябва да бъдат заслужени.

- Колкото и човек да се разкрива пред света с думи и действия, остава ли винаги някаква част от него тайна (енигма) за другите?

- Разбира се, и така трябва да бъде. Има съкровени неща, с които човек се усамотява и са само в негово владение. И мисля, че трябва много внимателно да подбира кого и доколко допуска в това си царство.

- Откривате ли се в някои от стиховете на Дубарова, в кои?

- В много и различни в зависимост от момента, в който се намирам. Силата на стиховете й е точно в това, мисля си.

- Колко трудни за вас бяха подводните снимки в открито море? Какво не вижда зрителят в прекрасните кадри, които са се получили като резултат?

- Неочаквано трудни. От една страна, беше много студено, от друга - за човек, който не е трениран да се гмурка, да се задържи под вода и да се покаже на повърхността в точния момент, беше сериозно предизвикателство. Имахме предварителни “репетиции” в басейн, сложиха ни тежести, за да потънем по-надълбоко и да се задържим там. Надявам се, че зрителите не виждат тракащите ни от студ зъби.

- По-голямо удоволствие ли е да се снима край морето?

- За мен снимането доставя изключително удоволствие без значение от локацията. Но силата на морето ни приближи към тези две момичета, имащи толкова много общо с него.

Другото, което не се вижда от зрителите, е, че всички сцени на плажа са заснети в един ден, на 36 градуса, без друг заслон освен един бял чаршаф.

- Вярно ли е, че дори природата и времето сякаш са били благосклонни към продукцията през снимачния процес?

- Май да. Имахме много малко време да заснемем целия филм и успяхме. Дори 1-2 дни загубени заради лошо време щяха да ни костват много.

- Сближихте ли се с Александра Костова и как оценявате партньорството си с нея?

- Александра е прекрасен човек и партньор. Абсолютно отдадена и истинска, жива. Беше лесно и приятно да се сработим.

- Потърсихте ли някакъв съвет за играта си от вашия баща? Кои са най-ценните уроци, които сте получили от него в професионален и житейски план?

- В този конкретен случай не съм го питала кое как да направя. Мисля, че най-ценният съвет за професията е бил: “По-полека, забавлявай се”.

Аз имам тенденция да вземам актьорската работа много на сериозно. За живота като цяло май също важи този му съвет.

- От колко време живеете в Берлин и как минава един ваш ден? Колко често се връщате в София?

- Вече четири години. В момента дните ми са по-спокойни, работя онлайн от вкъщи, готвим си с моя приятел, ходим на кино или театър, виждам се с приятели, когато мога. Месеците преди Коледа бяха по-интензивни, снимах в другия край на Германия и имаше седмици, в които пътувах по 7ч с влака дотам по няколко пъти. Преди пандемията се връщах в София почти всеки месец. Сега е малко по-трудно, но пак се опитвам не по-рядко от веднъж на 2-3 месеца.

- Каква роля тепърва искате да изиграете?

- Нямам роля мечта. Така както аз се изменям ежедневно, така и интересите ми към ролите се изменят. Но по-важното - искам да съм част от филми или спектакли, които имат смислено послание, пък ако ще и само да мина през кадъра/сцената. Принадлежността към нещо стойностно за мен има по-голяма ценност от изявата на Аз-а.

- Ако можехте да разговаряте с Петя Дубарова, какво бихте я попитали?

- Какво никой не те попита, а искаше да кажеш?