Запознах се с проф. Люк Монтание в края на 90-те. Дойде във Варна на конференция за ХИВ/СПИН по покана на Августин Пейчинов. Тогава темата беше табу, а аз работех във в. "168 часа". Отидох, за да напиша репортаж и да поговоря със серопозитивни, които ще ме преведат през ада. Защото смразяването от новината, че си носител на вируса, се оказва нищо, в сравнение с общественото отхвърляне. Тогава за първи път чух, че лекари и стоматолози отказват да лекуват пациенти с ХИВ. Въпреки че би трябвало да знаят, че вирусът не се предава толкова лесно, особено, ако ползват всички предпазни средства по правилата. А правилата отдавна са описани от СЗО - предпазните мерки са едни и същи за всеки пациент, при всякакви обстоятелства. Знам, че в този смисъл, десетилетия по-късно, няма голям напредък. Но не това ми беше мисълта. На тази конференция чух за първи път откривателя на вируса - проф. Монтание. В краткото ни интервю разказа, че ХИВ му е отнел и близки хора. И освен като учен, темата го засяга и лично. След години го срещах отново. В Бенгази, Либия. Когато свидетестваше като експерт по процеса срещу българските медици. Неговите показания, както и на проф. Колици, бяха част от стабилната основа на българската защита. Те помогнаха в кориците на делото да останат доказателства, че епидемията от ХИВ в Детската болница в Бенгази е започнала преди появата на българите и е продължила след това. Мой кратък филм за свидетелството на Монтание пред либийския съд и още за медицинските аргументи в СПИН- процеса, можете да видите тук:
https://www.youtube.com/watch?v=i9BT0mu_5PQ…
За последно видях професор Монтание преди дни. На протест срещу зеления сертификат в Милано. Видях сурово, любителско видео в интернет. Само там речта на нобеловия лауреат беше намерила отразяване. Не го видях в репортаж по големите български медии. Защото тогава професорът не говореше политически коректно. Прочетох коментари, че бил дискредитиран, че бил изкуфял и други подобни квалификации. Квалификации за признат професионалист в своята област, когото знам, че сме цитирали без никакви предразсъдъци. Какви времена, само.
Днес разбирам, че си е отишъл, "заобиколен от близки хора" . Нека е светло по пътя му. Благодаря за срещите. Друг ще съди за делата, науката и всичко останало.