Арестуваният ромски бос Кирил Рашков е завзел земя до село Катуница, за да си направи резиденция точно както го прави и цар Фердинанд 100 години по-рано.
През 2001 г. т. нар. Цар Киро започва постепенно да огражда незаконно 80 дка общински земи и гори край селото. Оттогава започва конфликтът му с местните, довел до убийството на 19-годишен младеж. 100 години преди това, през 1901-ва, друг цар - Фердинанд,

завзема територия край пловдивското село

Куртово Конаре. Днес там е прословутата резиденция "Кричим". За връщането й от държавата внукът на Фердинанд - Симеон Кобургготски води дела и скоро чака решението на последната инстанция - Върховния касационен съд. Скандални факти от папките по делото сочат, че населението на Куртово Конаре също е имало сблъсъци с монарха, точно както жителите на Катуница в наши дни.
Селата Катуница и Куртово Конаре са разположени на по няколко километра от Пловдив, в източна и западна посока от града. И двете са в подстъпите към Родопите. Имат уникална природа, в която виреят редки видове растения и животни. Точно те са харесани за имения от царете Киро и Фердинанд в разстояние от 100 години. Така Катуница и Куртово Конаре печално се сближават и по царска линия.
2001 г. Цар Киро, вече известен жител на Катуница, харесва парцел около вече изградения си палат. Купува го от местна земеделска кооперация. Площта е 8 дка, а цената - смешна за възможностите на утвърдения алкохолен бос. Веднага след това започва да строи резиденция върху имота. Докато строежът кипи, "монархът" вече има планове да окрупни имението, точно както го прави и оригинален цар 100 години по-рано. Завъртането на колелото на историята показва удивителни съвпадения със строежа на царските резиденции.
1901 г. Цар Фердинанд прави поредната си обиколка из България. По пътя за Пловдив минава край село Куртово Конаре. Остава запленен от природните пейзажи и лонгозовите гори в местнвост до селото. Решава, че там ще направи ловен парк и резиденция.

Започва ограждането
на имота

По делото на Симеон срещу държавата за бъдещата резиденция "Кричим" е записано, че на 30 ноември 1901 г. Министерството на земеделието предписва на горския инспектор да даде държавната гора на Интендантството на Негово царско величество за развъждане на дивеч, като корията трябва да се огради.
Така 100 години преди Цар Киро да се настани край Катуница, Фердинанд стъпва в Куртово Конаре. На следващата година дори купува част от имота, точно както го прави и Цар Киро 100 години по-късно. Гората е оградена с дървени колове. Сред населението назрява недоволство. По делото на Симеон за двореца Кричим са събрани 7 архивни документа, с които жителите протестират до Народното събрание заради завземането на имотите край Куртово Конаре. Прошенията до властта не дават резултат.

Хората започват
да бутат оградите
през нощта,

а през деня служители на Интендантството отново я възстановяват.
100 години по-късно започва недоволството на жителите на Катуница срещу произвола на Цар Киро на общински земи и гори. Той вече е започнал да се самонастанява и на заобикалящите неговите 8 дка в местността Изгорялата воденица. Така зад телената му ограда, която после се превръща в бетонна, остават още 80 дка гори, земи и общински пътища. На терените Цар Киро развъжда и редки видове животни, както това прави 100 години по-рано Фердинанд край Куртово Конаре. Заградените терени обаче пречат на хората да минават оттам и да стигат до имотите си. 130 души начело с бившата кметица на селото София Христева правят инициативен комитет и се подписват под искане Кирил Рашков да освободи заграбеното. Информират Народното събрание, прокуратурата, кметството в Садово.
"Населението е започнало да събаря оградите. Тези действия са били констатирани от държавните органи. Разпореждано е на други да ги възстановят. Писани са молби до различни институции. Борбата се е насочила към запазването на частните имоти, намиращи се в корията, на общинските пасища, и на училищната нива, защото станало ясно, че гората е загубена. Като

наказателна акция
след всяко събаряне
на ограда,

оградената площ се разширявала. В крайна сметка освен гората се заградили общинските пасища, училищните ниви и около 50 парчета земя, които принадлежат на частни собственици."
Това не са констатации от самоуправството на Цар Киро край Катуница, а част от решението на Пловдивския апелативен съд, с което се отказва на Симеон Кобурготски и сестра му възстановяването на собствеността върху двореца "Кричим".
След ограждането на земите, върху които по-късно ще изникне резиденция "Кричим", започват интересни събития.
Ето какво си спомня 86-годишен дядо от Куртово Конаре, който е свидетел на държавата по делото със Симеон за двореца.
"Имотът е бил земя и гора. Населението оттам е добивало дърва за огрев и материал за строеж.

На Фердинанд
му харесал имотът
за ловарник

и поискал да го заграби, като организирал ограждане с дървени колове и бодлива тел. По късно го оградил с дъски, а през 1937-1938 г. направили бетонна ограда. Работниците на Фердинанд ограждали, а през нощта населението бутало оградата. Като му съобщили за първото бутане, Фердинанд наредил с 10 метра навън да се огради. За наказание. На втората и третата нощ населението пак бутнало оградата. Тогава князът наредил заграждението да се изкара със сто метра навън. Хората се събрали през нощта и си направили събрание, на което решили да го оставят, за да не им идат и другите ниви. Някой казал, че срещу ръжен не се рита. Учителят на селото изкарвал децата да протестират. Знам го от тези деца. Интендантството пращало шопи, които са извършвали операциите по завземането на имота. Дворецът е стопанисван от държавна служба - Интендантството. То било нещо като УБО. Имало е и войсково поделение - казарма с 12 войници, които живеели там и обикаляли двореца да го пазят. Не съм чувал Фердинанд и Борис Трети да са плащали лично суми за терена, на който е изграден дворецът "Кричим".
Въпреки недоволството на местните жители Фердинанд огражда 371 дка. На мястото е изграден ловен павилион. През 1907 година територията му е разширена с още 27 дка. Направени са опесъчени алеи и е засадена екзотична растителност. Аклиматизирани са мексикански пуйки, фазани, щрауси, започва развъждането на яребици и токачки.
100 години по-късно своеобразна зоологическа градина на заграбените 86 декара прави и Цар Киро край Катуница.

Той отглежда на територията на своята резиденция щрауси, диви свине, птици и дори камила.
По подобие на Фердинанд и наследника му Борис Трети започва да строи хасиенди. Величествен надпис "Частна собственост на Цар Киро, въоражена охрана" краси подстъпите към имота, който е пазен както дворецът "Кричим" преди 100 години от държавната войска.
Цар Киро и княз Фердинанд си приличат и по това, че в резиденциите си имат идентични изкуствени езерца. Разликата е в това, че ромският барон е направил мостче над водата, за разлика от двореца "Кричим".
11 години след като заграбва територията край Катуница, за да си направи резиденция, Кирил Рашков се прощава с нея. Това се случва през април тази година, когато община Пловдив праща багери, за да разрушат незаконните постройки там. Рашков е осъден още през 2007 година за самоуправство. Магистратите решават, че напълно

незаконно е заградил общински гори

и е забранил достъпа до тях. Наказанието му е 1000 лева. 4 години след това той продължава да си ги владее без проблеми като пред местната администрация изтъква, че няма къде да настани екзотичните си животни. По това време напрежението в селото продължава да тлее. Стига се дотам, че община Садово предлага Цар Киро да купи заградените имоти, и то след като е осъден за заграбването им. Общинският съвет отказва и е организиран търг. Той се печели от Ловно-рибарското дружество "Марица" в Първомай, но след заплахи за убийство към адвоката им, те така и не се настаняват на терена.
Подобна схема се разиграва и с двореца "Кричим", край Куртово Конаре.

Противоречиви са показанията

на свидетелите по делото за връщане на Кричим на царското семейство, но там има данни, че след заграждането цар Фердинанд е започнал да изкупува земята. Адвокатите на Симеон и сестра му твърдят, че имат нотариални актове за претендираните имоти, но съдът засега отказва да им възстанови двореца.
Мотивът - Симеон и сестра му Йоана представят крепостни актове, които са на институцията Интендатство, а не лично на Фердинанд. Въпреки всичко документите показват, че Фердинанд е бил далеч по - либерален към населението, отколкото Цар Киро. Свидетели сочат, че хората са били

допускани до владението на монарха

в събота и неделя, за да разгледат забележителностите вътре. По делото за двореца "Кричим" има жители на Куртово Конаре, които открито заявяват, че Фердинанд е добросъвестният собственик на имота. Ето какво разказва краеведът и дългогодишен секретар на читалището в Куртово Конаре Емилия Шушарова, която години наред събира спомени на местни жители и архивни документи за ония времена:
"Обикаляйки страната, Фердинанд харесал красивата лонгозова гора край селото, която е подобна на тази край устието на р. Камчия. През 1901 г. решил да направи ловно имение. Разказвали са й, че първоначално имало съпротива и бунтове. Фердинанд е оградил терена с дървена ограда около 1904 г. Впоследствие земята била закупена, като изкупуването продължило до 1907 г. След ограждането на терена построил малка ловна хижа и имението било известно като ловно. Започнало развъждане на

екзотични видове животни и растения

След абдикацията на Фердинанд тази ловна хижа била оставена на цар Борис Трети. Имението било предоставено на Борис като наследствен имот. Това е къща, която неговото семейство е ползвало. Всички знаят, че това е любимата къща на царицата. Всяка пролет са идвали и са правели разходки. Имението е ползвано за почивка, за приятелски срещи. На работещите в имението от селата царят плащал много добре. Имението е било достъпно да се разглежда. Целият ограден имот е ползвал царят, но в него имало гора и стопанска част. Част от гората е била държавна. Там имало имоти, за които царят е платил. Хората негодували, че общинската нива се заплаща и огражда."
Емилия Шушкова казва пред съдиите, че не е виждала документи за плащане, но от свидетели знае, че Фердинанд е платил за част от имотите, а свекър на баба от селото е присъствал на броенето на парите, които после изчезнали, като следите водели към тогавашния кмет на Куртово Конаре.
Друг свиделел разказва по спомени на дядо си, че са имали имот на заградената територия, но не са получили пари.
Днес заградените от Киро и Фердинанд имоти са отново собственост на държавата. За резиденцията на ромския лидер все още има работа за общинските власти по почистването и премахването на огражденията, а за двореца "Кричим" предстои финалната битка в съда по иск за възстановяването му на наследниците Симеон и Йоана Борисови.

Дворецът "Кричим" - липсващата перла в короната от имоти на Симеон

След като Окръжният съд, както и Апелативният отказаха да върнат "Кричим" на царя, делото предстои да се гледа пред Върховния касационен съд. Там ще се реши дали и последният от имотите на Симеон ще бъде на негово разположение, или ще остане държавна собственост.
Досега бившият премиер си върна от държавата дворците "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Врана", както и 16 хил. дка гори. Миналата година държавата наложи възбрана за разпореждането с тях, което стана повод Симеон и сестра му да заведат дела срещу държавата в Страсбург. Единствено съдебната битка за двореца в Кричим продължава.
Досега в папките е изяснено, че на 19.12.1947 г. е гласуван Закон за обявяване за държавна собственост имотите на семейството на бившите царе Фердинанд и Борис Трети, както и на техните наследници. Днес Симеон Втори претендира, че са придобити от баща му по давностно владение.
Основен момент по делото е ролята на Интендантството по време на Фердинанд. Адвокатите на царя поддържат становището, че то е негова частна канцелария, обслужваща интересите му като физическо лице. Нещо като иконом, който има задължението да се грижи за частните дела на монарха, движимите и недвижимите имоти и да харчи заплатата му.
Адвокатите на държавата настояват, че Интендатството е държавно учреждение, което е създадено по разпоредителната система от монарха с цел да стопанисва и управлява всички държавни имоти, намиращи се на територията на царството, предоставени му в качеството му на публична личност от най-висок ранг - държавен глава.
В крайна сметка се налага изводът, че всички имоти, придобити на името на Интендантството, не могат да се считат за лични на бившите царе и техните наследници, а за държавни имоти, предназначени за нуждите на короната. Изтъква се фактът, че служителите на тази институция са държавни.
По делото е посочено, че след абдикацията на Фердинанд, която е политически акт, не е възможно наследникът му Борис Трети нито да ползва, нито да владее имотите на предшественика си, още по-малко да ги придобие с 20-годишния давностен срок.

 

Какво иска царят

Ето подробното описание на името, заграден от Фердинанд и построен от Борис Трети, за който наследникът им Симеон претендира, че е негов:

1. Дворец - масивна, монолитна двуетажна сграда с частично стоманобетонови елементи със застроена площ 770 кв. м.
2. Жилище за свитата - масивна двуетажна сграда с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, със стени от тухлена зидария и с обшивка по стрехите, със застроена площ 181 кв. м.
3. Жилище за персонала - масивна едноетажна сграда с обитаемо подпокривно пространство. Застроена площ - 188 кв.м.
4. Жилище за персонала (Австрийска къща) - паянтова двуетажна сграда с тераса отпред в средната и част, с масивна бетонова плоча на първия етаж и дървена конструкция за втория етаж - 125 кв.м.
5. Къща на управителя - масивна едноетажна сграда с дървен гредоред, двускатен покрив - 78 кв. м.
6. Конюшня с баня - 236 кв. м имот № 000539 в землището на с. К., общ. Стамболийски.
7. Кухня - едноетажна постройка, измазана отвън и отвътре - 200 кв. м.
8. Цветарник - оранжерия със стъклен покрив - 115 кв. м.
9. Помпа за вода - двуетажна стопанска постройка с дървени вътрешни стълби със застроена площ от 27 кв. м.
10. Бензинова помпа или цистерна за бензин към къщата - 8 кв. м.
11. Бункер - 99 кв. м.
12. Бетонна ограда около целия имот.
13. 340 дка ниви в имението.