Като служебен министър иска кредити за малкия и средния бизнес, което е част от препоръките в курсовата му работа в престижния ВУЗ

Най-големият проблем за българския бизнес е корупцията, от което произтича и основният бъдещ приоритет – тя да се намали и да се подобри законовата рамка. Това е извод на Кирил Петков, направен почти 15 години преди да поеме премиерския пост у нас. Анализът е част от крайната му курсова работа в Института за стратегии и конкурентоспособност на "Харвард бизнес скул".

Темата на разработката от май 2007 г. е "Българският клъстер за облекло. Микроикономика на конкурентоспособността" и е в сътрудничество с още петима души - проф. Майкъл Портър, проф. Крисчън Кетълс, Патрис Клаус, Мая Хорий и Джеймс Саймънс.

В едно от първите си интервюта като премиер Кирил Петков потвърди тази си позиция.

“Коалицията ще се задържи на власт, докато поддържаме

нулева толерантност към корупцията. Ако коалиционен партньор заобикаля това или ако заради това правителството падне, нека така да бъде", заяви той пред "Блумбърг тв".

Още в самото начало на документа от Харвард е посочено, че Кирил Петков е етнически българин, който е живял и работил в страната. За написването му екипът е взел

8 интервюта с представители

на гилдията

и браншови организации и е извадил факти от официални статистики на Световната банка, МВФ и други международни институции.

В курсовата работа се правят изводи не само за производството на облекло у нас, но за бизнессредата като цяло, за историята на България, както и за предимствата и куцащото тук. Отделено е внимание и на българската диаспора зад граница. Авторите описват подводните камъни, които могат да срутят нашата икономика, и дават препоръки как да се подобри ситуацията.

Интересното е, че още като служебен министър Кирил Петков вече започна да следва един от собствените си съвети от харвардския текст. В разработката той и колегите му посочват, че голям проблем в България е, че кредити се дават предимно на едрия бизнес, и смятат, че е редно

достъп до

парични заеми

да имат и малките предприятия. "Това се дължи както на липсата на развита индустрия за кредитен рейтинг, така и на традиционния фокус на банките върху големите предприятия. Например

само 13,6% от фирмите и физическите лица

в България имат кредитен рейтинг, в сравнение със 100% в САЩ, което затруднява банките да вземат информирани решения за отпускане на заеми", пишат Кирил Петков и колегите му. Още като служебен икономически министър той се зае да поправи това. Даде задача на новото ръководство на Българската банка за развитие да дава заеми точно на малките и средните фирми.

Преди близо 15 години министър-председателят е написал, че страната ни трябва да влезе в еврозоната. Днес, когато е на отговорния пост в изпълнителната власт, той продължава да е привърженик на тази стъпка. "Ние несъмнено сме ангажирани с датата 1 януари 2024-та. Разбираме икономическите ползи от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, но трябва внимателно да подходим към комуникацията и трябва да започнем отрано. Това е част от нашия план –

да не поднасяме изненади

и да разговаряме с всички заинтересовани страни за практичната страна на нещата", заяви той в интервю за тв "Блумбърг".

В курсовата си работа обаче премиерът е споменал по-стари планове на страната ни за по-скорошно влизане в еврозоната до 2010 г. Категоричен е, че до пълноправното ни членство в нея трябва да действа валутният борд, който според анализа е елиминирал хиперинфлацията и е дал възможност за макроикономическа стабилност.

Продължение на текста за това какво предполага Кирил Петков за валутния борд, четете ТУК.