Говори и за едно предимство от соцнаследството – добрата образователна система

Освен на периода след 1990 г. в курсовата си работа в Харвард Кирил Петков е обърнал и бегло внимание на българската история. Тя е обяснението за него на въпроса защо страната изостава от другите държави от Централна и Източна Европа. Акцентирал е върху два факта – че през 1878 г. България става независима след пет века османско управление и че след Втората световна война попада в съветската сфера на влияние.

Спира се подробно върху участието ни в Съвета за икономическа взаимопомощ, където сме се специализирали в селското стопанство, производството на текстил и облекла, както и в тежката индустрия.

След раздялата

със СССР

и края на Студената война България става свободна и въвежда пазарна икономика, пише още в курсовата работа.

Само че не въвежда веднага необходимите структурни и икономически реформи.

Най-развитите икономически сфери за износ са металната промишленост, туризмът и облеклото. Казва, че първата и третата са наследство от социализма.

Според разработката добивът на метали е бил в стагнация през 90-те години и началото на 2000-те, докато производството на дрехи процъфтява, при това около него се развива транспорт и логистика, текстилните и информационните технологии. Туризмът отчита ръст след 1997 г.

благодарение на Черноморието

и ски курортите,

което прави страната целогодишно популярна дестинация.

В курсовата работа се прави изводът, че за съжаление голяма част от преките чуждестранни инвестиции, които се увеличават стабилно от 1997 г. до 2006 г., са в имотния сектор за сметка на инфраструктурата и заводите. Привличат ги стабилните макроикономически условия. Производството би увеличило потенциалния растеж.

Добрият растеж на съвкупната производителност се дължи на премахването на неефективността на съветската система за централно планиране и прилагането на съвременни техники за управление. Но в бъдеще това щяло да бъде по-трудно, тъй като работещите ще са по-високо квалифицирани и ще се използват повече нови технологии. Това ще изисква инвестиции в образование и научноизследователска и развойна дейност.

Споменава, че

исторически българите са

били бедни,

търсят евтиното и затова условията не са добри. Според Кирил Петков около 2007 г. вече е била създадена средна класа, предимно в големите градове и това довело до създаването на висококачествени стоки. В курсовата работа се казва и че българите предпочитат родната продукция.

Има и едно предимство от съветската епоха

според курсовата работа. В наследство ни е оставена сравнително развита и достъпна образователна система на всички нива, с 99% грамотност и 88% степен на завършено основно и средно образование.

Въпреки доброто образование университетите не са насочили обучението към придобиване на умения, подходящи за днешния бизнес. Малко вузове предлагат обучение за висококвалифициран мениджмънт. Страната не разчита и на иновации. Кирил Петков предлага да се променят законите, за да бъде бизнесът конкурентоспособен и да не е податлив на външни шокове.