В гилдията битката за държавно финансиране е жестока. Има обнадеждаващи нови практики, но някои промени ще продължат да крият старите схеми

Длъжни сме да опитваме да стигаме до
българския зрител, а не само да обслужваме
артистичното си его, сигурен е сценаристът

Системата за държавно финансиране на родното кино от НФЦ е проблематична и несправедлива според масовото мнение в гилдията. Всяка година, щом дойде време художествените комисии да раздават оценки, според които да се реши кои проекти ще бъдат подпомогнати, ясно проличават настроенията и тихото уреждане на сметки между творците. Има различни примери - като този как режисьор на лента, предпочетена да ни представлява за елитно световно съревнование, заради този успех после бива "наказан" с фрапиращо ниска оценка за следващия си проект от член на художествена комисия, чийто филм е бил големият, но изгубил конкурент тогава. Борбата доста често се оказва безмилостно жестока. Възможно ли е да се излезе от този омагьосан кръг? Какъв е правилният начин?

"168 часа" разговаря със сценариста на редица наши хитови сериали и филми Георги Иванов, който лично е опитвал да бъде част от решението на проблема.

- Г-н Иванов, какви са най-големите дефекти на системата за оценяване на кинопроекти, по която се работи в НФЦ?

- Почти всички в гилдията са наясно с досегашната практика да се слагат "наши" хора в комисиите, които да дават високи оценки на правилните проекти и тенденциозно ниски оценки на останалите, за да ги смъкнат в класирането. Някои асоциации с шепа хора членска маса съществуваха само заради правото да излъчват членове в художествените комисии. Така се произведоха редица филми, създадени с огромни средства, с почти никакви зрители и нулево международно представяне. Имахме обаче и примери с неподкрепени филми, които авторите направиха "на мускули", но постигнаха забележителни международни успехи. Всичко това се случваше, защото никой не носеше отговорност за крайния резултат - нито авторите, нито НФЦ. Веднъж получили субсидия, продуцентите и режисьорите досега имаха почти пълна свобода да заснемат тотално различен филм от проекта, с който са кандидатствали. Филм, който не отговаря нито на заявеното съдържание, нито на подаденото финансиране. Контролът беше нулев.

Надявахме се, че тези практики ще се променят с приемането на новия закон и правилника към него. Но всъщност това, което се случи, е, че новите промени ще продължат да прикриват старите схеми.

- Разкажете за вашия личен опит с експертната група да промените положението и да се създаде формула за правилно оценяване. Какво постигнахте и какво не успяхте?

- В началото на миналата година след огромни спорове и въпреки мнението на много от професионалистите новият закон най-накрая влезе в сила. Този закон въведе няколко фундаментални промени, свързани с конкурсните сесии за финансиране на филми. Изборът на художествените комисии към НФЦ вече се осъществява чрез жребий от регистър на кинотворци - режисьори, продуценти, сценаристи, актьори, кинокритици, оператори. Целта е никой да не знае предварително кои експерти от гилдията ще станат членове на комисията и така да се избегне практиката "сега ще дадеш на мен, на следващата сесия аз ще съм в комисия и ще дам на теб".

Друга голяма промяна е въвеждането на приемателна комисия. За пръв път съществува контролен орган, който следи дали изработеният филм се различава недопустимо от спечелилия проект. Защото, ако това е така, означава, че е налице злоупотреба на публични средства.

И разбира се, за първи път с новия закон се въвежда държавно финансиране на проекти за сериали - нещо, което в другите европейски страни вече съществува.

Какво обаче не е наред в тези промени? През март 2021 година НФЦ и Министерството на културата отправиха покана към всички професионални гилдии, асоциации, организатори на фестивали, както и към независими кинодейци да се включат в работната група за изработване на правилника за прилагане на закона. Това беше отворена директна покана без ограничение. Повечето големи асоциации и организации излъчиха свои представители. Работната група беше съставена от 30 души професионалисти с дългогодишен опит в киното. Изненадващо председателят на Съюза на филмовите дейци създаде алтернативна група, в която започнаха паралелно да работят по свое предложение за правилник, без да се искат мненията на хората от гилдиите в съюза.

- До каква рецепта стигнахте?

- След два месеца срещи, обсъждания и спорове официалната работна група създаде правилник, който внесе в министерството. В текстовете взехме пример от добрите практики в Румъния, Италия, Унгария - увеличихме тежестта на сценария в анкетните карти от 30 на 55 точки от 100; разписахме подробни и ясни критерии в оценяването; намалихме възможността за субективни оценки; изработихме алгоритъм, с който да елиминираме оценки, които се отличават драстично от средната и са видимо субективни или дори злонамерени. Въведохме служебно оценяване, което да носи точки за автори, участвали с филмите си в значими фестивали, както и точки за постигнат брой зрители.

Накрая неочаквано за всички служебният министър на културата тогава Велислав Минеков одобри някакъв правилник с тотално различен текст от този, върху който работихме два месеца. Веднага пуснахме официално възразително писмо до господин Минеков, на което така и не получихме отговор. Обещаните от заместник-министър Кондакова срещи с гилдията и обсъждания също не се случиха.

В крайна сметка се появи правилник, който е изработен незнайно къде и от кого, непрозрачно, без обсъждане с гилдията, който удивително много прилича на работния текст, създаден от алтернативната затворена група към председателя на Съюза на българските филмови дейци. Приетият правилник реално елиминира почти всички споменати опити за промяна.

В този правилник не влезе нито едно от предложенията на работната група. Функцията на приемателната комисия е сведена до символична. Субективните критерии продължават да носят основни точки при оценяването. Постиженията на режисьора и продуцента в предходни проекти са сведени до минимум. Например, ако някой режисьор има "Оскар" и "Златна палма" за предходен филм, то той ще вземе само ЕДНА точка от общо 100.

Също фрапиращо е, че в оценъчните карти за проекти за сериали не се вземат предвид опитът и постиженията на сценариста като основен създател, а се оценява отново режисьорът.

Този абсурд е създаден от някой, който няма понятие от световните практики и иска да си подсигурява субсидии. С колегите от БАФТРС бяхме изработили изключително прецизни критерии за оценяване на проекти за сериали, синхронизирани с международните стандарти. Нищо от това не влезе в новия правилник.

Всеки, който се е занимавал със създаването на сериали, знае, че на такъв ранен етап от търсене на партньори и финансиране режисьорът може все още да не е избран. В цял свят проектите за сериал се оценяват според качествата на сценария и опита на главния сценарист и продуцента.

Режисьорът влиза на доста по-късен етап и е съвсем вероятно да е и от държавата копродуцент.

Продължение на интервюто и какво може да се направи, за да функционира както трябва системата четете - тук