Защо нашата страна трябва да постъпи като майката от Соломоновата притча

Прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Когато България е спазвала тоя принцип във външната си политика, никога не е грешала. Когато е влизала в тънки сметки, тайни договорки, “национални интереси”, винаги е имала епични провали.

Правителството на Филип Димитров първо признава новата македонска държава, а президентът Желю Желев лично убеждава президентите на Русия Борис Елцин и на Турция Сюлейман Демирел да признаят безусловно новата държава. Правителството на България договаря с югославския премиер Милан Панич да не нападат новата държава.

И бившата югославска република Македония бе единствената, която се отдели безкръвно от Белград.

Това действие е може би против т.нар. национален интерес на България. С признаването на скопската държава ние признахме, че там живеят някакви други хора, а не чисти българи.

Но това решение бе римейк на Соломоновата притча за двете майки. Две майки блудници се явяват на съд пред Соломон, сина Давидов, като и двете претендират, че са майки на едно дете. И двете жени били блудници (подобно на скопската държава, отдала се на Тито), а бащата бил неизвестен. Цар Соломон предложил да разделят на две чрез разсичане детето и двете жени да получат по половин труп.

“Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ), казвайки:

О, Господарю мой! Дай ѝ живото дете, и недей го убива.

А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го. Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива: тя е майка му.”

Та на 15 януари 1992 година България постъпва като истинската майка и не позволява съсичането на скопската държава, без да влиза в тънки сметки и желание за отмъщение. Сега, 30 години по-късно, през 2022 г. мъдростта налага да махнем ветото за Скопие, а не да се мъчим да накажем скопяните, че не ни обичат и са се посърбили. Защото приемането на Македония в ЕС не е, щото някаква си конгресуомънка от Кънектикът ни натискала, а защото така е правилно и редно.

Понякога на народите се налага да се явяват пред съда на историята и да вземат правилните решения, независимо какви са конюнктурните настроения.

По-добре здрава, цяла и просперираща Северна Македония, която не ни обича и не признава Гоце Делчев за българин, отколкото половин държавен труп, признаващ, че Самуил е български цар.