Населението намаля до нивата от 1934 г. - вече сме 6 520 314 души

Почти една четвърт от хората живеят в столицата

България се е върнала обратно в 30-те години на миналия век по броя на населението си, показват предварителните данни от проведеното миналата есен преброяване. То изкара българите само 6 520 314 души.

Населението е намаляло с 844 хиляди души в сравнение с предишното преброяване през 2011 г., т.е. с по около 80 хиляди на година.

През 1934 г. също е имало преброяване и тогава за първи път сънародниците ни, които в началото на века са били едва около 3 милиона, са минали границата от 6 милиона души. Следващото през 1946 г. вече показва нарастване до над 7 милиона, а в средата на 60-те години е мината и границата от 8 милиона.

През 1985 г.

българското

население е

клоняло към

9 млн. души,

но оттогава започва постепенно стопяването му и в началото на новото хилядолетие броят пада под 8 милиона.

При предишното преброяване през 2011 г. българите, живеещи в родината си, все още са били над 7 млн., но оттогава населението намалява с 844 хиляди души, за да стигне 6,5 милиона. Това е най-големият досегашен срив между две преброявания, които обикновено се провеждат по веднъж на десет години.

“53% от този срив се дължи на естествени демографски фактори – раждаемост, смъртност. Останалото е плод на миграционните процеси”, каза при представянето на данните Магдалена Костова, шеф на дирекцията за социална и демографска статистика на НСИ.

Ако това бъде приложено буквално, излиза, че между 2011 и 2021 г.

България е била

напусната

от около

420 хил. българи

Многобройни прогнози досега сочеха, че към края на сегашното десетилетие една четвърт от населението ще живее в столицата, а една трета – в големите градове. Това на практика обаче вече се е случило. Според предварителните данни от последното преброяване 22,7% от настоящото население на страната живеят в област София-град. Това са 1 480 830 души. Населението на Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе прави още 37%, но данните се отнасят за цялата област, а не само за областния център.

София-град е единствената област в страната, чието постоянно население расте в сравнение с предишното преброяване през 2011 г. Тогава то е било 1 291 591 души, т.е. за 10 години оттогава е нараснало с 14,7%.

Такова нарастване има единствено в столицата. Дори в област Кърджали, в която населението се увеличава напоследък, за последния десетгодишен период то всъщност е намаляло с 15,1%.

През последните години в Кърджали се връщат да живеят много местни, които са се изселили през 1989 г. по време на Голямата екскурзия около смяната на турските имена. Голяма част от тези хора са вече пенсионери и изживяват старините си в родните си места. Затова Кърджали наред със столицата са единствените области в последните години, които имат механичен прираст на населението. Явлението обаче е ново, от последните 3-4 години.

Структурата на населението по пол почти не се променя между отделните преброявания, показват данните. Към момента 52,1% са жени, а 47,9% - мъже, но горе-долу такова е било разпределението и при предишните преброявания.

За сметка на това обаче

ясно се вижда,

че застаряваме

и хората в активна трудоспособна възраст и децата намаляват за сметка на пенсионерите. При преброяването през 1992 г. например хората над 65-годишна възраст са били 14,3% от населението, а 62,2% са били между 18 и 64 г. Тези над 5 милиона души, голяма част от които са работили, са издържали материално и финансово 1,9 милиона деца и към 1,2 пенсионери.

Сега хората в активна възраст са едва 3,9 млн. и на техните осигурителни вноски разчитат 1,5 млн. пенсионери, а на труда им - още 1 033 701 подрастващи.

За тези близо 30 години делът на пенсионерите се е увеличил с десетина процентни пункта,

за да обхване

почти една

четвърт от

населението,

а делът на децата до 18-годишна възраст се е стопил също с приблизително десетина пункта и днес те вече са едва около 15,9% от цялото население.

Населението, което живее на село, е около четири пъти по-малко от градското, показват още данните от последното преброяване. До преброяването от 1946 г. положението е било точно обратното. Двете групи се изравняват за първи път през 1965 г., но от края на 60-те години нататък делът на селското население почва да намалява за сметка на градското.

Броят на жилищните сгради се е увеличил в сравнение с предишното преброяване с 1,8% и вече е малко над 2 милиона, а броят на жилищата се е увеличил за тези десет години със 7,6%.

Това обаче не се отнася за областите, в които има развит туризъм – Варна, Бургас, Смолян, Благоевград. Там нарастването на броя на жилищата е многократно по-голям от средното за страната.

Данните от преброяването са все още предварителни и става дума само за основните - брой, пол и възраст, подчерта при представянето им председателят на НСИ Сергей Цветарски. Данните от физически попълнените анкетни карти са обобщени и тепърва ще се нанасят и след това ще се сравняват с гражданските регистри, за да се коригират евентуални грешки. Окончателните ще са готови до края на годината, но въпреки корекциите едва ли ще се разминават съществено.

През 2011 г. 42% попълниха данните си онлайн, през 2021-а – само 34%

Докато при преброяването през 2011 г. 42% от населението попълниха онлайн анкетните карти, 10 години по-късно това успяха да направят само 34% от българите, сочат данните на НСИ.

“Причината беше в многобройните хакерски атаки още от първите минути, в които бе дадена възможност за електронно преброяване”, подчерта председателят на НСИ Сергей Цветарски. Според него проблемът е бил отстранен в рамките на първите две денонощия, въпреки че и след това хората масово се оплакваха, че трудно влизат в специалния сайт за преброяването. Доказателство за хакерска атака според Цветарски е фактът, че определени IP адреси са генерирали десетки милиони заявки в секунда, на които никаква система не би могла да издържи. След като IP адресите били идентифицирани и достъпът им - блокиран, нещата се успокоили.

Независимо че периодът за онлайн преброяването бе удължен с десетина дни обаче, крайният резултат е сред най-ниските в целия ЕС, където миналата година също имаше преброяване.

Физическото преброяване също претърпя неуспех и около 1700 участъка останаха необходени, защото точно тогава – септември и октомври 2021 г., започна поредната ковид вълна и много преброители се отказаха в последния момент. Данните за тези участъци са взети от гражданските регистри и НСИ гарантира за точността им, но тепърва има да се правят още много сверявания.

Според Цветарски миналогодишното преброяване на населението и жилищния фонд вероятно ще бъде последното такова изобщо. През следващите години ще се върви не към хибриден модел, а към изграждане на система, която да не ангажира изобщо населението да попълва данни. Те ще се вземат от съществуващи вече административни регистри. По подобен начин текат преброяванията в Швеция, Норвегия, Дания и други европейски страни.

През 1934 г. - След преврат партиите забранени, парламентът разпуснат, спират вестници и цялата власт е за цар Борис

Най-паметното събитие през 1934 г. е превратът на 19 май. Той се извършва от политическия кръг “Звено” с помощта на Военния съюз и армията, а причината - правителствената криза в началото на месеца, която довежда до оставката на тогавашния премиер Никола Мушанов.

На 19 май в 7 сутринта военните задържат Мушанов и той отива в царския дворец, за да върне проучвателния мандат. Два часа по-късно цар Борис III приема на аудиенция Кимон Георгиев от “Звено” и подписва поредица от укази, с които разпуска парламента, назначава нов кабинет начело с Георгиев, уволнява висши офицери...

Новият кабинет управлява с наредби-закони, подписвани от царя. Парламентът е разпуснат, Търновската конституция - отменена, а на 13 юни 1934 г. е издадена наредба-закон, с която всички политически партии и организации се забраняват, а имуществото им се конфискува. Така за първи път в политическата история на страната партийният живот е забранен, профсъюзите - също.

Забранени са партийните печатни органи, а и не само - заради строгата цензура много печатни издания преустановяват дейността си.

Заради мнителността си към кръга “Звено” през 1935 г. цар Борис III с помощта на Военния съюз успява да осъществи контрапреврат и да принуди Кимон Георгиев да подаде оставка. По този начин политическите представители на “Звено” в правителството са заменени с военни. Впоследствие царят извърша няколко реформи, сред които и възстановяването на Търновската конституция, но въпреки това партиите остават забранени. Куриозното е, че след това се провеждат избори и съществува легална правителствена опозиция, правителството и премиерът се назначават пряко от царя.

Инфлацията е едва 2%, а растежът – по 6,9% на година

1934 г. е началото на ред преобразования в България, които дават силен тласък на нейното развитие. Макар тенденцията да е започнала още преди това, от тази година до разгара на Втората световна война средногодишният ръст на икономиката у нас е бил 6,9% - темп, за който в момента и най-големите оптимисти не смеят да мечтаят.

Няколко години преди това е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, по силата на който непроизвеждани в България машини могат да се внасят безмитно, а държавата и общините са били длъжни да отпускат безплатно земи на всеки, който иска да построи фабрика върху терена. Освен това тези инвеститори са можели да превозват с 30% по-евтино товарите си по БДЖ. Били са освободени и от редица данъци и такси. Инфлацията между 1934 и 1939 г. например е едва по 2 процента годишно. След това се засилва до 12%, но към 1938-1939 г. отново спада, за да се развихри едва в годините на войната и най-вече след това.

Според данните на БНБ средната надница на един работник през 1934 г. е 53,62 лв. и нейният размер е бил с около 65% по-висок в сравнение с 1929 г. През 1929 г. се прави голяма реформа на трудовото законодателство и на практика в онези години у нас за първи път започват да се сключват колективни трудови договори и да се въвеждат долни прагове за надниците, под които те не може да се намаляват - нещо като сегашните минимални работни заплати.

Съществуват запазени статистики за почасовата ставка в различни сектори. Например в кожарството минималната брутна часова ставка е била 2,50 лв., а максималната - 45 лв. В машиностроенето брутната часова ставка на един шлосер е можела да се движи между 5,62 и 37,50 лв.

За ориентир какво може да се купи с една работническа надница през 1934 г. може да разгледаме меню от ресторант в Ямбол, издирено от местния Държавен архив. Според него порция свинска пържола е 5 лева, а бутилка вино в заведението се сервира срещу 12 лева, а ако се вземе за вкъщи, струва 8 лева. На практика 10-15 лв. са били напълно достатъчни за обяд за двама, и то нескромен.

Разбира се, квалифицираните хора са получавали далеч по-високи заплати. Например средната заплата на агрономите е била 4400 лв. месечно, учителската е била около 4000 лв., а държавните чиновници са получавали между 2100 и 2600 лв. Средната пенсия за прослужено време през 1934 г. е била 1774 лв. (24часа)