Не може да вървим напред с вечно тотално сатанизиране на предишните

България навлезе в новата 2022 г. с работещ кабинет и парламент. Какво да очакваме през политическата година, какви сюжети се очертават пред правителството? “24 часа” се обърна към социолози и политолози и им зададе 7 въпроса:

1. Ще има ли предсрочни избори? Възможно ли е партийната динамика на съставките на четворната коалиция да я разклати?

2. Кои от големите цели на четворната коалиция ще се изпълнят?

3. Повече чегъртане или повече реформи?

4. Ще пуснем ли Северна Македония в ЕС?

5. Най-голямата трудност, с която ще се сблъскат управляващите?

6. Каква може да е изненадата на годината?

7. Какво е най-голямото предизвикателство, което трябва да решаваме като нация?

Ето отговорите на журналиста Петър Волгин:

1. ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ?

Твърде малка е вероятността да има нови избори. Първо, избирателите се умориха, но по-важното е, че и политическият елит се умори да ходи на избори. Пък и повечето партии от сега управляващата коалиция разбират, че един вот през 2022 г. не просто им гарантира по-лош резултат. Могат изобщо да не попаднат в следващия парламент. Така че инстинктът за самосъхранение на управляващите ще ги кара да удържат настоящето положение колкото се може по-дълго. Колкото и сериозни да са вътрешнопартийните драми сред отделните съставки на коалицията, те няма да са в състояние да я съборят.

2. ГОЛЕМИТЕ ЦЕЛИ?

Специалисти по големите обещания са най-вече ентусиастите от “Продължаваме промяната”. Останалите, може би заради по-голямото си политическо познание, което, както знаем, трупа печал, го дават по-скромно откъм обещания. Ако ПП продължи с чертаенето на велики цели като “нулева корупция”, “почтеност във всичко” и “щастие за всички”, съвсем скоро ще се сблъскат с разочарованието на много хора, които все по-настойчиво ще питат какво стана с обещаното. Така че, вместо да върви по стъпките на Великия кормчия Мао с неговите грандиозни идеи, ПП и цялата управляваща коалиция трябва да се съсредоточат върху реалистични цели. Като например овладяване на инфлацията и подпомагане на крайно нуждаещите се – пенсионерите и хората с ниски доходи.

3. ЧЕГЪРТАНЕ ИЛИ РЕФОРМИ?

Чегъртането е лесно.

Махаш чуждите калинки

и слагаш своите

Надявам се, че управляващите няма да тръгнат по този път. Така ще затвърдят подозрението, че цялата врява е била само за да бъдат отстранени Бойко Борисов и хората му и да бъдат инсталирани съперниците му.

4. ЩЕ ОТСТЪПИМ ЛИ ЗА С. МАКЕДОНИЯ?

Можем да го направим, при положение че съседите ни изпълнят три много прости условия. Първо, престанат да си присвояват българската история. Второ, премахнат от учебниците си всички негативни описания за нас, като “татари”, “фашисти” и изобщо символ на световното зло. И, трето, спрат да дискриминират хората с българско самосъзнание в Северна Македония. Нищо от това не изглежда достатъчно сложно, нали? Ако обаче продължат с ината си, трябва да ги оставим да подсмърчат извън ЕС.

5. НАЙ-ГОЛЯМАТА ТРУДНОСТ ЗА КОАЛИЦИЯТА?

В областта на външната политика пред тях има две големи предизвикателства. Първо, да устоят на натиска да отстъпим от справедливите си позиции за Северна Македония. Второ, да се противопоставят на превръщането на България в плацдарм за военни действия срещу Русия. Във вътрешен план най-важното е да успеят

да убедят българите,

че са нещо

различно от ГЕРБ

Не просто като антропология и образование, а и като начин на мислене.

6. ИЗНЕНАДА?

Изненада ще бъде, ако Кирил Петков или “просто Киро”, както го наричат очаровани от него депутатки, престане да казва: “учиМЕ”, “правиМЕ”, “живееМЕ” и замени този граматически неправилен говор с правилния “учиМ”, “правиМ”, “живееМ”. Казано вече по-сериозно, ще бъде добре, ако 2022 г. не ни обсипва с изненади. Имаме нужда от известно спокойствие. Най-малкото заради това, че пак да ни се прииска да бъдем изненадани – било с нов политически проект, било с нови избори.

7. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД НАЦИЯТА?

Звучи ми непостижимо, но все пак ще го кажа. Много от нас смятат съвършено погрешно, че бъдещият просперитет на нацията се гради върху тоталното отхвърляне на миналото. След 1989 г. сбъркахме, когато решихме, че трябва да отречем всичко от времето на социализма. През следващите години по-често всеки нови управляващи отхвърляха сто процента стореното от предходниците им. Бойко Борисов например години наред громеше тройната коалиция.

Сега пък

неговите врагове

неспирно го сатанизират

Това не е умен подход. Трябва да критикуваме грешките от миналото, но не бива да забравяме добрите неща. Само така можем да вървим напред.