По време на снимки в Бургас бохемът я отвежда в Созопол, където тя за първи път пие ракия и пеят песни с моряците на пристанището

Баща й не позволявал да бъде актриса, искал да стане лекар. Като девойка е слаба и анемична заради бедност и глад

Когато я пенсионират, изпада в депресия и мисли за самоубийство, раждането на внука й я спасява

Страда много, когато нейният син е диагностициран с множествена склероза

“Kрасива! Около нея се чувстваш у дома! Топла, уютна, раздаваща, сърдечна, неуморима, винаги усмихната, деликатна, излъчваща класа... и безкрайно добра!

Лети, Наденце! Светло да ти е! Поклон и аплодисменти!”

С тези думи актрисата Невена Бозукова се прости със своята колежка Надя Савова, която почина на 85 години. Много хора ще я запомнят именно такава.

Десетилетия от своя живот и кариера любимката на поколения българи прекарва като част от артсемейството (трупата) на Младежки театър “Николай Бинев”, където дебютира на сцената през 1965 г. в спектакъла "Дон Жуан" на Вили Цанков.

От съвсем малка Савова мечтае да бъде актриса. По онова време, когато още няма телевизия и радио, талантите могат да се изразят на художествените самодейности в училищата. Тъй като Надя е музикална, прави впечатление на Фео Мустакова, която търси деца за своята балетна школа. Само че бащата на Савова не харесва идеята дъщеря му да се “чепи гола по сцената”. 

Малко след това тя влиза в драмкръжока, където играе и пее, а нейна съученичка е Райна Кабаиванска.

В десети клас попада в полезрението на човек от ВИТИЗ (НАТФИЗ), който я окуржава да кандидатства в академията. Тогава не е задължително да е завършила гимназия за целта. Само че татко й забранява дори да си помисля да става артистка. Категоричен е, че Надя трябва да стане лекар. Самият той има разклатено здраве и това е нещо много важно за него.

Все пак талантливата девойка решава да се яви на изпитите за академията. Не успява. Малка е още. Не се отчайва. На следващата година опитва пак, но този път заменя престилката и бялата якичка с абитуриентската си рокля. Наконтва се здраво и успява да направи необходимото впечатление.

През годините на своята младост е близка приятелка с Мими Балканска, която дори споделяла, че Надя й напомняла на нея самата като млада. Като девойка Савова е слаба и анемична, защото не се храни много добре. По онова време живее много бедно. Нямат пари. Понякога на масата има само печени картофи и качамак, приготвени от нейната баба. Общо 18 души живеят заедно накуп. Надя винаги приема несгодите със стоицизъм и запазва своята доброта.

Една от нейните големи любови е Петър Слабаков, с когото има кратка, но незабравима авантюра. По време на театрален преглед двамата се влюбват от пръв поглед, разказвала е самата Савова. Насред обсъждането той се ядосва жестоко, защото намират пиесата за упадъчна, излиза бесен и тръгва нанякъде. Тя веднага скача и поема след него. Озовават се в сладкарница “Прага”. Там от дума на дума помежду им се ражда някаква магия.

40 дни са заедно в Бургас, тъй като Слабаков снима филма "Дом на две улици", а Савова участва с епизод в лентата. Тогава е последен курс във ВИТИЗ в класа на проф. Филип Филипов. Един ден неудържимият бохем заявява на хубавицата, че “изчезват” за три дни в Созопол. И тя тръгва моментално. По време на това приключение Надя за първи път пие ракия с моряците на пристанището, където се озовават. Пеят, разказват вицове, смеят се. Вечерта спят на траулера. През деня се пекат и се къпят в морето. Тогава тя си нарязва крака на мида, а джентълменът Петър веднага си сваля шалчето от главата и я превързва.

Само че тяхното бягство не може да продължи до безкрай. Той си заминава, тя е разпределена в Сливен. После научава, че се е оженил за Кина Дашева.

Междувременно Савова работи и в Драматичния театър в Благоевград, гастролира в Театър 199. И накрая акостира в Младежкия, където отново среща своята тръпка Слабаков. Изминалите години са изпепелили чувствата между тях, няма я онази страст, но все пак отстрани се забелязва известна химия помежду им.

През 2004 г. по време на представяне на неговата биография, щом вижда актрисата, той скача и започва да я прегръща, надписва книгата - “На моята любов!”. Савова я запазва като скъп спомен!

Самата тя има два неуспешни брака. От този с актьора Любомир Миладинов, по-известен с ролята си на Черния капитан в “На всеки километър”, се ражда дъщеря им Петя Миладинова - актриса, известна с озвучаването на филми и сериали, и драматург. Надя ражда син от връзката си с актьора и театрален режисьор Андрей Аврамов, който е внук на Гео Милев.

Докато е в творческия състав на Младежкия театър, със своята природа на неуловима жена без възраст и с впечатляващ професионализъм Савова създава вълнуващи образи от репертоара както за деца, така и за възрастни, които я нареждат до значимите имена, изградили образа на този специфичен като зрителска насоченост театър.

Обичаната актриса има участия и в киното, радиотеатъра, телевизията и е носителка на национални награди.

Освен с изявите си на екрана е известна и с тези зад него, озвучавайки много любими на българската публика персонажи, позволявайки ни да се докоснем до тях на родния си език.

Когато я пенсионират през 1991 г. заедно с Гинка Станчева и други, тя изпада в тежка депресия и тогава мисли дори за самоубийство. Раждането на нейния внук Бранимир през 1993 г. е това, което я спасява и връща към живота.

В последните години нашумява с изявата си на малкия екран в ролята на баба Цеца в сериала “Етажна собственост”.

Междувременно се запалва много по квантово лечение и силата на подсъзнанието. Преди десет години дори се хвали, че не пие никакви лекарства и се чувства отлично - хемоглобинът й дори е като на младо момче. И то като се има предвид, че допреди това е имала два микроинсулта и начална фаза на исхемична болест, на гонартроза и е диагностицирана с депресия.

За нея е голям удар и когато синът й заболява от множествена склероза. На 27 години Андрей започнал да накуцва с левия крак, без да го е травмирал, като първоначално не обръщал внимание на болката. С времето нещата се задълбочили - заболяла го и подбедрицата.

Впоследствие бил диагностициран. Аврамов дори стига до село Керала, Южна Индия, където се намира центърът за лечение на множествена склероза “Аюш Прана”, в борбата си със своето заболяване.

Майка му не се оплаква, но много страда, гледайки всичко, през което преминава нейното момче.

Дори в най-трудните моменти и проблемите, които са я сполитали през нейния живот, Надя Савова успява да съхрани своя позитивизъм. Както и вярата, че: “Миналото е история, бъдещето е мъгла, а животът е сега!”

Оставя на децата си, на внука си и на приятелите си най-безценния урок - никога да не поглеждат назад, а да се радват на всяка усмивка, на всяка добра дума, на птичката, която прелита над главите им - днес, а не утре.