Президентът се е объркал, ако си мисли, че Петков и Василев са негови хора - те са хора на собствения интерес

Правителство ще има, но вероятно няма да е за дълго

- Предизвестена ли беше победата на Румен Радев, г-н Волгин?

- До голяма степен да. И не толкова заради личностните характеристики на Румен Радев и Анастас Герджиков. Това беше вот не толкова “за” или “против” единия или другия. Това беше изразяване на отношението към дългогодишното управление на ГЕРБ.

Всички хора, които не харесват партията на Бойко Борисов, гласуват за Румен Радев. Дори и да не го харесват особено. В последните години той успя да изгради образ на човек, в който всички, настроени анти-ГЕРБ, да вярват. Да, ГЕРБ продължават да бъдат основна политическа сила, но по-голямата част от българските избиратели не ги подкрепят. Така че нямаше как техният кандидат да спечели. Зад когото и да бяха застанали хората на Борисов, дори зад някой всенароден любимец, тип Григор Димитров, победител пак щеше да бъде Румен Радев.

- Здравословно ли е вотът да се концентрира про- и анти-ГЕРБ, т.е. върху един политически субект, а не да е разпределен между различните политически сили, както би трябвало да бъде в едно демократично общество?

- Трудно ми е да кажа дали е здравословно, но във всеки случай е обяснимо. През последните години ГЕРБ контролираше голяма част от българското общество, а не просто политиката. И когато имаш толкова силна власт, е нормално да предизвикаш и много силна ответна реакция. Така че онова, което Румен Радев успя да направи за тези години, и то действително е постижение, е да накара дори хора, които в началото на неговия мандат го наричаха “льотчик”, “ватенка”, “зелен чорап” и какво ли още не, да започнат да гласуват за него само защото го виждат като човека, който може да разклати ГЕРБ.

- Не знам как е при вас, но в моя фейсбук профил, който е барометър за настроенията, половината от приятелите ми смятаха, че Радев е спечелил тв дебата, а другата половина бяха категорични, че преимущество е имал проф. Анастас Герджиков. Кой според вас спечели дебата?

- Това фенство е разбираемо, но няма нищо общо с действителността. Този дебат беше нормален, да не кажа скучен, тъй като и Радев, и Герджиков са интелигентни мъже и нямаше очаквания да се случат някакви простотии. Но, от друга страна, не можеше да се очаква взрив от остроумие и интелектуална дълбочина. Затова смятам, че е нормално привържениците и на Румен Радев, и на Анастас Герджиков да хвърля капи нагоре. Обективно погледнато, това беше един предвидим разговор, в който между двамата се очертаха разлики, които ги имаше и преди. Така че - да, добре е, че имаше такъв дебат. На мен обаче ми се щеше да е малко по-интригуващ. Може би ако по-често се правят такива дебати и ако регламентът е малко по-свободен, тогава ще е по-интересен.

- Появиха се коментари, че вървим към президентска република. Споделяте ли тази прогноза?

- Тезата се появи най-вече заради факта, че победата на параментарните избори беше на “Продължаваме промяната”, която, кой знае защо,

минава за

президентска

партия

Аз обаче никак не съм сигурен дали това е президентска партия.

И не само защото в дебата Радев заяви: “Ако аз правя партия, ще застана начело”, а защото тези двама усмихнати брокери са всичко друго, но не и лоялни към някого. Безспорно дължат популярността си на Румен Радев, но ако той си мисли, че това са негови хора, много се е объркал. Мисля, че това са хора на собствения интерес и на интереса на групите, които стоят зад тях не само във, но и извън България. Очаквам скоро тази разлика да стане съвсем ясна и да се види, че няма как Радев да концентрира огромно количество власт, най-малкото защото нито една от партиите в парламента в момента не е негова, да не говорим за БСП.

- Дали след като спечели втори мандат, президентът Радев ще се превърне от анти-ГЕРБ бунтар в обединител?

- Отнасям се скептично към идеята, че президентът трябва да е обединител. Не само защото няма такава дума в конституцията за фигурата на президента. Вероятно някои хора наистина си представят българския президент като чорбаджи Марко, който бащински наставлява и в същото време обича всички. Това просто е невъзможно да стане на практика. А нима някой от досегашните президенти е бил обединител?

Никой не е бил такъв. След като си издигнат от определена политическа сила, няма как в теб да се припознаят привържениците на противниковите партии. Така че президентът не може да бъде обединител. Може обаче да бъде морален стожер. Да сочи кривиците на управляващите. Които и да са те. Очаквам Румен Радев да прави именно това през втория си мандат.

- Как ще се развива политическият ни живот оттук насетне?

- В момента е модерно да се създават нови политически формации или проекти, както е прието да се казва, за да звучи много фешън и тренди. Всичко, което излиза като новост, е популярно. Разбира се,

на гребена на

вълната сега са

усмихнатите

хора,

които преливат от жизнерадост и дръзновение, уверени са в светлото бъдеще и в това, че е достатъчно да пипнат властта, за да я насочат в желаната посока. С други думи, цари някакъв оптимизъм, който на мен ми идва в повече. Може би защото съм живял в едни други времена, в които оптимизмът беше задължителен. Сега виждам оптимизъм, който много прилича на онзи предишния, с тази разлика, че не е “комунистически”, а е “евро-атлантически”. Но и двата вида оптимизъм са ми еднакво досадни.

В момента виждам опит да се сформира правителство от всички анти-ГЕРБ партии и вероятно то ще е факт. Само че още по-вероятно е то да не изтрае дълго.

- Този глад за новото не гарантира ли бързооборотни политици и политики, които няма да доведат държавата до успешно развитие и развръзка?

- Новите проекти приличат на новите продукти, които потребяваме - предлага ни се продукт, който трябва да изпълни определена цел в рамките на месец, два, три, година, най-много две, след което трябва да се търси нещо ново. Политиката се превръща в същото консуматорско поле - вземаш нещо, използваш го, после се прехвърляш върху следващото. Но има постоянен глад за някаква новост, която че е новост - новост е, но дали е по-добра, никой не може да каже.

- Извън практическото упражняване на властта през последните месеци в по-генерален план виждате ли заплаха за демокрацията след тези избори с тяхната рекордно ниска избирателна активност и бързооборотни партии? Или може би посоката е добра?

- От една страна, посоката е добра, защото хубавото на честата смяна на политическите играчи е, че не може един от тях задълго да контролира властта и съответно да се срасне и да започне да злоупотребява с нея. Както знаете, когато човек или партия са дълго на власт, дори и най-чисти намерения да имат в началото, това неминуемо се изражда в нещо съвсем различно.

От друга страна обаче, това прави хората (затова сигурно и гласуват по-малко) недоверчиви към всяко нещо, което се случва оттук насетне и започват да си мислят, че не това е най-добрата форма на управление. Няма обаче друга, която да гарантира все пак някаква свобода. А това, което в момента се мисли и говори за президентска република, не ми звучи сериозно. Интересното е, че го говорят феновете на г-н Радев. Аз винаги им казвам: “Добре, вие харесвате Румен Радев и е нормално да искате президентска република. Но представете си за миг, че президент не е той, а г-н Плевнелиев - тогава със сигурност няма да искате президентска република, нали?”. Никак не е добре да развиваш идеите си за устройството на страната единствено в зависимост от това кой в момента заема съответната важна позиция. Според мен трябва да мислим повече и по-задълбочено и да се отстраним от конкретните си симпатии и антипатии към президента, министър-председателя или министъра в момента.

- Ще имаме ли правителство?

- Мисля, че ще имаме правителство, защото в момента никой не иска да бъде държан отговорен затова, че няма правителство. Всички искат да се покажат максимално кооперативни и че им е мило и драго за България. Но дебнат много кризи и не само тези от вътрешнополитически характер, свързани с цените и с ковид кризата. Като дамоклев меч виси въпросът с РС Македония и със силния външен натиск върху България. Ако това бъдещо правителство отстъпи от българската позиция, което, за жалост, изглежда много вероятно, една голяма част от тези депутати и партии, които сега го подкрепят, ще се дръпнат и много бързо ще настъпи неговият край.

- В БСП текат тектонични процеси. Първо, има председател в оставка, който заявява, че вижда нещо, което не е наред във връзката президент и “Продължаваме промяната”. А градската десница е объркана и обезверена, техният кандидат се обърна срещу тях и така новата партия им отне проценти. Какво бъдеще виждате пред БСП и градската десница?

- Всъщност за БСП и президента стана ясно това, което всички знаехме, но главните действащи лица упорито отричаха - че между Корнелия Нинова и Румен Радев има тежък разлом. И колкото повече анализаторите говореха за това, толкова повече и двамата казваха “Не, не, не, сакън! Обичаме се безкрайно, както винаги сме се обичали!”

Как ще се развива оттук нататък БСП, е много важен въпрос, защото на практика тя е единствената силна лява партия в България. Разбира се, силно дискусионен е въпросът каква лява е тя - дали е ляволиберална, или е националистическо лява. Но за България

няма да е добре,

ако тази партия

изчезне

или се сведе до някакъв маргинален субект, който се бори да влезе в парламента.

Колкото до политическото представителство на градската десница, това също е много важен въпрос, защото те получиха удар, и то от своите, а от своите най-много боли. “Продължаваме промяната” е един по-добър, ъпдейтван вариант на “Демократична България”, който ще бъде доста по-усмихнат, доста по-френдли настроен, където няма да ги има тези остатъчни явления, свързани с антикомунистическата истерия и лустрационните щения, които на по-младите хора им изглеждат неразбираеми. И ако този тренд продължи, изобщо няма да се учудя, ако това, което днес се нарича “Демократична България”, окончателно се претопи в “Продължаваме промяната”.