Концертът спектакъл на звездата с монолози и хитови песни е

на 22 ноември в театър “Азарян”

Премиерата на авторския музикален спектакъл “Моят глас” на Камелия Тодорова е на 22 ноември в театър “Азарян” (зала 2 на НДК) от 19 ч. Предприети са мерки за опазване на здравето и благоденствието на публика и екип в съответствие с действащите противоепидемични наредби. Спектакълът “Моят глас” е личен разказ в музика и видео. Камелия Тодорова споделя моменти от своя път в света на музиката и киното и как животът (случка, среща, емоция) вдъхновява творчеството ѝ. Публиката я познава като изпълнител и малцина знаят, че тя е автор на някои от най-обичаните ѝ песни. Зрителите ще се потопят в споделени спомени, както и най-известните ѝ изпълнения на джаз и соул музика. Дни преди премиерата в Деня на народните будители Камелия Тодорова получи отличието “Почетен гражданин на София”.

- Какъв е вашият глас, г-жо Тодорова?

- Истински и в никакъв случай не е ексхибиционизъм. Гласът служи за това да изживееш катарзис, да разтвориш себе си, да се разкриеш. Ние не използваме гласа да се покажем или да се скрием. Ние контактуваме, ние разговаряме. Едно разтваряне на душевното състояние на една личност, която иска да направи съпричастни хората с неговото преживяване. Или изживяването на характера... Нищо друго!

- Защо “летят последните таксита”, ако цитирам вашия шлагер, и как заредихте с обич този град, а и не само? Бих добавила - дори света...

- Любовта е енергията на живота. Ако човек знае какво е любов и осъзнае значението ѝ, ще има енергията да живее. Животът без любов не става за нищо. Аз знам от опит, че на

хората, които не се обичат,

не обичат и никой друг,

не им се живее

Те се отказват да живеят. Така че любовта е едно от най-съществените и водещи неща в живота.

- Трябва ли да прошепваме мечтите, или трябва да ги изричаме на глас, да ги изпяваме и да ги преследваме.

- Трябва да ги казваме на глас, а дали ще са прошепнати, или изречени, няма значение.

- Напоследък харесали ли сте нови рими, нови текстове?

- Музиката винаги е заредена с малко поезия, а текстът в повечето случаи трябва да се движи в рамките на определен ритъм или рима. Сега шоубизнесът е така устроен, че хората, които пробиват като солисти и изпълнители, си правят всичко сами. Той си е композитор, той си е текстописец. Често съм работила така - имам определена мелодия и давам някой да ми напише текст - както го правя с Михаил Белчев, с Даниела Кузманова и Живка Шопова. Най-новата вълна е да се композира и да се пише текстът едновременно, и то от самия автор. Ще дам един пример - наскоро бях на концерт на Любо Киров и той е точно това - две в едно, пише си сам и музиката, и текста към нея. Моята дъщеря (Рейчъл) също си композира своите песни с текст на английски и на български.

- Тези деца са космополити...

- Не е само това, човек трябва да е доста чел и да има потенциал, за да може да съчетае двете неща. Аз не мога! Когато си композирах аз песен, я пишех на английски и търсех някой да напише текста на български. Но аз нямам претенции на композитор.

- Почти 20 г. преподавате в Нов български университет. На какво учите студентите си?

- Всичко разказвам както на вас и на моите студенти, защото

аз съм им учител, педагог,

психолог и възпитател

Смятам, че някои деца не са получили това възпитание, от което се нуждаят. На моите деца не съм подкрепяла кариерите. Те си намериха сами пътищата. Аз съм им дала основното възпитание. Първите 7 години, както се казва.

Същото се старая да правя и с моите студенти . Ако могат и имат данни да вокализират, ги поощрявам, ако не, съм пряма и не им губя времето в заблуда.

- Толкова ли сте директна?

- Да. Безмилостна. Няма смисъл да се лъже един човек, за да му вземаш парите. Първо няма да имам търпението да слушам как някой се мъчи, да си увреждам слуха. Системата на обучение в България по отношение на вокализация на певците е малко сбъркана. Първо, човек трябва да се научи на техника, да диша диафрагмено, да се научи да издухва, да може да се изразява, да започне да се харесва, да го обичат, да открие себе си . После идва голямото изпитание - сцената.

- Прави ли ви сцената щастлива вас самата?

- Аз съм най-щастлива, най-жизнена и удовлетворена на сцената. И когато тя ми липсва, съм изключително нервна и депресивна. А преди появата на сцена съм изключително нервна и напрегната. Всеки и всичко ме дразни и ако нямам пълно спокойствие, ставам много трудна за хората около мен.

- На концерта ви ще се влиза със зелени сертификати, нали?

- Ние спазваме правилата.

За нас безопасността

на публиката и нашата

лична, е важно

На Запад има електронно устройство, което сканира тези карти. Ние нямаме техниката, с която да се правят подобни проверки. Но всичко е въпрос на лична отговорност. Там всички отиват в заведенията с маски. Маската се слага, когато трябва да отидеш до тоалетната примерно. Тук никой не си я слага в подобен случай. И още нещо - отиваш на концерт. Хората влизат в залата с маски, а вътре ги свалят! Сертификатът не е гаранция, но дава защита. Но и маски трябват!

- Отдавна работите по този необикновен музикален спектакъл...

- Този спектакъл го подготвяме вече трета година, но през лятото все пак имах и концерти с Рут Колева и с Милица Гладнишка, също и в Банско.

Ако не беше частичното финансиране от МК и Столична община, изобщо нямаше да се осъществи “Моят глас”. Днес е изключително трудно да финансираш такова начинание. Като гледам - всички колеги са се съсредоточили върху писане и кандидатстване за да могат да реализират проект. Има и такива, които винаги печелят, защото имат обичайните си контакти ( заподозрени), които се използват, и това е…

- Но вие сте звезда!

- Не, не, аз не се чувствам звезда . Това мога да ви го подчертая с много дебела черта. Всичко, което съм получила като награди и отличия, е оценка за труда, който съм положила и за това, което съм постигнала, но само толкова.

Звездността тук

е медиен шаблон

При нашите условия това не е особено реално. Един пример: аз, както и колеги с опит и достойнства кандидатстваме за финансиране на проектите ни на общо основание, заедно с тези, които сега стартират. Има отделени средства, които се разпределят на принципа на повече проекти по малко. Така пада качеството на културния продукт, защото се налагат много компромиси, за да се реализира един проект. С това малко не могат да се реализират много качествени продукти в тяхната цялост. Е, както казах, има и “привилегировани”.

- С какъв тоалет ще бъдете на сцената - остава ден до спектакъла?

- Използвам въображението си и си ги измислям. Не е разумно и не мога да си позволя скъпи такива, тъй като ги обличам веднъж, а не обичам да съм разточителна. Винаги нося класически тоалети, които не излизат от мода и които на мен ми отиват. Имам идеята, търся си плата и отивам при шивача.

- Прочетох, че активно се занимавате с фитнес с онлайн инструктор.

- Преди това с йога, съчетана с фитнес. Избирам неща, които са за моята възраст и моите възможности. По време на локдауна ги практикувах със зет ми - дъщеря ми беше вече бременна, и фактът, че се справям добре редом с него, показва, че съм в добра форма.

- На какво залагате в “Моят глас”?

- Има преди всичко монолози, един диалог - общо около час и половина. Всичко се върти около кариерата ми и житейските ситуации с музиката, и преминаването от един стил в друг.

- Всичко е ДНК. Какво ще ви позволи вашата природа и докога.

- Не знам докога, затова искам да правя нещата сега, докато мога. Всичко е много индивидуално. Ето, Лили Иванова е на 80 и плюс години и продължава напред! Аз не съм сигурна дали ще мога да устискам дотогава?

На тази възраст,

доколкото се познавам,

бих предпочела

да си почивам

и да си поживея сред семейството и внуците ми. Слушам оперните певци, които вече са на една емблематична възраст, с възрастта цветът на гласа се губи. Моят глас мина през мецосопран, мина през сопран, а сега съм алт. Имам височините, но ако трябва да пея, предпочитам алт, защото гласът ми звучи много по-добре в ниския регистър и по- добре ме изразява . Слушах записите на Лили Иванова в последния ѝ албум и там откривам по-ниски тоналности...

Друго, което ми прави впечатление, особено у звездите на Запад, че минат ли една възраст над 50-те, започват да правят страшни корекции по външния си вид. Ако са умерени, е окей, но повечето се увличат, и при някой резултата е направо кошмарно лош. Просто се чудя защо го правят. Да, младостта не искаме да си отиде, да, ама тези интервенции не ни правят по-красиви и ни отдалечават от природните ни дадености. Има и друг вариант, като Джейми Ли Къртис например, която не прави корекции. Защо трябва да се пипаш? Ние сме артисти. Всяка възраст си има красота. Животът не спира и изисква друга нагласа. А и ролите ни стават различни. Е, не е като в младостта, но не може да се избяга от природата. Дано има роли за всяка възраст.

Не знам защо у нас

възрастта се възприема

негативно -

“човекът е остарял”

На Лили Иванова на 60 години казаха, че е баба. Същото казват и за мен. Да, аз съм баба (отскоро). Не разбирам защо хората употребяват тази дума подигравателно “баба”, а и тя ми звучи малко грубичко. Би могло да звучи по-мило. И това зависи от интонацията но…, ако от малък се научиш на правилно изговаряне на езика. Езикът е мелодия. Това е музика! Това е природа и трябва да знаеш как да я използваш. На мен ми е изключително приятно как по-голямата ми внучка изрича баба̀ Камелия̀ - има благозвучие, нали.

Коя е тя

Камелия Тодорова е една от най-известните наши певици, допринесла за популяризирането на българската култура в Европа и света. С 40 години на музикалната сцена и 9 албума в различни стилове тя се е научила как да изненадва почитателите си. Отличната вокална техника и уникален певчески стил и талант ѝ позволяват да пее в различни стилове - джаз, поп, рок, соул, фънк и ар енд би. Песните “Стая на релси”, “Не ме гледай така, момче”, “Прошепнати мечти” са сред златните български хитове.

Работата ѝ я свързва с много интересни личности от световния шоубизнес - Фреди Меркюри, Майкъл Болтън, Джордж Майкъл, Бой Джордж, Робърт де Ниро, Никита Михалков и др.

Камелия Тодорова има кариера като актриса, снимайки се във филмите “Търновската царица” в главна роля, а лентата е считана днес за класика на българското кино, “Бон шанс, инспекторе”, “Прилив на нежност”, епизоди на “Синята лампа”, “Козият рог”, участва в “Монолог за прасенцето” с режисьор носителя на Златна палма за късометражен филм Слав Бакалов.

От 2005 г. тя преподава пеене и вокална техника в Нов български университет.